Първомайски пътеводител за модерен социализъм

Иван Кръстев


За разлика от другите дати в нашия празничен календар, за причините да честваме 1-ви май почти не се говори в медиите и в обществото като цяло. Празнуваме Деня на труда, но често забравяме какви са достиженията, свързани с него - по-големите и по-малки победи в продължаващата вече 139 години борба за трудови и социални права на работещите. Сред тях са неща, които сме свикнали да приемаме като даденост, включително 8-часовия работен ден при 5-дневна работна седмица, социалното и здравното осигуряване, гарантирани нива на минимално заплащане на труда, регулации за безопасност и здраве при работа. И всичко това е резултат не на нечия височайша милост, а на неспирни протести на работещите, на гражданска и политическа борба, която продължава и до днес и която е коствала живота на хиляди хора в десетки страни по света. На много места 1-ви май се отбелязва от синдикатите и представителите на работническата класа с масови протести и стачки с

искания за повече
социална справедливост.

Искания, които могат да бъдат обобщени в думите на безсмъртното перо на българското социалистическо движение Георги Кирков - „От всичко, що трудът е дал, да има всеки равен дял!“.
Идеал, от който за съжаление сме все още твърде далеч в свят, в който по данни на „Форбс“ 3 028 милиардери притежават богатство в общ размер на 16,1 трилиона щатски долара. Тази сума надхвърля БВП на всяка една страна по света с изключение на САЩ и Китай. Същевременно изследванията на Оксфам показват, че дела на бедните и живеещите в тежки материални лишения в развитите страни реално не намалява от 1990 г. насам. Разликата в заплащането между средностатистическия работник и изпълнителните директори на големите компании в САЩ е нараснала от 20,4 пъти през 1965 г. до 389 пъти през 2021 г. Дори в Европа, която постоянно е критикувана от неолибералните икономисти за прекомерна регулация на труда и доходите, тази разлика достига до 110 пъти! По данни на Европейската конфедерация на профсъюзите през 2024 г. висш мениджър в някоя от 100-те най-големи европейски компании е получил средно 4 147 440 евро за година, докато средностатистическият работник на пълен работен ден в същите компании е получил едва 37 863 евро.
Все по-често се налагат нови форми на труд (като например т.нар. работа през платформи), които целят да изключат традиционните отношения между работник и работодател, като намалят до максимум ангажиментите на последния, докато все повече икономически рискове остават за наетите.
Това са само малка част от причините за недоволство и протести от страна на наемните работници в Европа и в света.
В духа на времето реших да попитам един от популярните модели за изкуствен интелект дали в съвременна България има поводи за масови протести, свързани с 1-ви май.

Отговорът, който получих,
е достатъчно красноречив

и описва основните социално-икономически проблеми, пред които страната ни е изправена:
1. Ниски заплати: все още има голяма разлика между средните доходи в България и тези в други европейски страни. Въпреки че се наблюдава някакво увеличение на заплатите през последните години, те често не са достатъчни, за да осигурят нормален стандарт на живот, особено в по-малките населени места.
2. Трудови права и условия на труд: съществуват сериозни проблеми със неформалния сектор и злоупотребите с трудови права, като например несигурни договори, неплатени извънредни часове, липса на социални осигуровки.
3. Неравенство и бедност: много хора в България все още живеят под прага на бедността. Независимо от икономическия растеж, различията в доходите между различните социални групи са огромни.
4. Корупция и липса на справедливост: много хора чувстват, че системата не осигурява равни възможности за всички, а вместо това предпочита определени икономически и политически интереси.
5. Здравеопазване и образование: липсата на достатъчно ресурси, лоши условия за работа в тези системи, както и все още много неуредени въпроси за качество на услугите в здравеопазването са болни теми, които често предизвикват обществено недоволство.

Тези констатации се потвърждават от всички актуални изследвания и статистически данни.  Над 62% от наетите у нас получават възнаграждение под средното за страната, а други 32% получават доходи от труд, които са около размера на минималната издръжка за живот на четиричленно семейство. Минималната работна заплата в България е най-ниската в ЕС - 551 евро, спрямо 814 евро в Румъния и 2638 евро в Люксемург. Изчислената от КНСБ заплата за издръжка на едно лице у нас е 1474 лв. или с 400 лв. повече от установената за страната МРЗ за 2025 г.
Проучване по поръчка на Европейския парламент констатира, че през 2022 г. България е на първо място в ЕС по дял на неформалната икономика - 33,1% от БВП. В номинални стойности това се равнява на сумата от 55,545 млрд. лева. Тези суми са за сметка основно на полагания недеклариран труд, върху който не се плащат осигуровки, а често липсват и формални договорни отношения. Паралелно с това расте и общият брой на констатираните от ИА „Главна инспекция на труда“ нарушения на трудовото законодателство, включително липса на трудови договори, неплащане на дължими възнаграждения, опасни условия на труд.
България продължава да  оглавява негативната класация в ЕС за

