Обидно е! А уж сме в “клуба на богатите”

Любослав Костов

Докато политиците си прехвърлят топката кой е виновен за липсата на бюджет, хиляди български семейства ще бъдат лишени от детски помощи в следващите месеци. Причината? Увеличената минимална работна заплата, която по принцип е добра новина, се превръща в наказание поради управленската немощ. 
Проблемът е прост. Прагът за достъп до помощи се определя със Закона за държавния бюджет всяка година. По правило този праг винаги леко се завишава, за да компенсира ръста на доходите и да не изхвърли хората от системата на подпомагане.
Тази година обаче имаме нова минимална заплата - 620,20 евро, а стар праг от 388,58 евро. Така дори да работите на МРЗ, вие не отговаряте на критериите за детски помощи от държавата. Очевидно държавата е преценила, че 620 евро са ви достатъчно. И тъй като се взимат предвид доходите за 12 месеца назад, ефектът няма да закъснее, а ще удари семействата съвсем скоро.
Абсурдът не спира дотук. Стари са и размерите на всички семейни помощи. Имам чувството, че не са пипани от десетилетия. Погледнете тези цифри - те са обидни:
1. за семейство с едно дете - 25,57 евро;
2. за семейство с две деца - 56,25 евро;
3. за семейство с три деца - 84,37 евро;
4. за семейство с четири деца - 89,48 евро.
Важното е, че сме в “клуба на богатите”.
През 2025 г. в България се родиха едва 48 414 бебета. Рекордно ниска раждаемост, откакто се мери статистика у нас. Ето динамиката само за последните 15 години.
Родени бебета: 
2010 г. - 76 105 
2011 г. - 71 402
2012 г. - 69 678
2013 г. - 67 061
2014 г. - 68 083
2015 г. - 66 370
2016 г. - 65 446
2017 г. - 64 359
2018 г. - 62 576
2019 г. - 61 882
2020 г. - 59 440
2021 г. - 59 069
2022 г. - 56 917
2023 г. - 57 476
2024 г. - 53 727
2025 г. - 48 414
Преди 55 години, през 1970 г., ние бяхме млада нация с бъдеще. Децата съставляваха 28% от населението. Една трета от България бяха очи, вперени в утрешния ден. Днес? Днес този дял е едва 16%. За половин век децата ни са намалели с близо 12 пр. п. спрямо общия брой на населението.
Числата са безпощадни и разказват история на национална трагедия. От 1990 г. насам в България са направени над 1,8 млн. аборта. Като извадим неизбежните по медицински причини, остават 1 281 300 неродени българчета по решение на родителите. Данните са официални и лесно проверими. 
Към тях добавяме и децата, родени извън границите на родината. Над 330 000 са родените с български акт за раждане, но в чужбина - в Германия, САЩ, Великобритания. Това са децата на българските емигранти, които вече не носят български имена и говорят „развален“ български. След още едно поколение те ще бъдат напълно изгубени за България. 
Общо? Липсват ни 1 611 300 деца. Толкова много живот, който е изчезнал или е процъфтял другаде. Защото на техните родители тук не им хареса. И с право! Защото освен икономика, трябва да има и социална инфраструктура - подкрепа, сигурност, възможности.
Вината е обща, решението - също. Днес имаме около 300 000 семейства, които искат, но не могат да имат деца. А моделът стана от двудетен на еднодетен. Миналата година, 2024 г., беше годината с най-ниска раждаемост от век насам в нашата история. Това е вик за помощ.
Кой е виновен? Всички ние. Всички ние, които допуснахме пазарната икономика да стане по-важна от човешкия живот. Пазарната логика не може да реши този проблем. Тя го задълбочава. За да се променят нещата, трябват ангажименти и жертви. Държавата трябва да пожертва пари от бюджета за реална подкрепа на семействата, а не за усвояване на средства по проекти. Бизнесът трябва да пожертва част от печалбата си, за да създаде работна среда, която позволява баланс между работа и семейство. Икономиката трябва да пожертва част от растежа в името на бъдещето.
Трябва да преосмислим какво измерваме като успех. Демографската криза не е само по новините. Трябва да я почувстваме в сърцата си и да изискаме промяна. Времето изтича с всяко неродено или напуснало ни дете.

Фейсбук