Да подкрепям младите таланти за мен е мисия

АДРИАНА БЕНОВА е джаз и съвременен вокален артист, родом от Варна. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров", където от 2015 г. е преподавател по поп и джаз пеене. Развива вокалното си майсторство под ръководството на Елена Колева и доц. Алис Боварян и участва в майсторските класове на Милчо Левиев. Свири на саксофон и на теремин. Има активна концертна дейност в България и чужбина в различни музикални стилове, паралелно развива авторски проекти в областта на електронната и електроакустичната музика. През последните години Адриана се завръща към джазовата сцена със собствен квинтет и авторска музика.

- Госпожо Бенова, предстои на 23 април да представите с концерт в "София лайв клуб" първия авторски албум на Вашия квинтет - "Inner World" ("Вътрешен свят"). Какво от своя вътрешен свят споделятe с почитателите си?  
- Мисля това да е само едно начало на новия ми творчески път, тъй като животът ми винаги е бил свързан с музиката в различни проекти. Но сега поемам нова за мен посока - за първи път излизам на сцената като автор. Споделям голяма част от моя вътрешен свят, но тепърва предстои да показвам още много на публиката. Освен това имам до мен страхотен музикален екип.. 

- Свирите на саксофон - инструмент, който мнозина смятат за мъжки. Известната нидерландска саксофонистка Кенди Дълфър разказва какъв съвет ѝ е дал нейният баща: че ще бъде толкова добра, с колкото добри музиканти се е обградила на сцената, и те ще повишат и нейното ниво.  
- Това е абсолютен факт, изпитвам го от първия момент, в който съм застанала на сцена с музиканти до себе си, макар и не като саксофонист. Саксофонът за мен е нещо вторично и, уви, времето не стига, за да го доразвия до приемлива за мен степен на овладяване, но си остава много голяма любов. Напълно подкрепям това изказване: колкото по-добри са музикантите до теб на сцената, толкова по-бързо ти се развиваш, гонейки тяхното ниво, учите се взаимно. Имала съм късмета винаги да бъда със страхотни музиканти вече 25 години. На 18 г. за първи път професионално излязох на сцена с първата ми кавър група, свирехме фънк, поп, соул музика в клубовете в София и в страната.

- Музикантите, с които записахте албума, ли ще са до Вас на сцената на 23 април? 
- Да, това са: Калин Жечев - пиано, Ясен Василев - китара, Борис Таслев - бас, Атанас Попов - барабани. Ще отсъства само саксофонистът Владимир Кърпаров, с когото сме записали две от композициите. Отправихме покана към него да се присъедини, но е ангажиран. Той пристигна в България за вълнуваща серия от концерти и след това се прибира в Германия и няма да бъде тук точно на 23 април. Но вярвам, че и занапред ще имаме поводи да правим концерти с него. 

- Бихте ли насърчили повече момичета да усвоят този красив, характерен като звук и може би най-яркия джазов инструмент - саксофона? 
- Категорично бих ги насърчила. Още повече, че съм преподавател в НМА "Проф. Панчо Владигеров" по поп и джаз пеене и знам от личния си опит колко много развива свиренето на духов инструмент. Почитателка съм на тенор саксофона, макар че в повечето случаи дамите избират алт саксофон, защото е по-лек и повече подхожда на женската физика. Страхотно развива дишането, което е необходимо за певците, подгрява и вокалната техника с това развито дишане. Например със заучаването на вибратото, което е диафрагмено-коремно, същото може след това да се пренесе и в пеенето. И страхотно разпява: две минути свирене действат като 10 минути разпяване. Радвам се, че в България има все повече млади дами, които се обръщат към този инструмент. Наскоро имахме в академията предварителен прием на певци в специалност "Поп и джаз пеене" и се яви едно момиче, което кандидатства с пеене и свири на тенор саксофон в един от духовите оркестри в страната.  

