Не е необходимо постоянно да се доказваш

ХРИСТИНА БЕЛЕВА е родена на 11 май 1983 г. в Айтос. Завършва НУФИ "Филип Кутев" в Котел в класа по гъдулка на Величка Тодорова и АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив в класа на проф. Тодор Киров. Първите й учители по гъдулка са Димитър Златев и нейният брат Иван Белев. Христина е солист на Оркестъра за народна музика на БНР, преподавател по гъдулка в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и част от група "Булгара". Музикалният й път преминава и през професионалните ансамбли "Тракия" и "Филип Кутев". Участничка е в различни български и международни проекти. Омъжена е, има трима сина, големият е на 10 години, близнаците - на 3.

- Госпожо Белева, тази пролет с Оркестъра за народна музика на БНР направихте турне в шест града в Северна България. Откога не бяхте пътували с концерти извън София?
- По формата си на създаване Оркестърът за народна музика на БНР не е пътуващ оркестър, той е базиран в Първо студио на Радиото и е създаден да записва и да пази музикалната фолклорна памет на България с участието на най-различни солисти - певци и инструменталисти.
В оркестъра съм от 2016 г. и много рядко сме гостували по покана на някои големи проекти, освен концертите в Първо студио и в зала "България", които изнасяме. За изминалите около 9 години всички концерти са били напълно разпродадени, имат голяма гледаемост и в Бинар, и в Ютюб, където се качват след това. Поводът за турнето е 90-годишнината на Българското национално радио и се реализира с подкрепата на Министерството на културата и дейността на голям екип, в основата на който е  диригентът на оркестъра доц. д-р Димитър Христов. Срещата с музиката на живо е много по-силна и въздействието е неописуемо в сравнение с това да се гледа по интернет и да се слуша по радиото.
- Как Ви посрещна публиката?
- Концертните зали бяха пълни, видяхме много възторжена публика. Във всеки град имахме гост солист от местните музиканти, с които оркестърът е правил записи, някои от тях - още ученици, други - изявени изпълнители. За всички нас това беше преживяване с широка палитра от емоции. Програмата на концертите бе съставена така, че всички музиканти от оркестъра се изявявахме и като солисти.

- Малко след като се върнахте в София, представихте завладяващ концерт от поредицата "Ритъмът на Балканите" - с участието на гости от Сърбия, Гърция, Румъния и гайдаря Петьо Костадинов.
- Идеята и концепцията на проекта "Ритъмът на Балканите" е да се канят виртуозни музиканти, които са изключително популярни в своите държави - сега това бяха Бранко Бако Йованович, майстор на тамбурицата от Сърбия, румънският цимбалист Анатоли Казаной и изпълнителката на критска лира Кели Тома от Гърция. Невероятни музиканти! Лично аз много се радвам за срещата си с Кели Тома, тъй като за първи път се срещаме на сцена. За мен тя е изключително вдъхновяваща личност!
- Защо едно момиче избира гъдулката? Обикновено момичетата искат да свирят на пиано или на цигулка...
- Моят батко Иван свиреше на гъдулка, той първо започна с пиано, но след това нашата баба Събка, която е майка на майка ми, на един събор му купила гъдулка и той започва да свири на нея. Имаме 4 години разлика, родителите ни видели, че съм музикална, че пея и ми купиха малък акордеон, от първи клас. Но бях слабичка, а в един момент трябваше да мина на по-голям акордеон - с 40 баса, който е по-тежък, след време - да го сменя с още по-голям... А като ходехме на уроци, батко си носеше леката гъдулката в един кожен калъф. Тогава реших, че искам и аз като него да се занимавам с "по-лек" инструмент. Баба, която е от с. Боряна, от Варненския край, познаваше майстор от Девня, който беше изработил първата гъдулка на батко, от него взеха една и за мен. Беше правена за един мечкадар, по-мъничка и с много шарки по дървото, от което беше измайсторена. С нея започнах, след това открихме Ильо Димитров от гр. Камено, с чиито гъдулки свирихме, свиря и до днес, светла му памет!
Така, покрай семейните занимания, започнах да свиря на гъдулка. В нашия дом народната музика винаги е била на почит и всички пееха по семейните събирания. Дядо Христо, на когото съм кръстена, обичал много да пее. Майка ми пееше в народен хор, татко ми пееше в Коледарска група, баба ми Събка правеше народни носии, беше певицата на селото, беше в "Задругата на занаятите", всеки път ни пускаше на грамофона плочи на Добра Савова, Верка Сидерова. Много бойна жена, със силен дух, тя винаги ми е била отправна точка в живота, че човек може да се справи с всичко, което му се случи.

