Тъмни векове
/ брой: 163
В България през 2024 г. цели 18,7% от населението не могат да си позволят адекватна храна - най-високият дял в целия Европейски съюз, сочат данни на Евростат. Сред хората, които вече живеят на ръба на бедността, този процент скача до 37,7%, което поставя страната ни непосредствено след Словакия (39,8%) и преди Унгария (37,3%). За първи път от три години България оглавява класацията по лишения от питателна храна - тревожен сигнал, който не бива да бъде подминат. Толкова много хора живеят с празни трапези или с евтини заместители на истинска храна. Това не е просто социален проблем - това е национална трагедия.
Тези сухи числа не са просто статистика - те се четат в очите на хората по улиците, в градския транспорт, на опашките в магазините. Изморени лица, вглъбени погледи - сякаш самата нация бавно гасне. Все по-ясно личи, че българите не живеят здравословно - по-евтината храна е бедна на качество, а това се отразява на здравето.
България е на едно от първите места в Европа по сърдечносъдови заболявания и смъртност от инсулт и инфаркт. Броят на диабетиците расте, а затлъстяването при децата вече е тревожно високо - пряк резултат от евтина, некачествена и калорична храна, която замества липсващото прясно и здравословно хранене.
Бедността не е просто социален проблем - бедността убива. Тя не е абстрактна. Тя отнема шанса на хората да се хранят пълноценно, да живеят достойно, да се грижат за здравето си. Вижда се във всеки пропуснат лекарски преглед, във всяка чиния с празни въглехидрати, във всяко болно сърце и изтощено тяло.
Вместо да вървим напред към бъдеще с по-добри стандарти на живот, ние сякаш се връщаме назад - към епохи, в които хубавата храна е била привилегия само на шепа благородници, а обикновените хора са живеели в недоимък, болести и мизерия.
Днес историята сякаш се повтаря - не с рицари и замъци, а с инфлация и социални неравенства. Днес не носим вериги на ръцете си, но гладът и лишенията слагат окови на една цяла нация. И ако нещо не се промени, този „тъмен век“ ще продължи да отнема години от живота ни - бавно, но сигурно.