За времето и неговата река

Страхил Ерменков чрез стихотворенията, включени в книгата му "Реката на живота" (издателство "Български писател", 2025), оформя своята биография на творец, комуто мелодиите и словесността са подчинени в еднаква степен. Музикант и филолог по професия, той обагря звуците с невидимото присъствие на фонемите и превръща семантиката във функция на вътрешния ритъм, който е в неизменен синхрон с движението на небесните сфери. Неслучайно в едно от стихотворенията си поетът споделя:
    
Живея с болката на този свят
и в раните му се оглеждам,
а беше пролет и бях още млад,
и дишах с толкова надежди.
                "Наранен свят"
    
Поезията на Страхил Ерменков не остава в пределите на емоционалната разсъдъчност, защото тя обуславя неговата социална ангажираност към случващото се и към отминали периоди от отечественото битие. Избрал е и своето място - да бъде "под хълмите на времето", което винаги е отредено за войниците на съвестта. Поетът е усетил със сетивата и интуицията си "смъртната прегръдка на войната" и ужаса, че нейните пипала са толкова близо до нас. Разпънатият на кръст свят сякаш не обещава вече спокойствие и отрада, а очаква да спрем бушуващия океан от злоба и ненавист.
Тази поетична книга не съдържа само и единствено апокалиптични картини, но минорните тонове преобладават, защото са родени от безизходицата и породилите я несправедливости. Все пак съществуват предели, където поетът търси и среща успокоение. Намира го чрез мелодията на езика - ненатраплив, разбираем и пестелив, а всъщност - толкова обаятелен в своята непосредственост.
„Реката на живота“ е книга равносметка, в която Страхил Ерменков споделя с нас свои съкровени пориви и емоции, издигащи словото до степента на разговор с нетленността.
Пожелавам на тази книга и на нейния автор добър и безпроблемен път към читателите!