Ще стане ли Европа дигиталната колония на САЩ?*

"Атлантико": Може ли Европа наистина все още да избягва съдбата на цифровата колония на Съединените щати?

Фабрис Епелбоан: В областта на дигиталните технологии отговорът е следният: не, твърде късно е. Изминаха петнадесет години, откакто Франция, и в по-широк план Европа, продаде дигиталния си суверенитет на Google, Apple, Facebook, Amazon, Microsoft. Създадохме ИТ инфраструктурата на нашите компании, както и значителна част от администрациите на нашите страни, въз основа на технологиите, предоставяни от американските участници на пазара. 
Когато Владимир Путин реши да се справи без американски услуги, той предприе подходящи мерки в продължение на много години преди началото на специалната си военна операция в Украйна. И Русия беше много по-малко зависима от американските технологии от нас. Такъв проект би изисквал огромни бюджетни средства и изключително силна политическа воля, както и големи жертви. Очевидно не сме на този етап.
Необходимо е да погледнем истината в очите: ако утре САЩ решат да изключат услугите на Amazon или Microsoft за европейския континент - както направиха с Иран преди няколко години - Европа незабавно ще се срине. Няма какво да се направи. Така че ние сме в ситуация на пълна зависимост. Очевидно би било разумно да се възвърне минималният суверенитет над някои важни области: армията, полицията, жандармерията и дори - да фантазираме - системата на националното образование. Но дори и в изброените от мен области това вече е почти невъзможна задача.
Днес стигнахме до момента, в който нашите разузнавателни служби използват "Палантир" (Palantir е американска компания за софтуер и услуги за анализ на големи данни - бел. ред.). Трудно е да си представим нещо по-суверенно от разузнавателните агенции, а въпреки това те също разчитат на американските технологии. 

Тиери Бертие: Вярвам или поне се надявам да е така. Ситуацията, разбира се, не вдъхва оптимизъм. Често използвам метафора за преминаване на влакове на гарата. Има дълги композиции. Дигиталният влак продължава отдавна. Днес сме на път към изкуствения интелект, по пътя на роботиката.
Ситуацията е такава, но на първо място е следствие от избора, направен от европейските политически и правителствени среди. Що се отнася до регулацията, ние очевидно сме преминали във фаза на свръхрегулация, към нормативни глупости. Пример за това е случаят с Тиери Бретон (бивш еврокомисар от Франция, смятан за един от архитектите на Закона за цифровите услуги на ЕС - бел. ред.). 
Загубихме стратегическия си потенциал заради политическите манипулации и идеологическите, по-специално екологични, надценявания в Брюксел, което често довеждаше до ирационалност при вземането на решения. 
Това, което е по-малко песимистично за мен, е, че технологичните влакове не са уникални. Това не са уникални възможности, които се случват веднъж завинаги. Има цяла последователност от влакове. Все още можем да скочим на някои от тях. Пропуснахме много етапи, особено в областта на AI технологията, където на практика излязохме от играта. Но по отношение на обещаващите разработки - роботика, безпилотни летателни апарати, хуманоиди, които коренно ще променят икономиката и обществото - все още можете да намерите ниша. 
САЩ знаят, че без бариери индустрията им за дронове ще изчезне. Всички потребители ще обърнат внимание на китайските дронове. Затова е необходимо да се извърши целенасочен протекционизъм, като същевременно се остане в принципно либерални позиции. В Европа това е истински проблем. Лично аз считам, че е необходима пълна актуализация. Тези, които днес са на ръководни позиции, трябва да си отидат. Сред тях са Тиери Бретон, Урсула фон дер Лайен. 

Всички европейски страни зависят ли еднакво от САЩ по отношение на дигиталните технологии?

