Драгоценният прашец на любовта в "Любов с вълчица"

В интригуващия свят на известния наш литературен критик, изследовател, писател Юлий Йорданов се приютяват примамливи изследвания - очеркови портрети за забележителни личности и важни събития, свързани с културно-историческото ни наследство и развитието на българския Северозапад. Но нерядко перото му прескача неговия плет и броди с неудържим хъс и из други части на Отечеството ни.
Трудно бихме открили в писателските ни среди друг колега, който така ненаситно да изравя документи, стари издания из библиотеки и архиви и да се среща и разговаря с представители на днешния ни интелектуален свят, за да събира драгоценния прашец като работливата пчеличка и да го превръща в неоценим духовен мед. И за отбелязване е, че в творческото му полезрение попадат неизменни както личности, случки и дейци от миналото - особено от толкова атрактивното Българско възраждане, така и от значимото наше съвремие.
Този тематичен подход присъства и в разноликото съдържание на най-новата му творческа рожба "Любов с вълчица" (изд. "Богианна", София, 2025). Името на това издание е твърде подвеждащо, защото асоциативно ни повежда към близки взаимоотношения, лични връзки с най-хитрия горски обитател. Но в случая е потребно обяснението на самия автор. И той го дава: "Пет десетилетия се занимавам с думи, защото съдбата така ме ориса. А думите, както твърди моят любимец Лев Николаевич Толстой, са "като ключове. Правилно подбрани, могат да отворят всяка душа..." Но... след полувековното мое подбиране на думите стигнах до извода, че те създават радост, но и разочарования. Даже, метафорично казано, са като вълчицата, която хем може да ближе раните ти и да ти облекчи болките, хем може и да те захапе смъртоносно. А аз цял живот се любех с тая вълчица - думата!" Мисля, че това искрено авторово откровение отваря добронамерено вратата към основния замисъл и съдържанието на най-новото му произведение.
Книгата се състои от три основни глави: "Делници в книги сътворени", "Каузата да си родолюбец" и "Обективно за субективното". И за тях не може да се говори за някаква тематична разнородност или пък за особена отлика по отношение на характерния за автора стилно-езиков изказ. Те просто взаимно се допълват и дообогатяват, дооформят спецификата на авторовата творческа физиономия. 
Емоционалното, документално и невероятно патриотично издание на Юлий Йорданов "Любов с вълчица" звучи определено необикновено, както твърде различен е и неговият родител. Въвежда ни в него силно емоционалният предговор на Благовеста Касабова. Страниците му затваря добре школуваната изискана майсторка на изящната лирическа словесност Надя Попова. Тяхното професионално присъствие не е продиктувано от някаква безобидна колегиалност, а от удовлетворението, че отново са имали възможност да се потопят в магнетичния творчески свят на едно от най-амбициозните и оригинални изявени пера в генезиса на днешната ни изящна книжнина.