Валерий Ганчев: Занаятът учи на търпение и постоянство

ВАЛЕРИЙ ГАНЧЕВ e трето поколение от фамилията, коeто учи в Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино и се занимава с каменоделие. Работи в гимназията от десет години. Започва като възпитател, впоследствие става учител по практика и зам.-директор, а от година е директор на единствената по рода си гимназия по каменообработване на Балканите и втора в Европа. Намира се в село Кунино, община Роман, област Враца. Основана е през 1920 г. с цел подобряване на каменоделските умения в България. Мястото е избрано заради близостта до отлични източници на варовик и жп линии. Вдъхновител и създател на училището е роденият в Кунино велик българин и строител на съвременната ни държава Константин Томов. То е основано с голямото съдействие на чешкото каменоделно училище в Хоржице, откъдето идва учителят-специалист и пръв директор Рудолф Браун. Днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голямата част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти, прославили се със занаята си в България и по целия свят.

- Г-н Ганчев, Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино прекрачи своя вековен юбилей преди няколко години. Какъв е днешният й облик? С какво усещане започва поредната учебна година в училище, което няма аналог на Балканите?
- При нас началото на учебната година започва, както при други училища, с нови приятелства и емоции, със смяна на средата, с възприятията на децата, свързани със занаята. Винаги е интересно и се случват неочаквано хубави работи. Обикновено идват деца от цялата страна, като тази година те са по-скоро от София. Това е неочаквано за нас, защото минали години не сме имали толкова нови ученици от столицата и вече повечето ни деца са оттам.

- С колко паралелки откривате учебната година? Може ли да се говори за отлив на ученици?
- Пет са на брой, като се учи от VIII до XII клас. Средно се падат по десетина деца в паралелка. По мои наблюдения, като директор отскоро, за отливи и приливи не може да се говори, защото това е индивидуален занаят и не сме като други училища, в които местното население да определя каква ще бъде годината. Така че горе-долу вървим в един и същи стандарт относно приема.

- Прави впечатление новата материална база и изцяло подновеното общежитие към училището.
- Смело мога да твърдя, че нашето училище има една от най-хубавите бази на национално ниво, защото при нас всичко е реновирано, като започнем от учебния корпус - преди три години приключи ремонтът му, физкултурни салони, зали за занимания, общежитието, чийто ремонт завършва тази година. Имаме леглова база около 100-150 места. В същия момент се опитваме да модернизираме каменоделския занаят, като миналата година открихме СТЕМ център, който е тясно свързан с каменообработването и каменоделието, в него има и помпери 3Д, и принтери, и скенери... От тази година придобихме и режещи машини, които са за обработка на камък. Децата се учат както на традиционния каменоделски занаят, така и на съвременното каменоделие, което е нужно на всички цехове.

- Има ли вероятност новите технологии да изместят стария начин на обработването на камъка?
- В нашия случай съвременните технологии като изкуствения интелект, рутери - много подпомагат каменоделския занаят, защото, както и Вие казвате, той е труден, а в днешно време е ценно, че има такива технологии, които да улесняват процеса, включително и технологии за повдигане на камък, за рязане, за обработка с вода, която да няма прах, и т.н. Определено тези иновации са полезни за занаята.
 

• 
  Те не заличават ли автентичното в занаята, индивидуалния отпечатък, който майсторът влага в своята изработка?
  - Всяко време или поколение има своите нужди. Ако се върнем 105 години назад, когато е основано нашето училище с цел модернизация на каменоделския занаят в България, ще видим, че тогава са работили по един начин. Чехите идват и започват да преподават художествена обработка, скулптура в камък, така, сто години по-късно, ние продължаваме постоянно да се модернизираме. Много добре знаем вече, че облицовки, масиви на сгради не се правят от 6-10-сантиметрови камъни, защото е трудно и много скъпо. В момента си служим с по-модерни технологии като сглобки и лепене, така че да изглежда добре. С развитието на строителството и занаятът се развива, някои техники отпадат, защото са ненужни и се променят исканията на бизнеса. При поръчването на каменни облицовки например, се придържаме към новите изисквания. Реално нашата задача е да обучаваме децата на нещата, които се актуални в момента, а не на неща, търсени преди 70 години, защото просто няма къде да ги приложат.
  