- Какво от наученото от Вашите преподаватели и ментори смятате за важно да предадете на Вашите възпитаници? 
- Подготовката в Музикалната академия е комплексна. Макар и децата да учат много интензивно специалния си предмет, те получават знания и умения в целия спектър. Разбира се, с всичката необходима теория, не само жанрово обвързана, а и с много дисциплини, които са изключително нужни, за да придобият точно този широкоспектърен поглед върху музиката, включително и музикалния бизнес. В развлекателната музика няма как да игнорираме факта, че е много застъпен пазарният елемент. Нещо, което съм приела като моя лична мисия в преподавателската работа, е да не забравяме, че един артист, преди да бъде добър певец, инструменталист или композитор, е човек. Старая се да преподавам успоредно с пеенето и житейски уроци, които да формират младите като стабилни хора и артисти, да не спират да търсят себе си, да не спират импулса за усъвършенстване на аз-а и после - на всички чисто артистични и музикални способности и качества. Старая се да предавам наученото от моите преподаватели и педагози и да продължа тяхното дело. Убедена съм, че всички имаме нужда от приемственост между поколенията и трябва да надграждаме това, което сме получили. 

- Емоционалното състояние на човека също оказва влияние върху представянето на сцената. 
- Дали в репетиционен процес, или при сценична изява, това е много важен фактор. Няма как да работим само върху чисто вокалната техника, без да подготвим децата за различни ситуации, пред които те ще се изправят неминуемо: да излязат на сцената в момент, в който техният свят се е счупил на парчета, да намерят начина да съберат и сглобят тези парчета и да се представят добре на сцената. Това до голяма степен може да се постигне с много, много практика.
Нещо, на което много държа, е да ги поставям в ситуация на различни сценични изяви. Връщайки се и назад в годините, в академията имаме доста активна концертна дейност, правим концерти и с други културни институции, различни вълнуващи проекти. Наскоро две от моите деца се върнаха от турне със Симфониета - Враца, толкова е различно, когато се изправиш на сцената с 30-40-50 човека около теб. Както и концертните изяви с Биг бенда на академията. Тази година готвим трето издание на проекта "What the Funk", в което певците ще бъдат на сцената заедно със саксофонистите от катедра "Поп и джаз изкуство" и с професионален бенд.  

- Очевидно преподавателската работа Ви е на сърце, щом намирате време да водите и майсторски класове в средни училища по изкуствата. Там откривате ли таланти, които един ден биха се изявили с успех на голямата сцена? 
- Откривам таланти и съм много щастлива, че голяма част от тях решават да продължат своя път в академията и да доразвият това, което вече са постигнали със своите педагози в училищата. Рядко се хваля, но има нещо, за което бих искала да се похваля и което съм открила най-вече през годините на преподавателската си работа: успявам да усетя потенциала в децата, даже на това типично дамско първо интуитивно ниво. В процеса на комуникация и на работа става вече осъзнато, с конкретни посоки и се поставя като задачи, по които да бъде работено и да се развие.  
В нашето поприще не е въпрос само на качества, талант, умения и сериозна работа. Има и доза късмет: един артист да попадне на правилните хора, музиканти или продуценти, или да достигне до неговата си публика. Но това, което ние, хората, подкрепящи младите артисти, можем да направим, е да предадем знанията, уменията, качества като това да имаш дисциплина, да си отговорен към себе си и към другите, да си старателен и отдаден на това, което правиш. Това за мен не е просто работа, а кауза, мисия. Усещам се добре в преподавателското си амплоа, което ми носи огромен житейски смисъл. При мен това е генетично заложено - аз съм трето поколение учител, нося този даскалски ген, но късно го открих за себе си. В по-ранни години, ако някой ми беше казал, че ще се занимавам с преподаване, сигурно щях да се изсмея, но вече имам над 11 години преподавателска дейност в академията. 

- Вие свирите и на теремин. Мисля, че са рядкост музикантите, които използват този странен инструмент.  
- Това е може би най-магичният музикален инструмент, несравним с никой друг, изключително капризен и много труден за овладяване, далеч не твърдя, че съм го овладяла.

