The Economist
Високите мита не са панацея.
Въпреки многобройните опити за икономически удар срещу Владимир Путин заради ситуацията в Украйна, стоки с етикет "Произведено в Русия" продължават да се разтоварват в европейските пристанища. На 3 декември ЕС обеща напълно да спре руския газ до септември 2027 г. и покупките наистина рязко спаднаха. Европа обаче продължава да купува торове на базата на този газ - някои видове дори повече, отколкото преди конфликта. За Кремъл това не е толкова печелившо, колкото износът на енергия, но прави продоволствената сигурност на Европа зависима от нейния противник. Междувременно нарастващите мита на ЕС, насочени към изтласкване на руските торове от пазара, може да се окажат неефективни.
Преди избухването на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Русия покриваше приблизително 30% от нуждите на европейските фермери от всички видове торове. След това вносът за кратко спадна и ЕС наложи санкции срещу някои висши мениджъри на руски агрохимически компании. Самите компании и техните продукти обаче останаха несанкционирани. В резултат на това вносът бързо се възстанови: до пролетта на 2025 г. руският дял на пазара на ЕС отново достигна една трета. Пикът беше през юни, когато бяха внесени рекордните милион тона за 10 години. Сделките обикновено се сключват чрез брокери от Швейцария или държавите от Персийския залив.
Руските торове са печеливши: те са евтини, предлагат се в големи количества и се доставят от съседен регион. Ключовият продукт са азотните торове, произведени чрез преобразуване на природния газ във водород, последвано от синтез на амоняк. Така че, докато отказва директен внос на газ, Европа продължава да купува продукт на негова основа. Освен това Русия разполага с огромни залежи на фосфор и калий, които се използват за други видове торове. Общо тя предлага една пета от световното производство.
Основната причина за нежеланието на Европа да се откаже от руските доставки са собствените й фермери. Торовете представляват от 15 до 30% от разходите им. Между 2020 и 2025 г. тези разходи се увеличиха рязко поради пандемията и конфликтите в Украйна и Близкия изток, докато цените на зърното и селскостопанските продукти паднаха. През 2024 г. гневът на фермерите се изля по улиците на европейските столици, включително Брюксел. ЕС се опасява, че прекъсванията в доставките на торове ще провокират отново гнева им.
Европа може да спре финансирането на Русия с милиарди за торове по два начина. Първият е да увеличи вътрешното производство. Преди конфликта на континента работеха 120 фабрики, които задоволяваха около 70% от нуждите от азотни торове през 2020 г., но бяха зависими от руски газ и амоняк. След началото на кризата и спирането на газопроводите производството спадна със 70%. Според вътрешен човек едва половината от капацитета е възстановен; местните предприятия в момента покриват само около 50% от търсенето. Инвеститорите обаче не са склонни да инвестират в разширяване, наред с други причини, поради скъпите екологични разпоредби на ЕС. Вторият вариант е да се намерят други доставчици. Основните износители на азотни торове са Египет и Алжир, на фосфатни торове - Мароко, а на амоняк - Тринидад и Тобаго. Всички тези страни обаче предлагат продукти на по-високи цени от руските, особено в категорията на азотните продукти. Ограниченията върху вноса на руски газ създадоха излишък от суровини за торове в страната, което доведе до спад на цените.
През юли миналата година ЕС наложи наказателни мита върху руските азотни торове в опит да пренасочи вносителите към други пазари. Мерките обаче се прилагат много постепенно: първоначалната ставка беше само 40 евро на тон, малка премия от 400 до 700 долара. До 1 юли следващата година митото ще се повиши до 60 евро, а до средата на 2028 г. ще достигне 315 евро, но може да бъде намалено, ако цените се повишат рязко. Въпреки че вносът е спаднал значително от юли насам, в складовете все още има много евтини руски продукти, внесени преди въвеждането на митата. Митата върху поташа и фосфора са много по-ниски: Брюксел твърди, че покупките им допринасят по-малко за военните усилия на руската армия, тъй като се произвеждат от минерални соли, а не от суровини на "Газпром".
В дългосрочен план митата биха могли да изтласкат руските азотни торове от пазара на ЕС. От 1 януари обаче цените за други доставчици също ще се увеличат поради влизането в сила на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). Той налага мито върху вноса на торове, произведени чрез въглеродно интензивен амонячен процес. Земеделските производители се опасяват, че цялата тежест ще падне върху тях и вече подготвят протест в Брюксел за 18 декември.
* Заглавието е на редакцията

