Бунтарят, който падна жертва на истината и свободата

През 20-те години на ХХ в. българското общество преживява дълбока социална криза. Именно в едно такова време твори видният поет Гео Милев. Време на противоречия, на дълбока човешка драма и криза на духа. И именно чрез експресивното си творчество авторът заявява своите обществени и духовни позиции.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 година в Радне махле (днешния град Раднево). Негов баща е учителят и журналист Мильо Касабов. Когато Гео Милев е на 2 годин, семейството му се премества в Стара Загора. Там баща му отваря книжарница и основава издателство. Същата година Гео Милев се записва в Старозагорската гимназия и учи там до 1911 година. През това време той се занимава активно с издаване на ръкописни вестници, съставя сборници, които дори сам илюстрира. Пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения. Превежда от руски език стихотворения на видни автори като Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Атанаси Фет и други.
След като завършва Старозагорската гимназия през 1911 година, Гео Милев се премества в София, където записва в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в специалността "Романска филология. Учи я само една година, до 1912 година, след което се премества в Лайпциг, където се установява за две години. слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел - най-видния представител на немския литературен символизъм. По време на престоя си там (1913 г.) Гео Милев продължава своята публицистична дейност - започва да сътрудничи на вестник „Листопад”. Във вестника се появяват и първите му публикации - „Литературно-художествени писма от Германия“. Превежда френски и немски поети, пише и стихове.
През юли 1914 година заминава за Лондон. Там се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. След като се връща обратно в Германия обаче, българинът е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван от полицията в Хамбург. Поради липсата на доказателства обвинението е свалено и малко по-късно той е освободен от затвора. Гео Милев отива в Лайпциг, но скоро обстоятелствата го притискат и през 1915 година се връща в България.
Каквито и да са условията на работа обаче, желанието и страстта за публицистика в душата на Гео Милев не стихват и той не спира да пише и твори. Ситуацията обаче се променя драматично и той е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам е изпратен като старши подофицер в 34-ти Троянски полк, който е на позиция при местността Дойран. С пристигането си там е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 година неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
През февруари 1918 година Гео Милев заминава заедно с бъдещата си съпругата си за Берлин, за да бъде опериран. Лечението му там продължава до март следващата година, след което се връща в София. Веднага се захваща с публицистика и започва да издава списание „Везни“. То излиза три години - от 1919 до 1922 година. През този период изданието се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България. Това са години на тежки социални, икономически и политически сътресения в България. 
Успоредно с публицистиката, Гео Милев се занимава и с лично творчество. Съставя две стихосбирки – „Жестокият пръстен“ от 1920 година и „Иконите спят“ от 1922 година. „Жестокият пръстен“ е първата поетична книга на Гео Милев. Това е и израз на експресионизма, с който той се запознава в Берлин и който донася в България - отличава се със своята разнородност и противоречивост. Словата, с които авторът си служи, са в накъсан ритъм, динамични, лавинообразни, емоционално натоварени. Това е творчество - бунт, стихия. То дори е алогично - провокира, разтърсва. Експресионизмът е третият етап от българския модернизъм, след индивидуализма на кръга „Мисъл“ и символизма. Като стил той им се противопоставя: неговата цел е не да отразява действителността, а да я преобразува.
Социално-културната обстановка в България след Първата световна война предразполага за появата му. Непрекъснатите войни от 1912 година довеждат страната до национална катастрофа - инфлация, безработица, социален хаос, икономическа разруха. Действителността се превръща в свят без човешки ценности и духовни опори. Именно тези условия подтикват Гео Милев да се насочи към този стил в творбите си. Темите за социалната и нравствената промяна са на дневен ред - говори се за създаване на един нов свят и разрушаване на стария. 
През 1923 година поетът преживява ужаса на Септемврийското въстание. Начело на бунта застава крайното крило на Българската комунистическа партия, което на места действа с борчески ръководители и дейци на Българския земеделски народен съюз. В крайна сметка въстанието е удавено в кръв. След потушаването му, част от правителствените войски и чети на ВМРО извършват изстъпления срещу мирното население във въстаналите райони. Избивани са и дейни комунисти и земеделци, включително такива, които не са участвали във въстанието. 
Две години след спирането на вестник „Везни”, през януари 1924 година започва да излиза списание „Пламък“. В него Гео Милев печата статии, написани в духа на времето, в което живее. Творбите му са под наслов „Грозни прози“, към тях се включва и поемата „Ад“. В това издание излиза и емблематичната му поема – „Септември“, посветена на събитията от 1923 година. Именно заради нея, книжки 7 и 8, в които е публикувана, се конфискуват и забраняват.
В поемата „Септември“ Гео Милев утвърждава човешкия порив за свобода и щастие. Още в увода авторът изразява идейно-емоционалната оценка на историческото събитие. Септемврийското въстание не е дело на авантюристи или капризно хрумване на комунистите, а е социално обусловено и исторически закономерно явление.
Поетът, воден от своята представа за истината, е подчертал общо – демократичния характер на въстанието, социалния лик на борците. Те са онези „кални, гладни, измършавели“ от труд народни маси, които повече не могат да търпят бремето на мизерията. В центъра е човекът с неговите воля и достойнство – той е изравнен с Бог, изживял духовен подем и възход. „Септември“ е своеобразен бунт срещу братоубийството в човешката съдба. Погромът му е изразен чрез средствата на натурализма. Народът е като стихия, като „отприщено стадо слепи животни“, което ще помете ужаса на стария свят и ще изгради нов, по-добър. Измеренията на жертвеността са величествени - свързани са с непоколебимата вяра за постигането на щастие и свобода.
На 23 януари 1925 година срещу поета започна углавно дело 249 по Закона за защита на държавата заради тежките си слова и разобличаването на жестокостта на управниците, потушили въстанието. Осъден е на една година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията, след което изчезва безследно.
Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиянци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 година, доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Къщата, в която е живял Милев в Стара Загора, днес е превърната в музей. През февруари 2013 година родната къща на поета в Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да се отвори като музей. Днес има квартал в София, наречен на неговото име.
Въпреки краткия си живот - едва 30-годишен, Гео Милев оставя трайна следа в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична дейност съдейства за развитието на модернизма, на българския периодичен печат и като цяло за обогатяването и одухотворяването на съвременния българин. Творческите му наклонности се продължават и от дъщеря му - небезизвестната детска писателка Леда Милева.

https://bulgarianhistory.org