Щастие - твоето име е Таджикистан

Най-интересните пътувания са до непознати места, там, където не е комерсиално, но пък за сметка на това те обогатяват, пълнейки сърцето и съзнанието ти със спомени и преживявания, за които никога няма да съжаляваш... Още повече, ако отидеш в непозната държава, където не говориш местния език, а ако са два - не владееш нито един от тях.

Такова място е Таджикистан - бившата съветска република, земя, където мирно съжителстват руснаци и таджики и където, макар официалната религия да е ислямът и 98% от жителите да са мюсюлмани, има християни, атеисти и всички живеят мирно и спокойно. Спокойствие, усещащо се във въздуха, докато чужденецът се разхожда из непознатите улици, среща непознати лица, но въпреки всичко има усещането, че е у дома си.
Но да започна отначало... Като човек, който въпреки авантюристичния си дух винаги разчита на туристическа агенция при пътуване, за да е по-сигурно, в този случай разбрах, че понякога е по-добре да разчиташ на себе си, а ако имаш познати в съответната страна, където отиваш - още по-добре. На първо място, защото служителката не знаеше дали има забрана за влизане в Таджикистан ("Защо?!"), малко обърка географското положение ("Това Европа ли е или Близкият изток?"), предложи ми цени за трансфер и допълнителни екскурзии в пъти по-високи, отколкото беше истинската им стойност (трансфер от летището до хотела и обратно - 210 евро, а се оказа, че в едната посока е безплатно, а в другата - 5 долара; екскурзии, представени ми на цена от 310 и 220 долара, всъщност ми излязоха 120 и 50, а ако бях отишла по време на туристическия сезон, щеше да ми излезе и по-евтино...). Оказа се, че на сайта на нашето МВнР има информация, несъответстваща на истината - пише, че това е една от най-опасните държави, а всъщност е една от най-безопасните, и др. 

Среща с непознатото

Предизвикателството започва още на летището в столицата Душанбе. Всичко е на таджикски (фарси) или руски. Но човек се ориентира по останалите пътници - хубавото е, че тук не правят разлика между местни и чуждестранни граждани. Докато чаках на опашката за паспортната проверка, до мен застана възрастен мъж с бастун. Разбира се, от добро възпитание му направих място да мине пред мен, а той вместо да ми благодари, се обърна, щракна с пръсти във въздуха и след малко се появиха 10 баби, които определих като "харема". Но това означаваше да остана много назад. Една от жените ме погледна успокоително и ми даде да разбера, че ще мина след нея. Обаче... след малко се появи човек в инвалидна количка, на която трябваше да направя място, за да мине. "Харемът" толкова плътно беше застанал, че нямаше как да се вместя там и единственото решение беше да застана пред дядото... Последваха няколко секунди гробна тишина, през които никой не помръдна, а после настъпи врява - как така съм дръзнала да застана пред мъж?! Бабата, която ме беше взела сякаш под своя закрила, ме издърпа да мина пред нея, а аз почувствах, че сякаш иска да ме държи под око и да ме спасява, когато се наложи. В този момент се замислих - щом така започваше срещата ми с непознатото, как ли щеше да завърши?

След първоначалния ступор

Това беше първият и последният ми сблъсък с проблем. Всичко останало мина като в приказките. Оказа се, че случилото се на летището е по-скоро изключение, защото в столицата навсякъде хората са безкрайно любезни, винаги готови да помогнат, опитват се да използват думи, които да разбереш. Улици и паркове са повече от чисти, всички паметници се поддържат, независимо дали са съветски или не, защото, както казват местните, "това е история, трябва да се съхранява".
Душанбе е много добре уреден град, на третия ден чужденецът се чувства сякаш е роден там - знае кое къде се намира, няма как да се изгуби. Храната е евтина и обилна, един обяд стига и за вечеря.

Извън столицата

Дори и в началото на декември таджикската природа е много красива. Официално туристическият сезон приключва на 30 ноември, но и след това може да се посетят едни от емблематичните за страната места - тъкмо спокойно можеш да се насладиш и оцениш магията на планините, езерата... Езерото Искандеркул, където според една от легендите се е удавил конят на Александър Македонски, заснежените Фански планини, проходът Анзоб, Змиевото езеро и 50-метров водопад, известен още като Фанската Ниагара... Или съвсем наблизо до Душанбе - само на 50 км - Хисарската крепост, построена преди 2500 г. Мястото е било важна точка по Пътя на коприната, оттук са минали хиляди търговци с керваните си, пълни с причудливи стоки. Освен важна спирка, Хисар служел за отдих и купуване на местни продукти - предимно плодове, зеленчуци, зърно и скъпоценни камъни. Крепостта и днес е една от забележителностите не само на Таджикистан, но и в Централна Азия.
Няколко дни минават неописуемо бързо в Таджикистан и у човек остава мисълта, че когато се оправи времето - някъде през март, трябва да се върне. Защото щастието си има име и то е... Таджикистан.