Киното прави хората по-добри

ИВАЙЛО ПЕНЧЕВ завършва операторско майсторство във ВГИК в Москва (1982). Режисьор е на филмите "Корави старчета" (2011), "Летовници" (2016), "Като за последно" (2020), "Чичо Коледа" (2021). Носител е на много награди като продуцент, режисьор и оператор на игрални и документални филми и на 13-серийния игрален тв филм "Магна аура - изгубеният град". Най-новият му игрален филм "Рожден ден" в момента може да се гледа в киносалоните в цялата страна.


- Господин Пенчев, как Ви хрумна тази история?
- Искахме с моя колега и приятел Божан Петров да разкажем история, в която Рожден ден не означава просто отпразнуване на годишнина. Възможно е животът и обстоятелствата да се завъртят така, че един рожден ден да стане метафора за преобразяването на хората. Ден, в който се намира нов смисъл да живееш и в който по нов начин звучат понятия като любов, смърт, състрадание, приятелство, изкупление, взаимопомощ и милосърдие.

- Героите Ви винаги имат някакъв гениален план как да се помогне, да се извърши добро дело, макар от това на моменти да произлизат смешни, дори нелепи ситуации. 
- Това е в основата на сюжета - че трябва да правим добро, да се борим за каузи, да мечтаем и да осъществяваме тези мечти, да постигнем максимално добър ефект. А всичко това се опитваме да разкажем чрез хумор и зрителят, от една страна, да си зададе въпроси, от друга, да не го натоварваме с тежки травми и преживявания, така че да го смачкаме още повече, защото и без това животът ни е труден и всички имаме проблеми. Опитваме се чрез хумора да поставим важни теми за нашето съвремие.
- Семейството, любовта, приятелството, прошката - това ли са важните теми, върху които искате зрителите да разсъждават, след като видят "Рожден ден"?
- Да, така е. Това, което си поставяме като задача, е не да изградим образ на положителния човек, който има приятели, работи, постига всички свои мечти. Търсим герои, които по някаква причина са изпаднали в безтегловност и когато намерят смисъла и каузата, за която да се борят, стават други хора. И най-лошият, например затворникът Васил, може да се "прероди" в добър човек, който да намери и любовта, и смисъла да живее, и да търси начин да помогне. Каузата да помогнеш на едно дете стои в основата и на тримата аутсайдери - приятели, които са уж нехранимайковци, но всъщност са добри хора. Така че ние търсим герои, които да могат в рамките на тези два часа да преоткрият себе си, да подскажат на зрителя, че той също може да прави добро.
- За някои може би ще звучи идеалистично, защото по-рядко се намират хора, които влизат в положението на другите и са готови да помогнат.
- Точно в това е смисълът - да погледнеш извън себе си, да видиш живота около теб.
- Във Вашите филми присъстват като герои хора от всички възрасти - от деца до баби и дядовци. Вероятно и затова публиката толкова ги обича.
- Всички герои не са изсмукани от пръстите, целта е зрителите да разпознаят в тях хора от собственото си обкръжение. 

- Създавате филмите си с почти същия екип и артисти. В един момент може би вече се разбирате само с поглед?
- Работя почти на 90 процента с постоянен екип - звукорежисьор, художник по костюми, художник сценограф, светла му памет, оператор, с който чудесно се разбираме, наистина понякога и само с поглед. А що се отнася за актьорите - почти всички играят и в предишните ми филми, но всеки път им давам различни роли, поставям им задачи, които до този момент не са правили нито в киното, нито в театъра. Затова на тях им е интересно и на мен ми е интересно да мога да ги провокирам. 
- В "Рожден ден" Меглена Караламбова и Васил Банов, светла му памет, са доайените. Какво е ценното, което може да се научи и вземе от тези артисти от по-възрастното поколение, хора от друга школа, с друго възпитание, манталитет и отношение към професията?
- Професионализъм. И Меглена Караламбова, и Васил Банов са от по-старите школи, научени са на професионализъм, как да се работи, без излишни натоварвания и префърцунени напъни. Идват абсолютно подготвени, прочели са целия сценарий и са вникнали в драматургията на филма. Младите актьори идват на снимките с респект към тези свои колеги, но нашата задача е да се отпуснат и да ги приемат като равни, получават и напътствия, когато е нужно. Това е много положителен процес. Всички актьори са изключително талантливи и добри в това, което правят, така че - моите адмирации.
- Д-р Олга Маркова определи "Рожден ден" като "успешна творба в редкия, трудно постижим жанр "драматична комедия", посветена на твърде значими проблеми в нашето общество и издържана докрай". 
- Мисля, че филми в жанра комедия много рядко се правят, защото е най-трудният - много по-лесно е да разплачеш зрителя, отколкото да го разсмееш. Аз понякога дори я наричам печална комедия заради някои драматургични линии, които се прокрадват във филма. Пак ще повторя, че въпросът е в гледната точка. Опитваме се чрез интелигентно чувство за хумор да разказваме смислени истории.

