Долу ръцете!

Ненормален, порочен, глупав и отвратителен е опитът да се героизира депутатът от "Възраждане" Цончо Ганев заради неговата физическа атака срещу Явор Божанков в парламента. Много хора потриват радостно ръце от това събитие, пишат възторжени статуси и твърдят, че Ганев е проявил висш политически героизъм.
Това е не просто обществено, това е морално дъно. Физическото насилие е проява на чудовищна слабост. Пребиването на Божанков няма да докаже, че той не е прав, а обратното - превръща го в жертва, стоварва го в епицентъра на психодесния наратив, че срещу него са някакви питекантропи, които нямат аргументация, а само мускули.
Смисълът на демокрацията е в дискусията. В ожесточения политически спор, който обаче се води по морални правила. В този спор юмруците не са доказателство, а хулиганството не е рицарство на духа. Точно обратното. За пореден път става ясно, че "Възраждане" не са по-добри от ПП/ДБ - това са партии близнаци в падението, в агресията, в липсата на аргументи, дори в налудничавото поведение.
Десницата заслужава разгром. Но по парламентарните правила. По демократичен начин. Всичко останало е път без изход, пътешествие към бездна, от която няма излизане...
Така че: Долу ръцете от Божанков! В кръга на шегата - "побоят" над него е свещен монопол на БСП.