Герои ветерани от Втората световна война

АЛИНА МИХАЙЛОВНА ТОШЕВА

е родена през 1941 г. Тя  едва е навършила две години, когато нацистите арестуват майка й за сътрудничество с партизаните. Алина живее в приемно семейство и заедно с него я изпращат в концлагер в германския град Любек. На 25 май лагерът е освободен и Алина Тошева се връща в родината.

ЛИДИЯ АЛЕКСАНДРОВНА ОСИПОВА
е родена през 1924 г. На 17 години отива на фронта като доброволка, работи като медицинска сестра в полеви болници.

Наградена е с "Орден на славата - II степен", медали "За победата над Германия", "За отбраната на Москва", "За превземането на Кьонигсберг".
Разказът на Лидия звучи така: "Когато започна битката под Москва, аз отидох на фронта като доброволка, бях на 17 години. Попаднах в дивизията, която воюваше на Волоколамското направление. Първият ми страшен бой беше при освобождението на град Истра. Запомних го за цял живот. Сутринта на 9 май ни съобщиха: край на войната, подписан е мирният договор. Чакахме демобилизация. Но имаше заповед да ни изпратят в Далечния изток. През декември 1945 г. се върнах вкъщи." "Пожелавам на младежта мирното небе, да помнят винаги и да не забравят нашата победа и нашата история", казва в заключение тя.

АЛА НИКОЛАЕВНА ИЛИЕВА
e родена през 1939 г. Живее в обсадения Ленинград, след войната остава без родителите си и учи в интернат.

Тя споделя, че е едно от децата, жители на града, "които успяха не само да преживеят блокадата, но и да доживеят до днешния ден. Животът ми в блокадата доведе до дистрофия с всички последвали проблеми. Много добре знам какво са гладът, студът, загубата на близки хора. Майка ми умря на 33 години, тогава бях дете. Баща ми загива на фронта и много мои близки хора не са доживели до по-добри дни. Но моята съдба е само капка в океана на тези страдания, на които ни обрекоха фашистите."