Снимки Личен архив
Когато Никола Радев ходеше по земята
Вечер, посветена на 85 години от рождението на именития писател, ще се състои в къщата музей "Христо Смирненски" в София
/ брой: 236
Националният литературен салон "Старинният файтон", съвместно с Националния литературен музей и Литературния център "Да бъде ден!" при къщата музей "Христо Смирненски", организира литературно-музикална вечер под наслов "Когато Никола Радев ходеше по земята". Тя е посветена на 85-годишнината от рождението на писателя, автор на знаменитата книга "Когато Господ ходеше по земята".
Когато Никола Радев ходеше по земята, земята беше по-добро и уютно място за битуване. При всичките подлости и низости, които ни досягаха, при всичкия позор, на който станахме свидетели, при всичката чернота, която ни обграждаше, при все че на Благовещение през 2014 година той написа (в предговор към книгата ми "Псалтир за всеки ден", 2017): "Този свят, населен от богоподобния човек, уж е все по-удобен и практично по-лесен, а всъщност става все по-лош, по-несигурен и духовно безцелен, изпълнен с алчност и демагогия, със завист и омраза. Мечтаните въжделения за свобода, братство и равенство, в името на които са умирали милиони, от ден на ден изглеждат все по-непостижими. Защото тези, които са призвани и имат власт да ги проповядват и налагат в живота, ги затлачват с привилегии и израждат с идеологии, без морал и обреченост, в угодна полза..." (трябва ли и днес да ходим надалече, за да се убедим колко правдиви са неговите думи!), при все това - ние имахме неговия светъл пример, неговия чист морал, неговата добродушна усмивка, неговата надежда, че "вдъхновената човешка душа е ненаситна за хубост и доброта, за справедливост, смирено печална и състрадателна" и все някога ще надделее над страшното. После всичко се обърка. Онези, които трябваше да облагородяват човека, да възвърнат загубената човечност, тръгнаха срещу човека и неговата природа, задавиха се с награди и награбено, потънаха в тщеславие, себелюбие ги обсеби...

Когато Никола Радев ходеше по земята, всички работи по земята си вървяха, както трябва. После всичко се преобърна. И работите тръгнаха наопаки. Бялото стана черно, черното - бяло. Високото се сниши. Ниското се разду и задмина облаците. Който разбира - ще разбере. Който не е съгласен - Бог с него. Мерзавци и лицемери на тоя свят - с лопата да ги ринеш!
Когато Никола Радев ходеше по земята, мерзавците и лицемерите се спотайваха по дупките и зад ъглите. Не смееха да се вясват на видело. Беше ги страх от всевиждащото му око. Защото той бе провидец. Провиждаше човека. Там, където другите са безсилни. После... После мерзавците и лицемерите изпълзяха от сенките. Изправиха се в цял ръст. И няма спасение. Никола Радев вече не ходи на земята. Обикаля небесните селения. И не му е до нас. Остави ни сами да се оправяме и справяме. Но как!
Това е въпросът. А отговора ще намерим в думите на Никола Радев. В онова духовно богатство, което ни завеща, трупано и умножавано в книгите му - от първата (сборника с новели "Матроска обич", излязъл през 1964 г.), та до последната, мемоарната ("Когато Господ ходеше по земята" от 1999 г., преиздавана два пъти и донесла му през 2005 г. международно признание - Литературната награда "Михаил Шолохов" на страните от Общността на независимите държави, като той е първият й носител извън общността).
Литературно-музикалната вечер ще се състои на 17 декември, сряда, от 18 ч. в къщата музей "Христо Смирненски" (на ул. "Овче поле" 116 - метро "Опълченска", трамвай 22 - сп. "Одрин"). В нея участват: Никола Иванов, Атанас Капралов, Елена Алекова, Стоян Чобанов, Тодор Костадинов, флейтистката Майя Сергиева-Богданова и др.
