Президентските избори - лакмус за достойнството

Това разбиране прозвуча преди време в една от гледаните коментарни ТВ програми. Ще може ли България, „орисана“ да е под въздействието на различни външни фактори, да гради с тях отношения с достойнство. Т.е., дали най-после народът ще се окаже способен да се обедини около консенсус за обща съдба.
Този възглед е особено необходим днес, защото подчертава ключовото значение на предстоящия избор, за разлика от потока сметки, кой с кого да се договаря въз основа на събиране и изваждане на гласове. Истината е, че президентският пост не може да бъде спечелен с някаква аритметика, необходими са силни кандидатури и активен обществен дебат преди всичко по темите за външната политика и националната сигурност.
Това предизвикателство по особен начин важи и за БСП. Преди всичко – каква платформа за отговорностите и задачите на президентската двойка да предложи, така че да започне да възвръща доверие към себе си като нужната на страната партия. 

Като начално условие са необходими ясни позиции по три въпроса

Първият е въпросът за войната и мира. Премиерът Радев и правителството последователно отстояват национално отговорното разбиране за политика в полза на мира, а не на войната като път към разрешаване и на най-острите конфликти и противоречия. Това поведение очевидно подхранва и надеждата резултатът от президентските избори да затвърди достойното поведение на страната в съвременните разломни реалности.
По този съдбовен въпрос БСП е длъжна да се постарае да уплътни позицията в полза на мира като посочи, че тя се нуждае от ясно дефиниран крайъгълен камък, който да я обосновава на солидна принципна основа в противовес на твърденията за обслужване на чужди, едва ли не антиевропейски интереси. Такава основа предлага принципът на споделената сигурност, която означава взаимозависимост, споделена отговорност, сигурност „със“, вместо „срещу“ и ядрена безопасност чрез партньорство, т.е., че страните ще градят националната си сигурност не за сметка един на друг, а въз основа на взаимно приемливия баланс на интереси
Новоизбраният президентски екип трябва с встъпването си в длъжност да развие цялостното си виждане, защитено още в предизборната кампания, за политиката на държавата в отговор на реалните рискове до към 2030-та година страната да бъде въвлечена във война в Европа. Очакванията и приготовленията за такъв сценарий звучат от най-отговорните нива на НАТО, както и на ЕС; разрастват се идеите за разполагане на ядрени оръжия в страни от т.нар. Източен фланг; налага се курс на милитаризация не само на икономиките, но и на обществата.

Президентският пост е най-високата трибуна 

в страната с право на преки обръщения към нацията. БСП разполага с незаменим опит и капацитет да обоснове комплекс от позиции, които аргументирано да бъдат огласени в първите публични послания на новоизбрания държавен глава относно принципа за споделената сигурност като фундамента за трайно омиротворяване и демилитаризация в пълно съгласие с основополагащите ценности и цели на Европейския проект.
Същевременно, с не по-малка острота стои днес и въпросът за работещата държава. Правителството заяви воля да въведе ред и въздаде справедливост въз основа не на досегашни идеологически пристрастия, а на повелите на здравия разум. Звучи примамливо за общество, травмирано от сблъсъка на високопарни претенции с бруталните практики на всевластния „модел“.
Но тук вече е мястото на БСП като необходимия коректив. В предизборните си послания тя е длъжна да обоснове приоритета на производителния труд като ключовия фактор за конкурентна икономика и проспериращо общество. Дълбоко подвеждащо и вредно е разбирането, залегнало в  основата на правителствената политика, че плоските данъци тип „данъчен рай“ и нископлатеният труд са решаващите конкурентни предимства на страната днес. Тъкмо напротив – страните, където има достойна работа въз основа на колективно трудово договаряне и солидарно споделяне на тежестите са на първите места в класациите както за конкурентоспособност, така и за образованост, здравеопазване и високи доходи...

