Една победа

БСП е любима мишена на всякакви породи виртуални тролове. В последните месеци обидите не са спирали за миг - опитомена левица, слуги на Пеевски, предатели и всякаква останала гадост, която може да роди анонимната злост.
Но ето че без приказки, излишен шум и театрална показност БСП отбеляза чиста победа - правителството се отказа да продава реакторите на Украйна. Те си остават в България. Това е една битка на левицата, която беше проведена докрай. Без патетични речи и биене в гърдите. От първия миг БСП е срещу тази продажба, но сега вече има инструментите да я спре. И всъщност подобна политика е големият смисъл от участие в управлението. Дълго време левицата беше пленник на показното вдигане на шум. Безкрайни фойерверки с нулева ефективност. Холивудска медийна пушилка, но партията беше заобиколима, а големите клетви рухват в прах, когато могат да те задминат от всяка страна.
Още в самото начало БСП ясно заяви, че не участва в управлението в името на раздаване на постове и благинки от властта. И това си личи в мигове като тези - когато наложиш своята политика и я направиш политика на правителството.
Спирането на продажбата на реакторите е ключово и демонстрира, че БСП не само не е предала своите избиратели, а методично изпълнява заложената си програма.
Нека да припомним - темата за реакторите беше последователно поставяна при всички възможни случаи и поводи. Когато миналата година ПП/ДБ искаха среща с левицата за "санитарния кордон", БСП постави това условие пред тях. Тогава либералната преса се заливаше от възмущение - едните (красивите и небесните) говорели за принципи, а другите, видите ли, се занимавали с дребнотемия.
Но всъщност е точно обратното - спирането на продажбата на двата реактора поставя пред България въпроса за развиването на нови енергийни ядрени мощности. Този път без да зависят от всякакви геополитически конюнктури и елементарни лакеи в управлението.
БСП беше много критикувана, че избра да бъде част от решението на кризата у нас, а не да остане част от пейзажа. Но това е изначално сбъркана критика. Защото противното би означавало една партия с великолепни идеи и програма да стои отстрани и като воайор да гледа как десницата управлява, без да й мигне окото. Управлението е тежко изпитание, то е свързано с много проблеми, но в мигове като тези си струва да се каже, че има партия, която е пренебрегнала собственото си его, за да постигне нещо правилно в управлението. Може би точно това се нарича здрав разум. Най-големият дефицит в постоянната буря, в която живеем.