- След толкова опит, умения, знания, как бихте обобщили преимуществата на гъдулката пред други инструменти?
- Преимуществата всеки инструменталист започва да ги търси, за да му е интересно и да обогатява това, което го има - като музикална литература, като нови произведения, като звуково търсене, когато се отдаде на инструмента си. Смятам, че най-голямото предимство е тембърът на гъдулката. Като народен инструмент тя еволюира твърде отскоро, тъй като, поставяйки я в контекста на народния оркестър - тя заема функцията на щрайх. А традициите и развитието в класическата музика и класически инструменти е с вековна история. Исторически тези два организма няма как да стъпят равнопоставени на една плоскост, но заедно в един организъм смятам, че съчетанието на този звук е голяма мощ - богатия тембър на гъдулката и на народните инструменти гайдата, кавала, тамбурата, тъпана, гласа на народната певица и безупречността и детайла при класическите инструменти.
Имала съм възможността да взимам уроци от неповторимия майстор на гъдулката Атанас Вълчев. Година и половина ходих в неговия дом в Курило. Самият той казваше, че няма таван в свиренето на гъдулка. А той е автор на много нововъведения в свиренето на гъдулка, майсторски неща, които не всеки може да изсвири. Мисля, че когато си отдаден на нещо, трябва да го правиш с цялото си сърце, с много труд и постоянство, без да очакваш нещо в замяна. Самият път от точка А до точка В ти носи обогатяване, след това до точка С... и така натрупваш свои индивидуални качества и опит.
- Имате ли майстор лютиер, който се грижи за Вашите гъдулки?
- Свиря с инструментите на майстора на гъдулки Ильо Димитров. Неговите инструменти са с много мекота в тембъра, дълбочина на звука и добра реверберация. Тази, с която свиря в момента, той направи за мен през 2008 г. Двамата с баща ми ходиха да търсят специално дърво, след това три години го "отглеждахме" в къщи, в различни брашна, при специални грижи и наблюдение - проветряване, напичане и т.н.
В момента за инструментите ми се грижи лютиерът Христо Георгиев, той е майстор на старинни инструменти. През 2006 г. ми направи лъка - по копие на лъка на Атанас Вълчев, хибрид между гъдулков и бароков лък. Свиря и до днес с него и това се оказа една нова линия при лъковете за гъдулка. Тъй като еластичността на лъка дава възможност за повече нюанси в звука. А самият той е провокиран от своята дъщеря Елка Вълчева, която е виртуоз на цигулката. Споделял ми е: "Слушам дъщерята свири спикато, хвърчи тоя лък по цигулката." И разбира се, скоро идва резултатът - спикато на гъдулка за първи път в историята с неговите "Шопски мелодии" през 1985 г. Вълчев развива идеята, че трябва да промени лъка, за да има удобство в изсвирването на по-технични пасажи. Самият той се научава да си ремонтира гъдулките и от 1995 г. започва да свири с "новия" лък, но никой от колегите му не се заинтересувал тогава.
- Преди известно време хора от гилдията настояха за създаването на цялостна стратегия за опазване, развитие и подпомагане на професията "Фолклорен музикант" в България. Тяхно проучване прогнозира, че до 10 години редица фолклорни инструменти може да изчезнат, защото няма да има кой да свири на тях.
- Да, има нещо обезпокоително, защото това наистина е възможно да се случи, ако не се вземат адекватни мерки. През 50-те години създаването на всички състави за народни песни и танци е било част от голям подем в културата, в читалищата. Било е пропаганда, но в добрия смисъл, културата е живеела във всяко селце. Днес това е оставено на добрата воля на местни хора. Имаме пресен пример с промяната в заплащането на учителите, техният авторитет се повиши и професията отново заема достойно място в обществото. Докато при музикантите има едно неглижирано отношение, затова, че трудът ни не се измерва количествено или с нещо видимо черно на бяло. Зад този вид интелектуален труд трябва да стои съвсем друг вид обгрижване. А не да се мери и отчита само с продадените билети. В един момент онова, което си си мислил като дете за изкуството и колко то е важно, битът така рязко го принизява, че ако нямаш подкрепата на семейството си да издържиш този период, хващаш таксито, пиците или някаква друга дейност и изкуството ти запада. За да устои изкуството на трудностите, може би трябва да има адекватна подкрепа. Да се отчете фактът, че този труд е различен, няма с какво материално да го сравним и да кажем: да, заслужава си. А си заслужава, защото духовността е спасявала човечеството през вековете и ще продължи да бъде така - с историите, с преданията, с песните, с неща, които дават смисъл, вдъхновение, сила да създаваш - всеки в своята област, и да сме добри хора.

