Поколенията и лъжите

Карл Попър навремето беше намерил удивителен признак на псевдонауката. Тя има обяснение на всичко. Ако една теория обяснява всичко, значи е невярна, защото светът е много по-сложен. Абсолютният аналог на псевдонауката в политическия анализ са поколенческите обяснения. Днес всички са обзети от магията за GenZ - младото поколение е на площадите, те са различни, нови, те са различната сила, безкрайната мощ, властелините на социалните мрежи, инфлуенсъри от всички градове на България - съединявайте се. 
Това е абсолютно патологична и доста дясна картина на ситуацията в България. Само десницата има такъв интерес да подведе всички хора под общ знаменател, за да скрие в голямата градска мъгла социалните различия, класовите интереси и буржоазната подлост на онези, които направиха протеста, за да не плащат по-високи осигуровки. Представете си какво ще стане един ден, когато България неизбежно ще се сблъска с темата за връщането на прогресивното данъчно облагане. Заради това ще ни пълнят главите до повръщане с утопията за GenZ и техния общ утопичен интерес. 
"Те не живеят в телевизора. Те съществуват в социалните мрежи и заради това имат общ интерес да не продължават да живеят повече така", написа вдъхновено колективният фейсбук кибик и специалист по всичко в тази вселена. Проблемът не е в общото съществуване в една информационна вселена. Проблемът е, че хладилниците, домовете и работите им са в различни реалности. А в тези реалности социалните противоречия са неизбежни. Едни са интересите на скъпоплатените работници и съвсем други на онези, които едвам изкарват месеца със своята заплата. Красиво е да уеднаквиш тези социални групи, но това няма как да скрие, че картината не е толкова розово идилична и единна, както ни я представят авторите на патетични есета и продавачите на колективни видения. 
Да не говорим, че още сега единният образ на GenZ се разпада. Младите лумпени с маските, които подпалваха кофите за боклук, обръщаха полицейски микробуси и хвърляха камъни и пиратки, те от някакво друго поколение ли са? На тях не им приписват характеристите на джен зитата. Интересно защо? Самият факт обаче, че такова разделение е възможно, ясно показва, че поколенческата теория е пълен боклук. 
Красотата на младите протестиращи не бива да ни заблуждава. Винаги ще е вълнуващо да виждаш как младежите са по улиците и искат различно бъдеще. Но това бъдеще има съвсем различни очертания за различните социални групи. Политическата битка е отвъд поколенията, а в България голямата задача е да върнем автентичната политика, сблъсъка на идеи, а не на интриги. Това е задача на всички поколения. Защото иначе сме обречени да гледаме един и същи филм, в който финалът е задължително лош и брутален.
Съвсем наскоро някой беше пуснал дълъг репортаж от зимата на 1996-1997 година, голямата криза и стачките в онези размирни дни. Удивително е как речникът е абсолютно същият. По площадите пак са млади хора, които настояват за различен живот и бъдеще. Всичко това катастрофира, когато онзи протест извади на повърхността Иван Костов и неговата корупционна клика. Физиономиите на старите самодоволни птеродактили от СДС днес предизвиква само повик за гадене в съзнанието на нормалните хора. Но тогава пак се говори за младото поколение, което имало общ интерес, и как след неговото появяване на улиците вече нищо няма да е същото. Да, не остана същото. Стана по-лошо, защото основната задача на българското общество не беше решена. А тя е - по-високи доходи, работеша икономика, социална държава, която да не забравя за хората. В кашата от поколенчески теории обаче винаги изплуват най-неприятните утайки. Защото не поколенията са носител на истината, а цялото общество. То повече не може да търпи, но говорителите на протеста отново се опитват да подменят големия разговор. И резултатът се очертава да бъде същият...