Годината на Апостол Карамитев

Олга МАРКОВА,  доктор на кинознанието,  Берлин - София

Повод да назова така стремглаво хукналата година ми дава безспорната значимост и популярност на легендата на българския театър и кино Апостол Карамитев, който в тазгодишния ни Календар заема челно място с два юбилея: сто години от рождението и петдесет - от смъртта му. И докато у нас, както обикновено, сме потънали в дребнотемие и нелепа надпревара за новите (за кой ли път!) безсмислени избори, изключително внимание към тези дати прояви Българският културен институт в Берлин, който в навечерието на най-значимия ни национален празник Трети март успя да проведе рядко с професионализма и емоционалната си наситеност художествено събитие.

Независимо от проливния дъжд, на 24 февруари т.г. в пълната зала на известното с дълголетната си традиция студийно кино "Бабилон" навреме осведомената културна общественост можа да види два филма, припомнящи мащабите на личността и таланта на незабравимия артист: игралната психологическа драма "Бялата стая" (1968) на Методи Андонов, създадена по повестта на Богомил Райнов "Пътища за никъде", и едночасовата документална творба на Момчил Карамитев, посветена на баща му - копродукция на България, Италия и САЩ. 

Сред почитателите на това културно събитие бе и извънредният и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Германия Елена Шекерлетова. Реакцията на публиката по време на прожекциите бе изумителна. Тя активно се вля и в последвалия откровен, емоционален и същевременно професионално издържан разговор. Въпросите, които зрителите задаваха на водещите - доктор Олга Маркова и Момчил Карамитев, показаха сериозна осведоменост, познание и лична заинтересуваност от творческата кариера и съдбата на неповторимия актьор, оставил дълбока следа и у мнозина от тях. Те обхванаха широк тематичен диапазон - от самата белетристична творба, през операторската работа на Димо Коларов и музиката на Димитър Вълчев, до изключителната актьорска интерпретация. 

Спомените постепенно преливаха в аналитична дискусия, обхващаща голяма част от недостижимите превъплъщения на Карамитев. Тя започна с неговите постижения на сцената на Народния театър "Иван Вазов", където ученикът на Боян Дановски постигна непознати дотогава върхове с поредица от романтични (в "Ромео и Жулиета", "Дон Карлос", "В полите на Витоша", "Херцогинята от Падуа"), патетични (в "Маскарад", "Тревога", "В навечерието") и драматико-ексцентрични роли (в "Хенри Четвърти", "Мария Стюарт", "Скандал в Брикмил", "Двама на люлката", "Цената", "И най-мъдрият си е малко прост", "Еснафи", "Службогонци", "Монахът и неговите синове", "Варшавска мелодия").

Естествено акцентът на разговора непосредствено бе пренесен върху незабравимите му филмови образи, вълнували и възпитавали поколения наред. Аудиторията си припомни някои от тях, които на днешната младеж изглеждат като далечно минало, в "Под игото", "Наша земя", "Утро над родината", "Песен за човека", "Героите на Шипка", "Хайдушка клетва", "Легенда за любовта", "Три звезди", "Двама под небето", "Нощта срещу 13-и", "Малки тайни", "Свобода или смърт". С особено вълнение тя коментира широко популярните комедийни превъплъщения в "Това се случи на улицата", "Специалист по всичко", "Любимец 13", за да достигне до звездните му успехи в "Рицар без броня", "Един снимачен ден", "Бялата стая", "Сватбите на Йоан Асен". 

Момчил Карамитев открехна непознати страници от биографията на своя баща, както и от системата на неговата работа над всеки от създаваните персонажи. Специално внимание Олга Маркова отдели на изключителната пластика и музикалност, които артистът е проявил още в първото българско цирково вариете "Любовта през вековете" на Виктор Марков, в съзвездие от колеги и певци, както и на рециталите с народни песни и приказки от Ангел Каралийчев, с които е обикалял страната...

Времето напредваше, а въпросите не спираха. Така че само бе щрихирана твърде ползотворната педагогическа дейност на Апостол Карамитев като преподавател във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". Очевидно той се е превърнал в неразделна част от душевността на онези българи, които отдавна работят в Германия, включително и на директора на Българския културен институт в Берлин Борислав Петранов. В социалните мрежи той отбеляза: "Ние сме щастливи, че 100-годишният юбилей на Апостол Карамитев стартира от Берлин... Искрено се радваме на интересната дискусия, която предизвика тази емблематична личност, с участие на толкова нейни почитатели."