Фабрис Епелбоан: Добър въпрос, но ни липсват надеждни начини да оценим точното сравнение на страните помежду си. Безспорно обаче Франция би заела една от последните позиции в тематичната класация.
Има традиция на сговор между политическата власт и Microsoft, датираща от XX век. Тази ситуация е допълнително утежнена през XXI век с появата на Google, Amazon и други компании.
Днес за Франция ситуацията е почти необратима - освен ако не започнете да разпределяте колосални средства от бюджета, което е немислимо за страна с такъв прекомерен дълг като нашия. И отново би било необходимо да се примирим със сериозни неуспехи в прехода от американските технологии - които са в основата на почти всичко, което използваме.
По-голямата част от тази инфраструктура е американска. Постигането на цифров суверенитет на това ниво е просто невъобразимо. 

Администрацията на Тръмп, подобно на предишните американски администрации, възприема Европа като своя цифрова колония. До каква степен трябва да се приеме, че подобно състояние на нещата може да парализира всички потенциални европейски усилия?

Тиери Бертие: Склонен съм да вярвам - или поне да се надявам - че никоя нация няма да толерира такава перспектива дълго време. Несъмнено, от американска гледна точка, особено при администрацията на Тръмп, Европа вече се възприема като дигитална колония. Това обяснява определени форми на намеса или дори заплахата от радикални мерки, като прекъсване на връзката с основни услуги - Windows, Visa и др. Но САЩ вече приложиха такава стратегия към други държави, по-специално срещу Китай във връзка с областта на полупроводниците преди около десет години. КНР реагира незабавно. Резултатът: днес Китай произвежда свои собствени графични процесори и процесори. По този начин ембаргото, парадоксално, може да се превърне в движещата сила на иновациите и суверенитета. Европа е огромен пазар, а Вашингтон не се интересува от появата на дигитален суверенитет там. Нека бъдем ясни: без американски технологии днес Европа би се сблъскала със сериозни трудности. Това е парадоксът. Необходимо е да продължите да използвате тези инструменти и да освободите собствените си алтернативи едновременно. Сложно е, но е възможно.

Как Европа може да избегне тази съдба на американска дигитална колония? 

Фабрис Епелбоан: От дълго време се опитваме да отглеждаме европейски гиганти. И този процес неизменно завършваше с неуспех. Систематично. Упоително е да продължаваш по този път - означава да показваш слепота, граничеща с глупост. Най-доброто, което френският рисков капитал може да направи, е да инвестира в обещаващи стартиращи компании, за да спечели ръст на стойността, когато те се купуват от американски пазарни играчи. Отново, благодарение на проекта Startup nation, създаден по време на първия президентски мандат на Макрон, загубихме десет години и сега сме зад лидерите: този модел не работи, когато става въпрос за създаване на дигитален суверенитет.
Единствената надеждна стратегия, която виждам, е дълбоко политическа: да се обърне играта и да се премине към свободен софтуер и отворен код. Поставете и инвестирайте сериозно в еквиваленти на големи американски решения с отворен код. Точно това направиха китайците в случая с проекти като DeepSek и работиха срещу капиталистическите гиганти като OpenAI, които, независимо какво казват, остават капиталистически проект.

Тиери Бертие: Трябват ти и двете. Ситуацията в Европа е такава, че е необходима форма на планиране - "планиране на естествен подбор". Т.е. идентифициране на най-добрите, тяхната подкрепа, а не постоянно субсидиране на обречени проекти. 
Китайците показаха пример: те започнаха почти от нулата и много бързо постигнаха резултати поради значителна финансова мощ. Но Европа също има много възможности. Отново всичко зависи от последователността на технологичните влакове, които вече споменах. Противно на това, което казва администрацията на Тръмп, всичко все още не е загубено. Самите САЩ изостават от Китай в областта на роботиката днес. Ето защо те въвеждат много строги протекционистки мерки, особено срещу неамерикански, включително европейски дронове и роботи. Европа трябва да реагира симетрично. Ако френските дронове са забранени в САЩ, тогава нека забраним вноса на американски дронове във Франция. 
Реципрочността има смисъл в присъствието на политическа воля. Днес обаче страдаме от дълбока структурна слабост както в Брюксел, така и на държавно ниво. 


С големи съкращения

* Заглавието е на редакцията