Една от големите ми музикални страсти е електронната музика, в гимназиалния етап за първи път се сблъсках със синтезаторния звук и това до ден днешен ми е много голяма любов. Оттам насетне логично тръгна интересът ми към електронната музика, който прерасна в научноизследователски и доведе до това дисертационната ми работа да е посветена именно на електроакустичната музика. Но това е процес, който започна още преди доктората, преди дисертацията ми, по време на обучението ми в магистърската програма започнах да чета и да се интересувам повече. Така попаднах на този инструмент. Той е много труден, защото не се натискат клавиши, бутони, не се докосват струни, а изпълнителят ръкомаха с двете ръце и по този начин възпроизвежда звук. Бях си обещала, че при успешно приключване на магистърската програма ще си направя подарък - и си купих теремин. Видях колко е трудно и че ако искам да постигна приемливо ниво, трябва да отделя изключително много време, което, уви, с всички дини под моята малка мишница, засега не мога да направя. 
Но започнах да експериментирам, имам и сценични изяви с този инструмент, малко звукозаписна дейност, с различни проекти с приятели, колеги музиканти.  
Един от проектите, които стоят "на трупчета", е нещо много мащабно - концерт за пиано, оркестър, може би струнен, синтезатор и теремин. Музиката до голяма степен я имам, предстои да направя качествена оркестрация, имам ясна идея къде и как да бъде включен тереминът и пр. Това е нещо много времеемко, но ще дойде и неговият момент. И отново с моя авторска музика, макар и в съвършено различна посока от това, което скоро предстои. 

Музиката за мен е страшно много неща: в пеенето, в джаз или поп музиката, в симфонична, в електронна посока, и, разбира се, в научно-изследователска. Продължавам да участвам в научни форуми, да подготвям научни публикации и това е още едно измерение на музиката, има толкова много начини да я откриваш и да я предаваш.

- Една от Вашите специалности е педагогика на обучението по музика. Какво е мнението Ви за изучаването на този предмет в средните общообразователни училища?  
- Това е огромен и наболял за нас като общество проблем. Казвам го като човек от системата, макар и във висшето образование, а и от позицията си на родител и на трето поколение даскал. Има тенденция за неглижиране на изкуствата в общообразователната система. До някаква степен разбирам от какво е продиктувано: децата са изключително натоварени в посока постигане на резултати по всички стъпки: външно оценяване, матури, профилиране и пр., и изкуството остава на заден план. Но това не им прави услуга. Всеобщо известно е, че в часовете по музика децата си пишат домашните по математика. Което не е правилно. Децата имат нужда от музика, от театър, от изобразително изкуство, от култура и когато това се неглижира, в един момент се оказва, че в младите поколения има огромни пропуски. После се чудим защо в политически план имаме едно необразовано общество, не генерално, но има такава тенденция.   
В моя клас децата, които имат часове по методика на обучението по поп и джаз пеене и педагогическа практика, тази година ще имат практически часове в детска градина и ще представят пред най-малките какво е джаз. Това е много малка крачка в тази посока, капка в бездънна яма, но ако повече хора правим малки крачки, ще има полза. 

- Предвиждате ли представяне на албума в други градове? 
- Преди премиерата на албума на 23 април в София, на 22 април ще имаме клубно участие в Пловдив. А в по-топлия сезон планирам да направим клубни концерти в няколко други града. Самият албум е много личен, интимен, искрен и много дълбок. Мисля, че в случая това е подходящата сцена, за да имаме близък контакт с публиката и енергийно свързване. Възможността да надникнеш в душите на хората, гледайки в очите им, е нещо, което не може да се случи на голямата сцена.  
Албумът ще бъде разпространен и в дигиталните платформи, на първо време ще има аудиодискове в по-ограничен тираж. Много е красива обложката, в чийто дизайн е използвана оригинална картина на художничката Делиана Стоянова, която направи и дизайна на обложката, за което съм много щастлива. Целият диск сам по себе си е произведение на изкуството.