Никола Инджов - вярност към идеала и човешкото благородство

Роден е на 30 септември 1935 г. в Бургас, в семейството на бежанци от Егейска Македония. Едва 18-годишен, през 1953 г., печата своето първо стихотворение "Щастие" в сп. "Септември", където редактор е Елисавета Багряна. Първото му самостоятелно заглавие - стихосбирката "Предчувствие", се появява на бял свят през 1959 г. Следват "Балада за Камен Болшевика" (1962), "Пътища и любов" (1964), "Тихол с петела" (1965), "Вечерна ръкавица" (1967) и много други, които го нареждат сред най-известните и търсени творци на родното поетично слово. 
В стихотворенията му има свежа лиричност, интонационно богатство и впечатляваща метафоричност. В немалко негови творби се усеща порив към красотата с исторически и етичен смисъл. В същото време поезията му грабва и с присъствието на човешкия подвиг, дълбокото преклонение пред колективния героизъм, верността към високия социален идеал и човешкото благородство.
За отбелязване е, че Никола Инджов съхрани непоклатимата си творческа, човешка и философска същност и след измамните промени у нас през 1989 г. В условията на тоталната разруха и натикването на духовната сфера в кюшето той не се отклони от избраната идейно-тематична насоченост.
Никола Инджов се занимаваше и с преводаческа работа, като проявяваше удивителен пиетет към испаноезичната поезия. Неслучайно на български език зазвуча поетичното дело на талантливи автори от всички латиноамерикански страни и Испания. Не по-малко значими са и преводите му от руски автори.
Без да напуска любимото си творческо общуване с мерената реч, той беше пристрастен и към публицистиката, и често удостояваше ежедневния ни и периодичен печат с остри и темпераментни статии, отразяващи активното му отношение към парливи проблеми на нашето сложно и противоречиво съвремие. Тези негови неспокойни творчески изяви го нареждаха сред най-атрактивните анализатори на днешното ни културно и обществено-политическо битие. Той успя да разгърне с не по-малка сила яркия си талант и творческа енергия и в областта на белетристиката. Силно впечатление предизвика през 1981 г. появата на романа му "Попътна повест", а отпечатването през 2001 г. на капиталното му произведение "Възричане в Манастър" се изживя като ненадеен спонтанен празник, изненадващо събитие в новата ни художествена проза. Не по-малко беше и въздействието на романа му "По следите на норвежеца". 
Разговорите в писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 5 възкресяваха отколешното му приятелство с Иван Динков, спомняше си с благодарност за неоценимата подкрепа, която са получавали от дружбата си с Добри Жотев. "Бай Добри - разказваше той - на мен, Иван Динков и Любо Левчев беше първият ни учител по поезия, за което съм му много благодарен и признателен. Затова и с много обич го наричахме "нашият баща"." Понякога се връщаше към спомените от връзките му с Хасково, където замисля и създава литературния конкурс "Южна пролет", на който получават ежегодно първото си признание участващите от цялата страна талантливи творци - автори на дебютна високостойностна книга.
В личен план Никола Инджов грабваше с ведрото си изражение, с благата си усмивка, простота и сърдечност - качества на хора, засукали от най-ранно детство от здравия народен корен.