Лена Неделчева: Да остарее човек не е грозно, нито пък страшно

ЛЕНА НЕДЕЛЧЕВА от Раднево има щастието да се занимава с любимото си хоби - ръчно изработване на кукли. Въпреки натовареното си всекидневие и работа на смени, тя намира време за по-пъстър и по-красив свят. Светът на куклите. Онези с образ и подобие, породени от най-свидните й спомени от детството, а именно тези с баба и дядо - дните, ваканциите и заниманията, прекарани с тях. Спомените материализира в уникални кукли на столетници, които изработва с ръцете си. Влага много труд, старание, въображение, емоция, страст, търпение и цялото си свободно време.
Резултатът е впечатляващ. Налице са около 60-сантиметрови фигурки на възрастни хора, има и двойно по-големи, които мило се усмихват и те гледат с изразителните си очи, сякаш нещо искат да ти кажат. Всяка има свое излъчване и история, която ни връща назад във времето и прави опит да го съхрани. Сами може да се убедите в притегателната им сила, ако ги видите на живо или поне на фейсбук страницата на тяхната създателка Лена Неделчева, която е финалист в конкурса "Творец на годината 2024". Тя разказа за ДУМА всичко за своите творения, които показва и в изложби. След Раднево открива втора самостоятелна изложба "Куклите на Лена... или живот, спрял за миг" в Художествената галерия в Карнобат. Радват се на голям успех и интерес.

- Лена, откога правите кукли, наподобяващи възрастни хора, и защо точно тях?  
- Правя баби и дядовци, които са ми на сърце. Обичам да пресътворявам типичната селска баба, както е била навремето - с престилка, забрадка, терлици, чехли от плат, месеща питка. На някои им слагам очила, метлички, бастунчета, мотички, бурканчета, лъжици. Имам дядо с акордеон, дядо овчар, който даже снимах с овце. Слагам си ги в градината и ги снимам.

- Откъде черпите идеите за първообраза на куклите? Имат ли си прототип или са изцяло плод на Вашето въображение?
- Пресъздавам ги по спомени от детството ми. Тези баби, които изработвам с ръцете си, изчезнаха. Може би все още се срещат тук-там някъде по селата. Изключително трудно стават по снимка, някои очакват да видят човека в куклата, което е непосилно. Понякога улавям 99 процента прилика, но има случаи, в които изобщо не успявам. Много се напрягам и направо отказвам. Пробвала съм и да ги рисувам на скица, но също не ми се получава. Затова предпочитам - както аз ги усещам и каквото ми душа иска, тогава резултатът е най-добър.

- Обяснете как ги изработвате? Какви материали използвате?
- Изработването на една кукла ми отнема около 4-5 дни до седмица, зависи от големината й. Бавничко става. Доста пипкава работа. Първо започвам с лицето, очичките, нослето, главата, извайвам всяка бръчка внимателно, ръцете. Тялото е конструирано от тел, шия сакче, което пълня с вата, за да станат фигурите по-обемисти. После преминавам към шиенето на дрешките. Всичко изработвам сама. Опитвам се да вкарвам характер на всяка кукла, както всеки възрастен си го носи. Правя го чрез погледа, изражението, усмивката. Много обичам да наблюдавам възрастните, да им гледам походката, стойката, външния вид. Особено преди време, старите хора са използвали бастунчета, с които са се подпирали, имали са криви крачета...

- Има ли нещо, което да Ви затруднява в изработването?
- Трудно се намират едновремешните платове, но много познати и непознати се свързват с мен и ми изпращат. Казват ми: "Майка ми навремето шиеше и са останали толкова много платове, които мога да ви изпратя." Получих много, включително и вълнени, точно такива, от които бабите са си шиели и плели дрехи. Главно куклите ги изработвам от глина и студен порцелан, който приготвям сама - от смеси и лепила.

- Къде ги правите? Имате ли специално място за целта?
- Направила съм си една стая на работилница в квартал "Гипсово", където живееше моята свекърва, защото вкъщи няма място. Всеки свободен момент съм тук, след смяна, работя като касиер на бензиностанция. Човек като има желание, намира и време. Тук още се срещат такива баби от моето детство, които обичам да съзерцавам. Може би те ми дават вдъхновение и сили.

- Как всъщност започнахте да се занимавате с това изкуство, което си е и занаят?
- През целия си съзнателен живот съм правила нещо с ръцете си. Много обичам ръчната изработка, още от малка доста рисувах, каквото ми дойде наум. Измислях си къщички, с керемидки, оградки. Правих хартиени кукли, изрязвахме ги и си крояхме дрешки от хартия, и парцалени кукли, като им слагах очи от глина. Първите бяха шантави, рошави, после минах през тип барби, но някак не ги усещах. Винаги съм казвала, че всеки човек има талант, важното е да го търси и намери. Усети ли го, нещата се получават. И един ден реших да направя баба, която стана досущ като истинска, и може би тя ми показа пътя, по който и днес вървя. Оттогава изработвам само баби и дядовци, тук-там някоя вещица, която също е баба.

