Граждански организации искат цялостна изборна реформа

Четири граждански и експертни организации настояват за реформа в изборното законодателство след серията скандали и нарушения, белязали последните избори у нас. "Обединение за честни избори", "Правосъдие за всеки", "Активни политики" и "Гражданска платформа" посочват в своя позиция, че изминалата година е завършила с протести, породени от натрупано обществено недоволство срещу политически злоупотреби, корупция и изборни манипулации. Според организациите натрупаните нарушения, документирани чрез видеонаблюдение, са довели до сериозен срив на доверието на избирателите в изборния процес. "Макар партиите да са заявили готовност за промени в Изборния кодекс и да е внесен нов законопроект, досегашните предложения са вътрешно противоречиви и организационно трудно приложими. Част от тях включват неизпитани технологии, които крият риск от допълнително подкопаване на доверието в изборите", пише в позицията.
Гражданските организации настояват за въвеждане на истински машинен вот, функциониращи секционни избирателни комисии, реална отговорност за изборни нарушения, ЦИК да бъде действителен гарант на честността на изборите, както и по-голяма прозрачност в работата на правоохранителните органи. Те призовават формациите да не експериментират с изборното законодателство и да не въвеждат промени без задълбочен анализ.  
Според социолози обаче общественото недоволство може да избухне отново, ако се направят промени в Изборния кодекс, с аргумент, че "не се знае дали ще роди чудовище или не". За това предупредиха Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ и  Светлин Тачев от "Мяра" в тв интервю. 
"Нашата власт и обществеността отново правят една фундаментална грешка, която отдавна е отречена от Венецианската комисия, която препоръчва да не пипаме изборното законодателство година преди изборите. И каквото пипнем, да се отнася за следващите избори, не за тези, които предстоят", заяви математикът проф. Михаил Константинов по БНТ. Според него голяма част от промените в ИК се правят, за да бъдат изолирани голяма част избирателите. "В последните 4 години на седем избора избирателите спаднаха трайно със 740 000 средно на всички избори. Трайно гласуват 2,6 млн. души. Моята хипотеза е, че машините изгониха част от избирателите", посочи Константинов. "Факт е, че голяма част от избирателите не могат да гласуват с машини. Този мит за пенсионерите, които използват банкомати, е тотално неверен. 800 000 българи си получават пенсиите в пощенските клонове. Когато има право на избор, 60% избират да гласуват на хартия", коментира той.