11% от младите не вярват, че са изложени на дезинформация

От анкетираните българи на 16-30 г. 11% вярват, че никога не са били изложени на дезинформация и фалшиви новини. Това сочат данни на Евростат от проучване на Евробарометър по поръчка на ЕП сред младите в Евросъюза. По този показател страната ни е втора след Румъния с 19%. В 9 държави от ЕС повече от половината респонденти съобщават, че са били изложени на дезинформация "често" или "много често", като най-голям е делът на хората на 16-30 г. в Малта (59%), Унгария (58%), Гърция (57%).
За 42% от анкетираните от ЕС-27 социалните мрежи са основният източник на новини по политически и социални въпроси. Над три четвърти от респондентите смятат, че са били изложени на дезинформация през последните седем дни, а 70% са уверени, че могат да я разпознаят.
На въпрос от кои социални медии и платформи анкетираните получават информация по политически и социални въпроси, 48% от българите посочват Фейсбук, 41% - Ютюб, а 30% - ТикТок, докато информационният онлайн лидер за младите в ЕС-27 е инстаграм (47%), следван от ТикТок (39%).
На въпроса какви са били основните причини да не гласуват на евроизборите през юни 2024 г., всеки пети анкетиран млад българин е отговорил, че не е намерил кандидат или партия, които да представляват неговите възгледи. Сред анкетираните във всички 27 страни членки 16% са дали този отговор. "Не вярвам на политиците/Като цяло съм недоволен от политиката" са отговорили 19% от младите българи, докато в ЕС този процент е едва 15.
Притесненията за разходите за живот са на първо място сред анкетираните европейци на 16-30 г. Младите на Стария континент са категорични, че справянето с нарастващите цени трябва да бъде основен приоритет в цяла Европа. Повишаването на цените и разходите за живот безпокои сериозно 40% от анкетираните.
Почти трима от всеки 10 запитани искат ЕС да даде приоритет на социалната закрила, благосъстоянието и достъпа до здравеопазване.