най-високи равнища на
социално-икономически неравенства

40,6 коефициент на Джини за 2023 г. и съотношение 8,1 по индикатора 80/20. За сравнение най-ниски стойности по коефициента на Джини в България са отчетени през 2008 и 2009 г. – съответно 33,6 и 33,8 при 35,2 и 35 средно за ЕС. След 2009 г. започва постоянно нарастване на индекса, за да достигне абсолютен пик от 44,1 през 2019 г. по данни на Евростат. България е и на второ място в ЕС след Румъния по дял на хората, които живеят в риск от бедност и социално изключване - 30% спрямо 21,4% средно за ЕС и 12% в Чехия.
Картината на доходите и бедността в нашата страна извеждат на преден план достатъчно причини за недоволство и справедливи искания за промени в социално-икономическото положение на българина. Традиционните изразители на тези искания са както синдикатите, така и левите политически партии.
В този контекст през последните години много пъти съм ставал свидетел на упреци към Българската социалистическа партия, че с позициите си е далеч от „модерното ляво“ (каквото и да означава това) и другите партии от семейството на ПЕС. В голяма част от случаите това касае извеждането на преден план на въпроси като индивидуални и малцинствени права, приоритизиране на зелените политики и др. Несъмнено всички тези теми имат своето място в политическите програми на една социалистическа партия, но запазвайки основните социалистически принципи като равенство, социална справедливост и солидарност. Нещо повече свръхфокусирането на левите партии към въпросите на идентичността и малцинствените права, което наблюдаваме през последните години в САЩ и някои страни в Европа доказано води до загуба на връзката с големи групи от работническата класа, която е основата за всяка една социалистическа партия. Възприемането на водещи за класическия и съвременния либерализъм теми,  всъщност ограничава основната сила на демократичния социализъм – силата на мнозинството спрямо привилегированото малцинство. Без да пренебрегваме нуждата левицата да бъде защитник на всеки, който е подложен на насилие и дискриминация, на първо място в дневния ред на социалистите трябва да остане борбата за равенство и социална справедливост, каквато видно от изнесените данни отсъства както по света, така и в България.
В тази връзка отново се обърнах към изкуствения интелект, с молба да ми посочи какви трябва да бъдат приоритетите на една истинска социалистическа партия днес. Отговорът сам по себе си е достатъчно показателен:
Някои ключови приоритети, които според мен трябва да бъдат централни за една съвременна социалистическа партия, могат да включват следните направления:

1. По-добри условия на труд и защита на работниците;
2. Борба с неравенствата;
3. Достъпно и качествено здравеопазване и образование;
4. Подкрепа за демократични и социални права;
5. Екологична справедливост и устойчиво развитие;
6. Солидарност с международните трудови движения;
7. Участие на младите хора.

Една истинска социалистическа партия трябва да бъде реформаторска и прогресивна, като същевременно да запази своите основни идеали за социална справедливост и равенство. Важно е да бъде близо до хората и да предлага конкретни решения за техните ежедневни проблеми, но също така да има висока морална и етична визия за бъдещето на страната.
Причината да включа изкуствения интелект в текст, посветен на 1-ви май, е не само, че заключенията на модела потвърждават еднозначно принципите и приоритетите, заложени в програмата на Българската социалистическа партия. Явно е, че здравата (вкл. машинна) логика опровергава категорично мантрите, които десницата, във всичките й форми, пропагандира в страната през последните десетилетия. Не на последно място същият този изкуствен интелект се спряга, като една от основните заплахи за работните места в различни сектори. Истинската заплаха обаче, както и през далечната 1886 г., са алчността, експлоатацията на труда, социалното разделение - все качества, които не са присъщи на технологиите, но остават често срещано явление в съвременното общество. От всички нас зависи да се изправим срещу и да се преборим с тези грозни явления във всичките им форми, а българските социалисти имат историческата отговорност да бъдат начело на тези процеси.
Честит празник!
Борбата продължава!