Колко още

Миналата седмица беше белязана от трагичен инцидент, в който загинаха двама служители на БДЖ. Светла им памет.
Междувременно получих сигнали, че служители на БДЖ “Товарни превози” получават покани от работодателя да напуснат доброволно по чл. 331 от Кодекса на труда. Това е напускане по инициатива на работодателя с обезщетение в размер на минимум 4-месечно брутно възнаграждение. Доколкото знам, по този начин работодателят се опитва да съкрати около 400 работещи в дружеството.
Моята препоръка е хората да не приемат да напускат по този начин, тъй като след това нямат право на пълноценни обезщетения за безработица. Ще получават само по 18 лв. на ден за период от 4 месеца.
Защо се стига дотам? Защото дружеството няма достатъчно приходи от превоз на товари. В сектора първо бяха допуснати частни превозвачи. Тъй като не разполагат с локомотиви и вагони, наемаха такива от държавната компания, която пък е… пропускала някои изгодни поръчки. И се е лишавала от приходи. Кой ще плати цялата тази управленска вакханалия? Работниците. А българските граждани остават с едно полуживо дружество, докато свежите пари се насочват към нечии частни фирми. Очертава се моделът да се повтори и при БДЖ "Пътнически превози".
БДЖ, "Български пощи", "Напоителни системи" и куп други структуроопределящи държавни дружества са на колене. Колко още икономически катастрофи от безхаберие може да понесе нашата държава?