- Признавате, че предпочитате да получите наградата на публиката, вместо на някое авторитетно жури. За зрителите ли мислите, когато създавате своите филми?
- Да, така е. Смятам, че носим отговорност пред зрителя, пред публиката заради това, че работим с парите на данъкоплатците. И да си чешем с лявата ръка дясното ухо - не ми се струва правилно. Ако някой иска да го прави - добре, но да вложи собствени пари или да си намери от спонсори. Когато работиш с държавно финансиране, трябва да имаш отговорност. 
В крайна сметка киното е развлечение, комерсиално кино не означава лошо кино, гледаемо кино не означава просташко кино. Хубаво е да се снимат филми, хората да влизат в киносалоните и да ги гледат, а не да правим филми с техните пари, които да ги гледат само приятелите и семейството ни, например. 
Съществува т.нар. фестивално кино, но то като че ли се създава за конкретен фестивал, защото едно е Кан, друго е Локарно, трето е Венеция, всеки фестивал има своите изисквания или приоритети. Не съм против фестивалното кино, когато филмът е смислен, може да отиде на фестивал и да вземе награди, но за мен най-истинската награда е тази на публиката. Целият екип е работил повече от година върху този продукт, наречен филм, публиката влиза, гледа и се радва. И най-добре е, когато излиза от киносалона с усмивка на лицето. Освен това киното сближава хората, разтоварва ги от всекидневието, прави ги по-добри, което за мен е смисълът да правиш кино.
- По-лесно ли беше този път с осигуряването на финансовите средства?
- Финансовите въпроси винаги са на дневен ред, българското кино не се радва на огромни бюджети, ние не сме Холивуд, не сме и Германия... Да, трудности винаги има, изненади по време на снимките - също, в една или друга посока, но това е нормално в този процес. Искаш да снимаш при слънчево време, завалява дъжд, нямаш възможност да отложиш снимките, търсиш варианти, за да преодолееш проблема. По време на снимките на "Чичо Коледа" беше тежко, понеже целият филм е зимен, снимахме в условия на КОВИД, трябваше да внимаваме хора с маски да не влизат в кадър и т.н. Тук проблемите бяха от друг характер, но винаги има нещо, което се появява неочаквано. 
- Много е важен въпросът с разпространението.
- Това е проблем от много години. Мисля, че Министерството на културата е органът, който трябва да се самосезира и киносалоните да бъдат ангажирани по някакъв начин да дават приоритет на българското кино. В момента мисля, че това е разграден двор, филмите се програмират по съвсем други съображения. Трябва да има цялостна политика в това отношение.

- Музиката към новия Ви филм отново е създадена от композитора Георги Стрезов. Имате ли предварителни изисквания, които обсъждате с него, или изцяло се доверявате на неговата преценка?
- Смятам, че всички елементи, които присъстват в киното - сценография, костюми, операторска работа, музика, трябва да бъдат подчинени единствено на драматургията на дадения сюжет, на филма. Георги Стрезов е изключително талантлив млад човек, който не е себичен, търси да подплати драматургията с музиката, която пише, затова и работим вече толкова филми заедно. Той е отворен към всякакви решения, много се сработихме и изключително си допадаме като внушение, като разбиране крайният продукт да е това, което искаме. 
Има много филми, които са брилянтно заснети от оператор, изпипани като визия, но няма история, а това е първото нещо - трябва да разкажем история. И да я направим достъпна. Така че всички елементи в киното са еднакво важни, да не говорим за актьорската игра.
- Ще пътува ли "Рожден ден" из България, зад граница, ще бъде ли излъчен по телевизията?
- Нека първо да минат прожекциите в кината, сега е по екраните в цялата страна, в определен момент ще бъде излъчен и по телевизията. Предвиждаме да направим турне, вече имаме заявки за прожекции в САЩ, сключил съм договор за разпространение и в Европа, в най-скоро време ще го покажем в Германия, Австрия, Чехия, предстои прожекция в Словакия, в Чикаго...
- Предвиждате ли срещи със зрители, освен тези, които имахте на двата фестивала във Варна?
- Да, със сигурност ще направим срещи с публиката. Разговорите със зрителите на двата фестивала бяха чудесни. За мен винаги е била важна обратната връзка. Едно си мислиш, че правиш, друго е, когато чуеш как мислят зрителите и дали е достигнало до тях това, което си имал предвид. 
- По какви проекти работите в момента?
- Довършвам документален филм - "Пожарникари", завършихме и филма за Българската православна църква "Гласът на вярата". Имам интерес към документалното кино, но темата трябва да е завладяваща. Например "Пожарникари" е един истински поглед към доброто, към тази професия и хората, които са готови да се пожертват в името на други, които да спасят. Що се отнася до игрален проект - предстои, живот и здраве.