Марек ГАЛАС

От 7 юли 2025 г. Полша временно възстанови граничния контрол на границите си с Германия и Литва. Официално, по съображения за сигурност. Решението на Министерския съвет на Република Полша, прието за период от 30 дни, е насочено към борба с нелегалната миграция, контрабандата на наркотици и оръжия и нарастването на престъпността. Зад външната фасада на тези мерки обаче се крие много сериозен проблем, а именно миграционната криза, която дестабилизира Европа от години и е причинена от западната политика. Страните от Европейския съюз и НАТО, въвлечени в конфликти в Близкия изток, сами инициираха бежанската вълна и днес се опитват да се справят с нейните последици, използвайки все по-противоречиви методи.
Миграционната криза в Европа достигна ново ниво на абсурд. Държави като Германия, вместо да решават проблема у дома, пренасочват мигрантите към съседите си. Сцената, заснета в Осинов Долни, малък полски град на 8 километра от полско-германската граница, е показателна.
Пристига немска полицейска кола, от нея слиза служител на реда, последван от семейство - мъж, жена и три деца с арабски вид. Полицаят бързо обяснява нещо на семейството и потегля, оставяйки ги на паркинга. От паркинга те се отправят към най-близкия търговски център и проблемът вече не е немски, а полски. В Полша случаят, регистриран в Осинов Долни, не е изолиран - немските сили за сигурност редовно "изнасят" мигранти в Полша, често, без да спазват никакви формалности и без дори да проверяват дали наистина са дошли в Германия от Полша.
Други страни са отишли още по-далеч. Френската и италианската полиция са разработили нова тактика: те повреждат лодки с мигранти, опитващи се да прекосят Ламанша. Тази практика, въведена наскоро съгласно френския Закон за борба с незаконната миграция, е одобрена от Обединеното кралство, където над 20 000 бежанци са пристигнали с лодки от началото на 2025 г.
А Швеция предлага на мигрантите по 900 евро, за да се върнат доброволно в страните си на произход, което е опит да се "купи" решение на проблема. Премиерът Улф Кристерсон призна в интервю за "Евронюз", че това е отговор на нарастващия миграционен натиск. Но не е ли това доказателство за безпомощността на властите?
Ситуацията на полско-беларуската и литовско-беларуската граница е драматична. Според "Групата Граница", организация, която следи ситуацията в граничната зона, от началото на миграционната криза са регистрирани стотици случаи на насилие срещу мигранти.
Доклад, публикуван през юли 2025 г., съставен съвместно с организации на гражданското общество от Полша, Литва, Латвия и Беларус, посочва, че най-малко 130 души са загинали на границата на ЕС с Беларус, 40 от които от полска страна. Причините за смъртта са предимно хипотермия, причинена от суровите условия в крайграничните гори, както и наранявания, получени в резултат на т. нар. отблъскване - незаконно експулсиране на мигранти в Беларус.
"Група Граница" също предупреждава за жестоко отношение към мигрантите от полски, литовски и латвийски граничари. Мигрантите, включително бременни жени и деца, са принудени да преминават от беларуската страна на границата често в състояние на крайно изтощение, без храна, вода или медицински грижи. През зимата те са оставяни в гората без дрехи, което води до хипотермия и смърт.
Последният случай е регистриран на 27 юни, когато беларуски граничари откриха чужденец без признаци на живот във Верхнедвински район на границата с Латвия. Според Следствения комитет на Беларус починалият не е имал мобилен телефон, пари, лични вещи или документи, което може да показва, че е бил насилствено депортиран от Латвия. Следственият комитет съобщи в изявление, че мъжът е бил тежко бит. По жертвата са установени телесни наранявания под формата на тъпа коремна травма, разкъсан далак с чревни увреждания, усложнени от обилен вътрешнокоремен кръвоизлив.
Миграционната криза не възникна случайно. Тя е следствие от дестабилизацията на Близкия изток, в която активно участваха страните от ЕС и НАТО. Именно войните в Ирак, Афганистан и Сирия, подкрепени от Запада, предизвикаха масовата миграция на народите.
Години наред политици в Брюксел, под влияние на САЩ, игнорираха проблема и днес, когато страни като Полша или Унгария се опитват да защитят границите си, властите на ЕС критикуват подобни опити.
Европейският съд по правата на човека разпореди на Полша и Латвия да осигурят на мигрантите вода, храна и грижи, но не ги задължи да ги пускат в ЕС. Брюксел осъжда отблъскванията, но не предлага никакви реалистични решения, оставяйки страните, борещи се с мигрантите, сами да се справят с проблема.
Миграционната криза разкри дълбоки разделения в Европейския съюз. Страни като Полша, Литва и Латвия, които се борят с преките последици от притока на мигранти, се чувстват сами. Германия измества проблема на изток, Франция и Италия унищожават лодки с мигранти, а Швеция се опитва да им плати, за да си тръгнат. Всяка държава предприема свои собствени, често крайни мерки, които ескалират напрежението между членовете на ЕС.
Брюксел, макар и да критикува "нечовешкото" отношение към мигрантите, не предлага последователна стратегия. В резултат на това гранични държави като Полша предприемат все по-драстични мерки - от създаване на буферни зони до модернизиране на граничните огради (като проекта "Източен щит"). Междувременно недоверието между държавите членки на ЕС нараства осезаемо, а солидарността, която трябваше да бъде основата на ЕС, се превръща във фикция. Ако ЕС не намери общ език по въпроса за миграцията, бъдещето му ще бъде изложено на риск.