Мелодията на Пулия

Ciao, Ragazzi! Едва втори ден сме в Италия, а при качването в автобуса обичайният закачлив приятелски поздрав "Здравейте, момчета (пичове)!" вече е любим. Така е, защото въздухът на Пулия, "токчето на Ботуша", е наситен с просто, но истинско, очарование. Тук не спират огромни круизни кораби. Не всеки говори английски, но пък затова е точното място, на което да усетите какво означава la dolche vita (сладък живот).

И как дните са музика, която изпълва душата и прелива от сърцето.
Пулия е от романтично-приказните места, в които се редуват маслинени горички и лозя с винарни, овощни градини, простиращи се на километри, и бели градчета, надвиснали над Адриатическо море. Тук всичко е в изобилие - история, музика, барокови катедрали и селски къщи, и, разбира се, вкусна италианска храна. Проста, семпла, но приготвена с любов. Поднесена с още повече любов. Съвършено усещане за сладък живот. За идилия. За италианско безгрижие.
И като казвам, че Пулия е мелодия, не е напразно. Пулийците се гордеят със своята звезда Ал Бано. Той е една от най-коментираните теми на Ботуша. Местните и до днес го събират и разделят с Ромина. Говорят за него с любов. И посочват с усмивка бутилките с неговия лик на етикета. Защото Ал Бано е известен и като винопроизводител. Под мустак обаче пулийците добават: "По-хубаво пее, отколкото прави вино..." Това не пречи на Ал Бано да посреща често гостите си в своето винарско имение. Ако нямате щастието да го видите, гидовете ще ви кажат, че песента му "Felicita" е вдъхновена от простичкото южняшко щастие на Пулия.

Местните се гордеят и с друга своя звезда - популярния в България като Корадо Катани от сериала "Октопод", любим на няколко поколения Микеле Плачидо. Ако посетите Лече, екскурзоводите ще ви покажат къде е луксозният му апартамент - на една от най-красивите улици, където кафенетата са претъпкани от туристи, пиещи кафе и бадемов ликьор.
Пулийците ценят своите известни личности. Ако имате късмета да посетите провинцията по време на някой от многобройните фестивали, които се организират тук, ще видите, че те са специални гости. Богатите фамилии не пестят пари за хонорар, за да може Ал Бано или Микеле Плачидо да каже две думи и да открие забавлението. Смята се за особено престижно и... патриотично.
Обиколката на Пулия може да започнете с Бари - столицата на провинцията. Най-големият пристанищен град на Адриатика. Контрастът между историческата част и модерния център е убийствен. Малки улички, в които можеш да се загубиш, от една страна, и лъскави магазини и бутици - от друга. Не пропускайте катедралата "Св. Николай", където в криптата са положени мощите на свети Николай Чудотворец. Там може да напишете съкровеното си желание и да го пуснете в специална ниша. Знаете ли какво ще стане?

Продължете пулийската романтика с Алберобело - градче като от приказките. С къщички като на... смърфовете. Трулите са построени от варовикови плочи, подредени една върху друга, без да се използва свързващ материал. В някои от тях все още живеят хора. Може дори да отседнете в трули хотел. Има трули църква, трули музей... Повечето обаче са търговски обекти, в които се продават сувенири.
Само на десетина минути от Алберобело е Локоротондо - "кръглото място" на Пулия. Старата му част е разположена на хълм и има овална форма - оттам идва и името му. Разхождайки се из тесните улички, имахме усещането, че се въртим в кръг. И въпреки че не ни беше необходимо много време, за да го разгледаме, ни се прииска да се изгубим и там.
Близо до "границата" с Пулия се намира Матера - административният център на област Базиликата. Най-интересната и стара част на града се нарича Саси (Sassi di Matera). Това е пещерен град и поредица от тунели и пещери в меките варовикови скали. Пещерите са били населявани преди повече от 7000 години, което прави Матера едно от най-старите постоянно обитавани места в света. През 50-те години Матера бил наричан "срамът на Италия". Било недопустимо в държава, съосновател на ЕС, да живеят хора в крайна бедност, нечовешки условия, мръсотия, глад и болести. От 1993 г. Саси ди Матера е в списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО и популярността му расте. През 2019 г. Матера бе обявен за европейска столица на културата, заедно с Пловдив. Италия е пълна с история, но местната власт избира Матера да наложи за столица на културата, за да изчисти срамното петно от името й и да я развие като туристическа дестинация. Е, успява.

Пулия е мястото, където може да опитате корнети - с млечен крем, сладко или шоколад, фокача Барезе - местната звезда на хлябовете, покрита с най-сладките чери домати и вкусен зехтин. За джелатото няма да споменавам. Между всички хранения не пропускайте сгаглиозе - пържен качамак, тарали - хрупкави малки гевречета, панцероти - пържена пица, или просто някой сандвич с пресен октопод. Дори да пропуснете нещо като гледка, храната ще компенсира всичко.
Пулия ще ви предложи безброй плажове. Туристите често избират Полиняно а Маре. Тук впрочем се намира паметникът на Доменико Модуньо - италиански певец, композитор, актьор и общественик, изпълнил известната песен "Volare".
Но кой ли не иска да пее в Пулия? Тя те кара да забавиш темпото и да се наслаждаваш на живота. Да се потопиш в усещането за dolce far niente - изкуството да не правиш нищо. С чаша аперол в ръката. 

Улицата на пастата в Бари. Местни жени приготвят пресни орекиете, които после сушат на слънце. Този вид паста е гастрономическият символ на Пулия. Орекиете са малки, кръгли и леко вдлъбнати в средата, като "малки уши", каквото буквално преведено означава името им. Тази специфична форма на пастата й позволява да поеме повече от соса, с който се приготвя. Така ястието става по-вкусно