Басни "Живо жило" от Атанас Звездинов

АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ е роден на 5 август 1943 г. в София. Завършил е "Славянски филологии" в СУ "Св. Климент Охридски" (с чешки език и литература). Работил е като редактор в Българското национално радио и издателство "Народна младеж". Бил е и директор на Дома на детската книга с музей "Ангел Каралийчев" към Министерството на образованието, участвал е в редколегиите на детските издания "Дружинка", "Пламъче", "Чуден свят", бил е главен редактор на списание "Родна реч", както и главен редактор на няколко издателски къщи. 
Автор е на над 40 книги с поезия и проза за деца и възрастни. Съставител е на 14 антологии, превел е и издал няколко сборника с поезия от чешки, словашки и руски. Удостоен е с множество български и чешки литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България.
Преди дни бе премиерата на най-новата книга на Атанас Звездинов с басни - "Живо жило", издадена от фондация "Устойчиво развитие за България", от която са и публикуваните творби. 

ОПОЗИЦИЯ И ВЛАСТ

От памтивека борят се за глас 
жестоко - Опозиция и Власт.
Едната иска да го придобива, 
а другата - да не звучи фалшива.
И всъщност в името на свободата 
запушват и отпушват си устата.
Ала малцина вярват на това 
дали са техни техните слова.
Гласът е същността на съществото.
Привнесен ли е, не е естеството, 
а е недопустимата намеса
на силата или на интереса.
И затова не е ли глас, а ехо, 
от другаде диктуват му успеха.
И той не може да се извиси, 
че докато си тука, и не си.



МОНОЛОГ НА ПИТАТА

Бях пита, и прилична пита.
И с мен държавата бе сита.
Но всеки почна да ме дърпа, 
(Била съм вързана му в кърпа)
И на шега - на "ахо", "иха", 
така почти ме раздробиха.
И от гореща и голяма, 
се вижда, че почти ме няма.
Обаждаха се, колко души - 
залък устата им запуши,
че който дръзваше да смята,
запушваха му се устата.
На всеки - не с подарък малък, 
а с подходящ за него залък.
И все от мене, все от мене...
душата ми все още стене.
Ах, тез неблагодарни залци!
Не помниш от кого бозал си!
Сега се изчервявам цяла 
от мисъл, че съм ги създала.



МОНОЛОГ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА РУЛЕТКА

Крива сметка, права сметка: 
Политическа рулетка.
Някой ме веднъж хареса - 
осъзнах си интереса.
И въртя се, и въртя се, - 
врътки дълги, врътки къси.
Спирам някъде, покажа.
Други вдъхват ми куража.
Не че мене не ме свърта, 
има кой да ме завърта.
Някой вечно се надява, 
но без интерес не става.
Уж въртя се за народа, 
а е вечно за изгода.
Всеки своя опит чака 
и не свършва се мерака.
Всякоя рулетка спира, 
а на мен не дават мира.



МОНОЛОГ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ГРЪБНАК          

Разнопосочни прешлени - това е, 
което никой досега не знае.
Един надясно тегли, друг - наляво,
на трети виждането е мъгляво
и затова следи и се озърта
и често тъкмо затова превърта.
И как да ги обединя се питам - 
еднопосочно и в единен ритъм?
Лудеят, и окото им не мига, 
докато разберат, че са верига, 
и че главата всъщност те крепят, 
и че по тях изкачва се Духът.



СТАДО

Вървеше стадо вълци в овчи кожи, 
решило своя набег да отложи,
за да примами по-обилна стръв,
(а не да се лиши от нова кръв).
Вървеше, песнопения редеше 
и сякаш образа на кротост беше.
Но щом видяха истинска овца, 
откриха истинските си лица
и зъби първите, и връхлетяха...
След тях разбраха или не разбраха, 
усетили, че даден е сигнал,
нахвърлиха се другите без жал.
(А в тази настървеност кой ти може 
да види кой овца е, кой е в кожа,
да мисли кой е чужд и кой е свой...)
И сред жестоко блеене и вой 
купчината от кокали порасна
и скри поуката от тази басня.