Поезия
Към българската реч
/ брой: 92
Матей ШОПКИН
Под глухите и черни небосводи
на злите триезични времена
апостолите Кирил и Методий
изтръгнаха от мрака светлина.
И ти се появи над вековете
с крилете на небесна благовест.
Ти, майчина кърма и дъх на цвете,
и щит на българската горда чест.
Какво са бранни подвизи и слава
пред твоята нетленна красота?
Корони и дворци мълчат в забрава,
но ти оставаш - вечна и света.
О, ти оставаш - кремък и магия,
и чудото на всички чудеса!
И как са необятни с тебе тия
отечествени древни небеса!
И как душата с тебе се възражда,
и как трепти от твоя нежен зов.
И как пламти божествената жажда
за работа, за песни, за любов!
Ти, родна моя, с нищо несравнима,
бъди и пребъди под този свод,
за да останем с тебе, за да има
България и български народ!