Тръмп няма да се откаже от процеса на разрешаване на кризата в Украйна

РОССИЯ В ГЛОБАЛЬНОЙ ПОЛОТИКЕ

ДЖОРДЖ БИЙБИ е директор по стратегическите изследвания в Института Куинси. Бил е директор на отдел за анализ на Русия в ЦРУ и щатен съветник по руските въпроси на вицепрезидента Дик Чейни при президента Джордж Буш-младши. Той е автор на книгата от 2019 г. The Russia Trap: How AmericaТs Shadow War with Russia Could Spiral into Catastrophe ("Руският капан: Как войната в сянка на Америка с Русия може да завърши катастрофално"). Говори руски и немски.

- Джордж, защо Тръмп не се отказва от усилията си за прекратяване на украинската криза?
- Може да звучи странно за външен човек, но Тръмп има стратегическа визия за света и мястото на САЩ в него. Той правилно разбира, че ерата на еднополюсност след Студената война е приключила и светът е навлязъл в многополюсен период. Съединените щати ще останат значителна сила, може би най-значимата, но други също ще играят много голяма роля. Китай - без съмнение.
Съединените щати са изправени пред много сериозен въпрос какво да правят с Китай, предвид нарастващата му мощ. И няма смисъл да се води политика на враждебност на два фронта - с Русия и Китай. В края на краищата, по този начин ние самите ги насърчаваме да действат заедно срещу Америка. В един многополюсен свят, според Тръмп, нито Китай, нито Русия трябва да бъдат тласкани в блок срещу Съединените щати.
Преди всичко това се отнася до Русия - за да има тя повече пространство за маневриране, отколкото просто позицията на младши партньор на Китай. Русия е една от най-големите световни сили, която трябва да има нормални отношения както със САЩ, така и с Европа. Това е един аспект.
Друго е, че САЩ вече не възнамеряват да служат като доставчик на сигурност за Европа. САЩ вече не могат да си позволят ситуация, в която Европа се развива като основен търговски блок, но не се грижи за собствената си сигурност и не работи като независим полюс в зараждащия се многополюсен ред. Тръмп смята, че трансатлантическите отношения трябва да се променят. Европейците трябва да инвестират повече в своята отбрана, което означава, че се нуждаят от по-голяма стратегическа автономия.
Има и други ключови играчи. Определено Индия. Тръмп вижда Близкия изток по различен начин от президентите преди него. Тяхната цел беше да намалят негативното въздействие, идващо от региона, и да управляват конфликтите, така че те да не се разпространяват извън неговите граници. Амбициите на Тръмп далеч надхвърлят ограничаването на ескалацията - той всъщност иска да разреши конфликтите. Предизвикателството е да се гарантира, че Близкият изток също ще играе своята роля в зараждащата се многополярност.
- Как се вписва Русия във всичко това?
- Въпреки че Тръмп може да изглежда хаотичен и разрушителен, действията му се коренят в добра стратегическа визия.
Но нищо от това няма да е възможно, ако отношенията между САЩ и Русия останат в състояние на фактически конфликт.
Нуждаем се от това, което някога се наричаше разведряване. Нужно ни е качествено подобрение, нормализиране на отношенията. Няма да станем съюзници - по важни въпроси интересите ни не съвпадат. Но трябва да се научим да управляваме различията.
Трябва да признаем, че Русия ще има нормални отношения с Китай, няма смисъл да се опитваме да вбиваме клин между Русия и Китай.
- Какво означават заплахите на Тръмп и администрацията, че ще откажат да играят роля в украинската криза?
- Виждам го като тактически инструмент, който може да помогне за подтикването на страните към компромис. Сред многото карти, които САЩ разиграват, ние се опитваме да използваме икономически санкции срещу Русия, за да я насърчим да прекрати конфликта в Украйна. Това не работи и няма причина да се очаква, че евентуалното затягане на мерките ще бъде по-ефективно. Тръмп обмисля какви други инструменти да използва. И той вярва, че може да повлияе на Путин, като му внуши, че перспективата за сближаване със САЩ ще изчезне, освен ако Русия не покаже достатъчна гъвкавост по украинския въпрос. Това е маневра с висок риск. По-широката визия на Тръмп за геополитиката няма да се осъществи, ако отношенията с Русия останат такива, каквито са.
Така че това, от което се нуждаем, са по-добри отношения с Русия и бих се осмелил да предположа, че Тръмп всъщност няма да се дистанцира от този въпрос. Той използва тази заплаха реторично, а не за да я осъществи.
- А Украйна?
- Ситуацията с Украйна е различна. Най-ефективната заплаха, която можем да използваме срещу Киев, е перспективата подкрепата ни да бъде оттеглена. Не става въпрос толкова за военни доставки. Военните ни складове постепенно се изчерпват и ние наистина не можем да дадем толкова много на Украйна без мащабно производство на нови оръжия, което би изисквало много време - а Украйна няма такова, съдейки по ситуацията на фронтовата линия.
Но сътрудничеството в разузнаването и комуникациите е съвсем различен въпрос. Ако например прекратим достъпа до "Старлинк", това би имало сериозно влияние върху способността на Украйна да провежда бойни операции.
Повечето от прецизните оръжия, доставяни на Украйна, изискват данни, предоставени от американското разузнаване. Заплахата от загуба на достъп до това е отрезвяваща. И това вероятно е една от важните причини, поради които Киев изобщо се съгласи на директни преговори с руската делегация, въпреки упорито си нежелание да го направи. САЩ се опитват да комбинират различни стимули, моркови и тояги, както казват в Русия.
- Някой в Белия дом интересува ли се от ценностите сега?
- Доналд Тръмп смята, че Съединените щати са дали невероятно много на други страни, особено през последните тридесет години след Студената война. Това е едновременно защита за нашите преки съюзници и множество услуги за целия свят, осигуряващи свобода на корабоплаването, търговските пътища и т.н. И Тръмп се запита: Какво получихме в замяна? Други страни изнасяха много за САЩ и сега Америка е цялата в дългове, целият свят печели пари на нашия пазар, инвестира пари в наши ценни книжа и така нататък, а ние не получаваме това, което заслужаваме.
Неговият подход към външната политика е: Трябва да правим това, което е от полза за американския народ; той не трябва да води безкрайни войни за чужди интереси, а трябва да подобрява собственото си благосъстояние. С други думи, подходът на Тръмп не е само за пари, а за преосмисляне на това, което е широкият национален интерес на САЩ.
Що се отнася до ценностите, те винаги са били евфемизъм за човешки права, либерализация и демократизация. Тръмп гледа на тях много прагматично. Той изобщо не е против либералната демокрация. Но той не смята, че САЩ знаят как да разпространяват демокрацията в други страни. Той разглежда какво направиха САЩ след падането на Берлинската стена и заключава, че насърчаването на демокрацията не е постигнало успех никъде, а в много случаи дори е влошило нещата. Според него е време да се изостави този безсмислен бизнес с опити за трансформиране на други страни като цел на външната политика - това не проработи, подкопа националните ни интереси.
Време е да започнем да разпространяваме демокрацията, като бъдем добър пример. За да могат другите страни да погледнат Америка и да искат да бъдат като нея. Това има по-голям шанс за успех от това, което САЩ правят от десетилетия. И реакцията в Саудитска Арабия, където Тръмп говори за това, беше много положителна. И не само там, мисля.


* Фьодор Лукянов е главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика" и водещ на предаването "Международен обзор" по телевизия "Русия-24", където е излъчено интервюто. Той е и директор на научните изследвания в Международния дискусионен клуб "Валдай".