Вапцаровата вяра ни задължава

Отбелязваме поредната годишнина от разстрела на Никола Вапцаров и неговите другари. Достойни хора, идеалисти, които дадоха живота си в борбата срещу фашизма и в името на едно по-добро и светло бъдеще. 
Къде са днес техните идеали? Къде е днес Вапцаровата вяра? С какво ги заменихме? 
Времето, в което живеем, изглежда само на пръв поглед лъскаво, "разровиш ли го - ще мирише и ще горчи като отрова". Социална несправедливост и фалшиви "ценности", най-фалшивата от които са парите. Престъпна държава, в която може да успееш само ако крадеш и въртиш далавери, ако продаваш наркотици, тялото си, душата си... Продадена държава, заложница или по точно, наложница на чужди интереси. 
За това ли мечтаеха Вапцаров и неговите другари? За това ли умираха? Как стана така, че твърде лесно продадохме/предадохме идеалите им? 
Днес сме свидетели на брутална гавра с паметта на антифашистите, на грозно пренаписване на историята, на нагло и безочливо оправдаване и отричане на фашисткото минало на България. Разстрелите на Вапцаров продължават. Третият, четвъртият, петият... Нямат край, защото днешните интелектуални екзекутори на поета са наследници на неговите физически убийци. Те приравняват Вапцаров и всички антифашисти с "терористи", осмиват идеалите им, оскверняват паметта им, фалшифицират историята, налагат забравата. Те искат своя реванш. 
Затова все по-малко Вапцарови стихотворения учат децата ни, все по-малко знаят за идеалите на Вапцаров и неговите другари и в името на какво тези хора отиваха на смърт...
А стихотворенията на Вапцаров колко актуални са днес! И колко истини казват. В това е силата на големия поет и революционер - да надскочи времето и разстрелите...
Защото всичко е временно, историята се върти. Класовата борба ще я има, докато има неравенство в обществото. И ние, социалистите, левите хора, трябва да водим тази борба. Не да мълчим, да се нагаждаме, да се съгласяваме с времето. А да се борим. Затова ни е нужна Вапцаровата вяра "във дните честити", вярата как "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър". Вяра, за която "бронебойни патрони (..) няма открити". Тук разстрелът е безсилен. Да, борбата ще бъде по вапцаровски "безмилостно жестока". Да, те ще продължават да жилят "в предсмъртен ужас може би..." Но в крайна сметка този "навъсен, мръсен, зъл живот" ще бъде победен и на негово място "ще изградим със много пот един живот желан и нужен, и то какъв ЖИВОТ!"