- А правили ли сте съвременна баба от XXI век?
- Да, но не ми е на сърце. Изработвала съм и съвсем съвременни - с дънки и смартфони, но някак не ми допадат. Виждаме ги навсякъде. Любими са ми бабите от моето детство - с набръчкана кожа и груби от труд ръце. Милички ми са, отдадени, грижовни. Често си говоря с тях, колкото и смешно да звучи. Усещам ги като живи, имат душичка. Защото им давам частичка от себе си, от сърцето си. Сутрин им казвам: "Добро утро!", "Какво ще ти обличаме на теб?", "Ти каква ще бъдеш?", "Каква ще ставаш днес?". Сякаш ми казват понякога: "Стой бе, жена, къде отиваш сега?", "Стой, не бързай!", "Има време за всичко" и така нататък.

- Дядовците какво място заемат във Вашето творчество?
- Харесвани са, но най-поръчвани са бабите. Правя обикновено баба и дядо, седнали на пейка или гушнати. Някои ги глася като клюкарки, точно както са били навремето пред портата.

- Наследен ли е Вашият талант от родители или роднини?
- Нямаме човек, който да се е занимавал точно с кукли. Майка ми и бабите ми много плетяха. Баща ми е доста креативен човек, който всичко сам си прави и добре му се получава. Може би съм наследила майсторлъка от него.

- Възраждате паметта и бита на нашите баби и дядовци, пресъздавайки ги така, както са изглеждали преди около 40-50 години. Това е добър пример за почитане на възрастните, защото сега младите не ги уважават достатъчно. Децата как приемат Вашите кукли?
- Правих изложба в нашия град и много им беше интересно. Идваха цели класове от училищата, беше им любопитно. Питаха защо са им криви краката и защо всички носят забрадки, а на въпроса: "Деца, имате ли такива баби"?, отговориха изключително ярко: "Да, еди коя си прабаба." Но нямат подобни баби, което може би е нормално, живеем в друго време.

- Как гледат близките Ви на Вашето изкуство?
- Много ме подкрепят наистина, за което съм им много благодарна. Помагат ми с домакинската работа. Имам две деца - дъщеря на 27 и син на 13. Синът ми по едно  време проявяваше интерес, правеше негови си кукли - горски чудовища. Бих казала, че му се отдава и има талант, който постепенно може да развие. Даже вече и аз съм баба на малко прекрасно момченце. То също много им се радва, говори им, като ми гостува.

- Колко кукли сте сътворили досега? Броите ли ги още?
- Страшно много са минали през ръцете ми и съм загубила бройката им.

- Всички ли са различни? Има ли някоя, която да се повтаря?
- Не мога да направя една и съща кукла два пъти. Всичко изработвам на ръка. Някои хора ми казват: "Искам същата." Веднъж се смяхме с една жена, на която отговорих: "Добре, родете ми вие две еднакви деца и аз ще направя две еднакви кукли." Не може да се получи едно и също дете два пъти. Няма как да стане, нали? Светът е шарен и едни и същи баби няма. Всички са различни!

- А имате ли любими кукли, с които не бихте се разделили никога?
- Да, баба Донка, която е доста голяма, около 1 метър и 20 см. Скоро й направих половинка. Има още две-три, които просто са си моите. Аз съм като обущаря, който ходил бос. Сложила съм си ги на видно място вкъщи. Гледам да им давам традиционни български имена. Но не ми стигат имената вече, особено като ги представям по изложби.

- На каква възраст са? Има ли столетници сред тях?
- Да, даже баба Дора правих, която е на 106 години в момента. Бих казала, че са над 80-85 години - отрудени, гърбави и изкривени, доста изморени.

- Какво са за Вас куклите? Какво Ви дават те?
- Куклите ме успокояват, докато ги правя за нищо друго не мисля! Нито за работа, нито за проблеми. Просто се вглъбявам в тях и страшно бързо ми минава времето. Направо отлита - докато дойда, и е станало време да тръгвам. Самите кукли ме зареждат за още и още, страшно много ми се правят, не знам как да го обясня. Доста съм изпратила и за чужбина, откъдето също десетки българи ми пишат. Опитват се и те да запазят българското.

- Как Ви намират хората?
- Имам фейсбук страничка: "Куклите на Лена". https://www.facebook.com/profile.php?id=100093796990655.

- Куклите носят ли послание? Страшно ли е да остарее човек?
- Живеем в свят, в който всички искаме да сме млади и красиви, стройни, без бръчки. Като че ли хората се страхуват от остаряването и всячески се опитват да го прикрият. Може би чрез моите кукли показвам точно обратното, че да остарее човек не е грозно, нито пък страшно! Не е тежест възрастта за мен, по-скоро съкровище и привилегия. Дай, Боже, всички да остареем и да стигнем до дълбока старост!