Тихата подривна дейност

Клеменс ВЕРГИН,
Ди Велт

Военните експерти приемат сериозно американските заплахи за завземане на Гренландия със сила. Администрацията на Доналд Тръмп обаче има други възможности за поемане на контрол над арктическия остров. Датското разузнаване регистрира рисковани действия от страна на Съединените щати.
Има известна ирония във факта, че във вторник в Париж отново бяха обсъдени американските гаранции за сигурност за Киев, моделирани по механизма за взаимна отбрана на НАТО. В същото време САЩ заплашват да завземат част от територията му със сила. През последните дни висши служители на администрацията на Тръмп многократно заявяваха, че като крайна мярка Съединените щати няма да се поколебаят да прибегнат до военна сила, за да отнемат Гренландия от Дания.
"Получаването на контрол над арктическия остров е официалната позиция на правителството на САЩ", заяви Стивън Милър, главен идеолог на Тръмп по имиграционните въпроси и заместник-началник на кабинета на Белия дом. Милър също така отбеляза, че САЩ лесно биха могли да постигнат военна победа там. "Никой няма да воюва със Съединените щати за бъдещето на Гренландия. Няма смисъл", добави той.
Прессекретарят на Тръмп Каролайн Ливит изрази подобна позиция: "Президентът Тръмп заяви пределно ясно: анексирането на Гренландия е приоритет за националната сигурност на Съединените щати и е жизненоважно за възпиране на нашите врагове в Арктика. Президентът и неговият екип обсъждат редица варианти за постигане на тази важна цел на външната политика и, разбира се, използването на военна сила винаги остава опция, достъпна за главнокомандващия."
От първия му мандат контролът над Гренландия се превърна в нещо като мания за Тръмп. Аргументите на неговия лагер обаче изглеждат съмнителни. Да, островът е от изключително стратегическо значение за защитата на Северна Америка от заплахи от север. А Северният Атлантик би се превърнал в един от основните театри на военни действия, ако в Европа избухне конфликт с Русия. Руските сили тогава биха се опитали да пробият през Ферьоро-Исландската бариера - участък от морето между Гренландия, Исландия и Обединеното кралство - за да попречат на американските кораби да доставят доставки на съюзниците си.

По-силно присъствие е възможно без анексиране на острова

Американците обаче вече имат военна база в Гренландия, а Дания многократно е подчертавала готовността си да разшири американското военно присъствие, за да защитава Северния Атлантик в рамките на НАТО. "Тъй като Дания е надежден съюзник, можем да разположим толкова войски в Гренландия, колкото искаме, дори без официално да анексираме острова", отбелязва бившият посланик на САЩ в Москва Майкъл Макфол.
Аргументите на Тръмп, казва той, просто не издържат: Петият флот на САЩ е базиран в Бахрейн, за да защитава Близкия изток, и поради тази причина Бахрейн не е трябвало да бъде включен в състава на Съединените щати. Същото важи и за Седмия флот, базиран в Йокосука, Япония. А датчаните също са отворени за диалог по въпроса за американските компании, разработващи минералните богатства на Гренландия. Икономическите и стратегическите цели на Тръмп са постижими без промяна на статута на острова. И така - защо тази мания по "анексирането" на Гренландия продължава?
Очевидно Тръмп иска да влезе в историята като президентът, който разшири територията на САЩ. Той говори за това в речта си при встъпването в длъжност: "Съединените щати отново ще се видят като изгряваща нация, която увеличава богатството си, разширява територията си, строи градове и носи знамето си към нови хоризонти."
Гренландия вероятно ще бъде едно такова място за забиване на американското знаме. Защото е в Западното полукълбо, където Америка, под ръководството на Тръмп, се стреми да доминира. Защото притежава огромни ресурси. И защото би било лесно да бъде окупирана. И накрая, както пишат Питър Бейкър и Сюзън Гласър в книгата си "Разделителят", още по време на първия мандат на Тръмп мащабът на острова го поразява. На познатите карти на проекцията на Меркатор Гренландия изглежда много по-голяма, отколкото е в действителност, въпреки факта, че голяма част от нея е ледена пустош.
Много експерти по външна политика смятат, че Европа трябва да приеме изключително сериозно новите изявления на администрацията на Тръмп. Мнозина обаче гледат на споменаването на военна опция само като на инструмент за политически натиск. "Спекулациите за евентуални действия на САЩ в Гренландия след събитията във Венецуела са разбираеми, но по-реалистичен сценарий е този, при който САЩ правят атрактивно предложение на Гренландия, едновременно оказват силен натиск и разчитат на референдум сред жителите", смята експертът по сигурност Нико Ланге. Това се потвърждава от изявленията на държавния секретар на САЩ Марко Рубио. 
Според "Уолстрийт Джърнъл" Рубио се е опитал да успокои законодателите и е заявил, че пряката намеса не е на дневен ред в близко бъдеще. Целта на САЩ е различна: да накарат Дания да се съгласи да продаде острова.