- Преподавате гъдулка в Музикалната академия. Това, че всички инструменти и вокални специалности са обхванати в академиите в София и Пловдив, е знак, че се полагат цялостно грижи за развитието на музикалната култура у нас.
- Завършила съм АМТИИ в Пловдив, от 2018 г. бе открит профилът за народни инструменти в НМА "Проф. Панчо  Владигеров". Като завършен цикъл на обучение нивата минават през музикално училище, бакалавърска, магистърска степен, следващите научни степени, което е важно, за да не остане фолклорът на едно архаично ниво, за да има обмен между жанровете и стиловете. Всъщност фолклорът е база в толкова произведения на класическите композитори. Фолклорът е това, което сме сега, той се променя във времето. Според мен е важно да има единение между различните музиканти, има много допирни неща, а водеща е нашата идентичност, нашето ДНК, независимо дали сме оперни певци, джазмени, гъдулари, ние сме българи. И нашата нагласа да е в това, което заедно допринасяме. Голям културен подем е било създаденото от Людмила Живкова. Може би имаме необходимост от нов такъв подем, методика и постоянство, за да видим и резултатите. Нека да имаме постоянен достъп до българския фолклор, да растем с мисълта, че той е част от нас. И е тази принадлежност на една нация, която се предава.
- Голяма популярност и развитие придоби т.нар. етно музика или уърлд музика, в която известни музиканти включват елементи от фолклора в съвременните си произведения.
- Това е прекрасно. Прави го още Рави Шанкар в първите концерти с "Бийтълс", това е голямата революция на световната сцена и този микс толкова години не остарява. Точно този фюжън дава живот и провокация на музиканта, като чуе този ритъм, тембър и груув, да започне да свири нещо различно на своя инструмент. Което не означава, че се обезличаваш, а че откриваш нов свят, който няма как да създадеш, ако не се пуснеш в неизвестното. Ако се появи един ситар, едно кеменче или арменски дудук, един бендир или уд, звукът става тотално различен и съответно музиката. Така че говорим за нещо, което съществува, но в съчетанието заедно - става различно и ново. Въпросът е човек да подхожда с естетика - не нахално, а с уважение, не агресивно, а с желание да допринесе.

- При Вашата интензивна творческа и преподавателска дейност, как успявате да съчетавате работата с прекрасното Ви голямо семейство?
- Покрай всички отговорности, които ми се разшириха, започнах да отмятам старите неща, които ми тежаха, защото нямаше как да помръдна с толкова товар. Едно от тях бе да се доказвам като музикант - жена сред мъжете. В един момент разбрах, че няма нужда, че е достатъчно да се чувстваш добре в това, което правиш, оттам насетне музиката сама говори за теб. И не е нужно всеки да те тупа по рамото. Но това са естествени етапи в развитието на човека - слабости, уязвимости, незрялости, които една по една отработваш, става ти по-леко и си себе си.
Неволята е невероятен мой спътник и учител. Преди време със съпруга ми се чудехме как се справят хората, които имат три деца. Изглеждаше ни много сложно. В един момент и ние се оказахме такива щастливци в същото положение! Усещането ми понякога е, че сме огромен катун, с хиляди неща за вършене, и трудното е само да стартираш отнякъде. Започваш по-регулярно да пренареждаш приоритетите си, кое да намалиш, кое да увеличиш, какви схеми да направиш, за да плава корабът - кога аз ще водя децата, кога ще ги вземе баща им или моят баща...
Обичам импровизацията в музиката, но в живота е по-различно - всяко дете си иска своето. И започваш да се учиш на търпение, на комбинативност, как да включиш децата в твоя работен план на репетиции, записи, пътешествия. Съпругът ми също е гъдулар, завършили сме заедно музикалното училище в Котел, но той от години се занимава с друг бизнес. Имам подкрепата и разбирането му, но всеки си има своите задължения. Динамично е и интересно.
- Къде ще можем да Ви видим и чуем на живо в близко време?
- Заповядайте на концерта на нашето акустично дуо с Петър Миланов (китара) на 29 май от 20 ч. в столичния "In The Mood Jazz Club" на ул. "Позитано" 52.

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid031khQZS9W3tJJWir9Bpn5TK76ky6T3xoXZaoa8dyzyzmnUgqwWK59rrMFwRKTNFtbl&id=100039828012694