  - Къде намират реализация Вашите ученици след дипломирането си? Търсят ли ги компании за реставрация на паметници на културата у нас и в чужбина?
  - Каменоделският занаят и образованието при нас не е фиксирано в един вид, защото каменоделието има доста подраздели, така да го кажа, в които влизат обработката на камък за облицовки, самият монтаж, опериране с машинен рутер; друг вариант е художествената обработка на камък - във всяка сфера има търсения. Най-масовото е деца, които завършват при нас и искат да се занимават със скулптура, учат художествена обработка на камък и след това отиват в академия.

• 

  Има доста наши ученици и мои съученици, които вече са реализирани скулптори и ходят на участия, работят, изпълняват поръчки. Други се занимават строго индивидуално с каменоделска работа. Хубавото е, че това е занаят, чрез който можеш да развиваш и предприемаческа дейност, без да се налага да отваряш фирма с 20 човека, а една малка - до двама-трима каменоделци, е съвсем достатъчна за реализация на пазара. Трети си намират работа като работници в цехове, където има най-голямо търсене и заплащането въобще не е малко за днешните стандарти. Бих казал, че заплатите на каменоделците са доста добри. Много ни звънят от чужбина за реставрация на традиционното каменоделство, тази година ни търсиха от Германия, Кипър. Има хляб и средства в професията. Хората трябва да знаят, че става въпрос за занаят, който изисква тежък труд, не е работа в офиси.

- Значи подготвяте кадри, които веднага след завършването си могат да започнат добре платена работа, без да е необходимо да получават допълнителни квалификации във вузове?
- Хора, които се занимават строго със занаята, не продължават обучението си във вузове. Няма къде да учат каменоделие като висше образование. Но има и желаещи, които се ориентират към скулптурата и кандидатстват в Националната художествена академия в София. Впоследствие, във времето сме видели, че записват и най-различни други професии, които им подпомагат в бъдеще. Например моят случай е такъв. Аз съм учил в Кунино, после съм завършил финанси и икономика. Знаем, че в една фирма или предприятие, освен работа, трябва да има и управление, финансова култура. Но не е задължително да се изучава нещо допълнително, за да можеш да работиш. След като завършиш, получаваш, освен дипломата, и квалификация, която е призната на световно ниво - и в Европа, и в Америка. Тази квалификация също позволява да отвориш каменоделска фирма като майстор, не изисква допълнителни документи.

- Училището е уникално наистина. Срещате ли някакви трудности?
- Най-голямата ни трудност е свързана с план-приемите всяка година, защото все повече и повече деца и родители губят интерес към занаятите и тази работа. Една от причините е, може би, защото училището се намира в по-малко населено място, но хората не осъзнават, че каменоделието трябва да се изучава точно в такава среда, в която да имаш достатъчно време, за да се посветиш на професията. Учениците ни не изучават само каменоделие, учат и общообразователни предмети, както и специални по професионална и практическа подготовка като рисуване, моделиране, скулптура, история на изкуството, анатомия, строителство и архитектура, геология - все дисциплини, които трябва да бъдат добре усвоени за работата върху камък.

- Има ли момичета, които избират тази традиционно "мъжка" професия, как се справят те?
- Да, особено през последните години имаме момичета, даже коментираме с колектива, че те са доста по-сръчни и по-постоянни от момчетата в днешно време. Участват в конкурси, работят върху камък, така че момичетата се справят засега по-добре от момчетата. Наши ученици са винаги на едни от призовите места в конкурси за скулптура, което показва, че работата с камък все още се оценява и развива.

- Девизът на училището е "Водата дълбае камъка с постоянство, а не със сила". Как се тълкува тази мисъл днес? Следвате ли я?
- Най-вече се опитваме да предадем на учениците, че при работата с камъка и въобще в изкуствата е много важно търпението и винаги да могат да предвиждат нещата, защото в камъка втори шанс няма. И най-вече да се научат на спокойствие и издръжливост. Защото, когато работят една творба два-три месеца, те трябва да се отдадат изцяло на нея, за да получат удовлетворение. Учат се на постоянство и търпение да виждат смисъла в нещата след определено време. С модерните дигитални технологии, включително и прекомерното използване на телефоните, вниманието се задържа не повече от 5 до 10 минути и после всичко изчезва. А занаятът учи точно обратното - вниманието да бъде задържано на едно място повече от един-два месеца.                


Ученици от Професионалната гимназия по каменообработване представиха през юли свои скулптурни творби в Министерството на образованието и науката по повод 105-годишнината на училището. На снимката горе: директорът на Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино Валерий Ганчев и д-р Таня Панчева - зам.-министър на образованието и науката
Снимка МОН