Договор за свободно асоцииране и тайни операции

Дания обаче многократно е подчертавала, че островът не е за продажба. Очевидно това е само една от опциите, обсъждани в Белия дом. От май м.г. се обмисля идеята да се предложи на Гренландия Споразумение за свободно асоцииране (COFA) - подобно на споразуменията, които САЩ са сключили с Микронезия, Маршаловите острови и Палау.
Подобен договор предоставя на американците изключителен военен достъп в замяна на щедри парични плащания и социални програми. Досега обаче такива споразумения са сключвани само с независими държави, а не с автономни територии в други страни.
Планът на администрацията на Тръмп постепенно става ясен. Първата фаза, изглежда, вече е започнала: тайно проникване в гренландското общество за насърчаване на сепаратистки настроения. Според съобщения в датските медии американските агенции вече са започнали тайни операции за влияние. Датската разузнавателна служба предупреждава, че Гренландия е станала цел на информационни кампании. Според анкети мнозинството от жителите на острова подкрепят независимостта от Дания, но само ако се запази настоящият стандарт на живот. Това изглежда малко вероятно, предвид колосалния размер на датските субсидии. Американската стратегия обаче се опитва да се "запали" именно тук: да подхрани желанието за суверенитет, за да откъсне Гренландия от Копенхаген, като същевременно предложи на гренландците финансови условия, които биха били трудни за отказ. Датското правителство се озова в патова ситуация. От една страна, Копенхаген подчерта, че от гренландците зависи да решат бъдещето си. От друга страна, потенциалното отделяне би означавало загуба на ключов стратегически актив, който е давал на Дания значително предимство в отношенията й с Вашингтон.

Разпадането на системата на алиансите

Основният въпрос е какво ще се случи, ако Гренландия и Дания откажат. Ще прибегнат ли поддръжниците на Тръмп до военни действия? Военен удар технически би бил почти безрисков за САЩ, тъй като никой в Европа не е готов да се впусне в безнадежден конфликт с Вашингтон.
Политическата цена обаче би била колосална. "Заплахата на Тръмп да нахлуе в Дания и да анексира територията й би била сравнима с действията на Русия в Украйна", твърди Майкъл Макфол. НАТО на практика би престанало да съществува в такъв случай, тъй като би означавало един партньор от Алианса да атакува друг.
Това би разрушило останалото доверие, което съюзниците имат в САЩ. "Като се има предвид количеството територия, което европейските държави все още държат в Западното полукълбо - от Азорските острови до Френска Гвиана - кой от партньорите на Америка би могъл да бъде уверен, че няма да бъде следващият", пита Майкъл Кейси в списание "Форийн полиси". За тези, които подкрепят едностранчивостта на Тръмп, това може да няма значение, но за тези, които смятат съюзниците за най-важния стратегически актив на Америка, демонтирането на тази система би било самоубийство.
Освен това, според Кейси, би трябвало да се очаква, че съюзниците, които разчитат на американския ядрен "чадър", ще започнат да се сдобиват със собствени оръжия. Това се отнася предимно за Канада, която Тръмп също заплашва да погълне. В крайна сметка това би я оставило в лапите на американския контрол: по-голямата част от Съединените щати на юг, Аляска на запад и Гренландия на изток.
В действията на Белия дом няма особена логика: Тръмп би могъл да постигне целите си, без официално да анексира острова, което би имало огромна политическа цена. Но историята многократно е показвала, че личната суета на един владетел може да го тласне да взема решения, които радикално променят хода на световните събития.