Кандидат-президентската платформа на БСП 

следва релефно да заяви ангажимента президентството приоритетно да насърчава добрата работа като фундамент на благополучието на всеки и на всички заедно. Тази заявка следва да стане основа за обединяване на различни леви сили и формации, за подкрепа от страна на работещите хора, на всички, които жадуват за общество, което възнаграждава добросъвестния труд, отхвърля далаверата и комара и наказва грабежа и експлоатацията.
Третият въпрос е за обществения договор. Нито достойно място в света, нито работеща държава са възможни без общовалиден и действащ обществен договор, утвърждаващ разбирането за обща съдба. У нас днес тази основополагаща роля е призвана да изпълнява Конституцията, приета преди 35 години на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико Народно събрание с гласовете на над три четвърти от народните представители.
Именно БСП е длъжна, като основната сила, осигурила приемането на Конституцията, да използва предстоящата кампания като възможност да открои особената отговорност на президента и вицепрезидента за осъществяването на практика на тази ключова роля на Основния закон.
С течение на времето се наложи твърдението, че президентът имал чисто представителни функции на едва ли не страничен наблюдател, коментиращ от време на време ставащото у нас и по света. Подобен възглед обаче няма нищо общо с конституционния замисъл. Всъщност, президентът е призван ежедневно да се грижи, така щото трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната, да работят в синхрон съгласно конституционните им правомощия и отговорности.
Първото условие новоизбраният държавен глава да може да изпълни тази си роля е той в следизборното си обръщение към Народното събрание високо да заяви своята 

решимост като пазител на Конституцията 

да отстоява нейните ценности и принципи и да въздейства за точното й прилагане и развитие като основата на народовластието, правовия ред и съвременната социална държава. С разбирането, че именно в нея е заложена повелята за съчетаване на националното и държавното единство с принципа за достойнството и правата на личността.
Впрочем, във връзка с горното си заслужава да си припомним президентските избори от 1996 година като поучителен пример за погазване на всякакви представи за достойнство, в това число и на основни конституционни норми. Тогава кандидатът на БСП в мое лице печелеше явна преднина с лозунга „Заедно – за България“ именно като заявка за споделена национална съдба.
Мнозинството в Конституционния съд с решението си от 23 юли 1996 г. по искане на 54 депутати от опозицията не допусна да бъда регистриран като кандидат с абсурдния аргумент, че не съм български гражданин по рождение, тъй като не съм роден в България. Само че в Основния закон черно на бяло е записано, че български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин (какъвто е моят случай), че Конституцията е върховен закон и другите закони  не могат да й противоречат, както и че нейните разпоредби имат пряко действие.

Нужна е наистина върховна антиконституционна казуистика, 

за да извъртиш решението си в пълен разрез с тези пределно ясни конституционни разпоредби. Без да се смущава, КС тогава сътвори правен абсурд с едничката цел да се отвори път за „победа“ на тогавашния кандидат на „демократичните сили“.
За БСП в този лишен от всякакво достойнство епизод има двойна поука. В светлината на изминалото време стана достатъчно ясно, че уверенията на тогавашното ръководство за позитивно решение на КС са били без покритие, както и че всъщност предпочитаният кандидат е бил друг. Остава да гадаем доколко отказът за регистрация на кандидата на БСП не е бил безчестно дело и на влиятелни среди в самата партия.
Станалото тогава съвсем не остана без най-сериозни последици. Предопределената загуба на президентските избори от октомври-ноември 1996 година породи сериозен  и задълбочаващ се срив на доверието в БСП като управляваща партия, отключил пропадането към безпрецедентно острата криза от 1996-97 година, оставката на правителството на Демократичната левица и идването на власт на СДС като инструмент на т.нар. шокова терапия с разрушителните си последици за икономиката и обществото.
Горчивият опит от 96-та година има своите преки поуки и за днешния ден. Въпросът е дали БСП, в днешния изключително труден за нея момент, ще се окаже способна на достойно поведение, конкретно в предстоящата президентска кампания така, че отново да се докаже като носител на непреходни морални ценности, а не злокачествени зависимости.
Предстои да видим.


Нови времена