Фолклорът е мъдростта на народа

ПЕТЬО КОСТАДИНОВ е роден на 5 януари 1968 г. в Сливен. Възпитаник е на НУФИ "Филип Кутев" в Котел, след което завършва АМТИИ в Пловдив. През периода 1989-1991 г. създава заедно с Милен Славов и Живка Папанчева формация "Наздравица", която има два албума със странджанска музика. През 1992 г. започва работа в ансамбъл "Тракия". Концертира в страната и чужбина заедно с Теодосий Спасов, Янка Рупкина, Коцето-Калки и др. От 2001 г. е солист в Оркестъра за народна музика на БНР, с който има реализирани множество записи под диригентството на Христофор Раданов и Димитър Христов. От 2002 г. свири в етноформация "Булгара". Хоноруван асистент е в НМА "Проф. Панчо Владигеров", преподава гайда.


- Господин Костадинов, българското гайдарство вече е включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е голямо признание за Вашето изкуство и националната ни традиция. 
- Да, така е. Гайдата е музикален инструмент, разпространен по целия свят, но е най-характерна за България. Тя е един от най-старите инструменти, съществува още от времето на траките, идва от азиатския свят, но българската гайда олицетворява нашия фолклор, както и всички наши фолклорни инструменти. Много хубаво е, че гайдарството вече е под егидата на ЮНЕСКО. 

- По какво се различава българската гайда от останалите?
- Основната разлика е, смело мога да заявя, защото го зная от опит, че нашата гайда е най-съвършена от всички останали по света. Като тонов обем тя е интервал нона, състои се от 9 тона, но с нея може да се свири абсолютно всичко, докато останалите гайди са по-ограничени и позволяват на тях да се свирят конкретни мелодии. На музикантски език: те са диатонични, докато при нас има хроматика, полутонове. Затова казвам, че е най-съвършената и на нея може да се изсвири всичко.
В днешно време е по-усъвършенствана и като изработка. В миналото мехът, в който се съхранява въздухът, се правеше от животинска кожа, от яре, която е много издръжлива, а в днешно време започна да се прави и от изкуствени кожи, които също са много сполучливи и спомагат самата гайда да струи по-точно, да не променя своя тон. В кожения мех се събира много влага и тя оказва влияние на пискуна в гайдуницата, който е звукоизточникът на гайдата. Когато тази влага се предаде на пискуна, той започва да променя своя строй и трябва постоянно да се настройва, докато днес вече не е така.

- Всеки у нас е чувал за основните два вида български гайди - джура и каба, но не всеки ги различава. Как да ги познаем по звука и за какво е най-подходяща всяка от тях?
- Каба гайдата е родопската, а джура гайдата е висока гайда, разпространена почти в цяла България, в Шопската, Тракийската фолклорна област, в Добруджа, Северна България. Родопската гайда звучи две октави по-ниско от джура гайдата, самият тембър ги отличава: каба гайдата има по-широк обхват като звучност, чуе ли се звукът на родопската гайда, човек духом се пренася в Родопите. Тя изпълнява предимно родопски песни, съпровожда родопски певци. А джура гайдата се използва в много оркестри и на нея може да се свири абсолютно всичко.

- Гайдарството по наследство ли се предава във Вашия род?
- Да, моят дядо свиреше на гайда и аз израснах със звука на гайдата. То си е вродено. В четвърти клас започнах да свиря на гайда. Сега мога да свиря и на двата вида гайди. Това е дълъг път на обучение за всеки музикант, който се хване да учи музика и да свири на някакъв инструмент. Казвам това, защото много хора си мислят, че всичко е много лесно - хващаш някакъв инструмент и започваш да свириш. Абсолютно не е така. За това са нужни много години - от ранна детска възраст се започва. Сега имам възможност да обучавам и малки дечица от I, II, III клас, които слушат внимателно и им е много интересно. Виждам как има една постепенна стълбица на усъвършенстване, не става за месец-два, нужни са години работа.

- Не е ли трудно да се свири на гайда, която е много специфичен духов инструмент, още повече от дете?
- Всеки инструмент носи своята трудност и има начини на овладяване. Основната техника при гайдата е работата с меха, който стои под мишницата на изпълнителя, и трябва да се усвои умението въздухът да е постоянен, да не се променя. Когато се надуе гайдата от духалото, оттам насетне, свирейки, изпълнителят трябва да поддържа този равен приток на въздуха към гайдуницата чрез натискане на меха. Когато усети, че въздухът намалява, трябва плавно да надуе гайдата, което да не се усеща от слушателите. Това е трудното при този инструмент, овладее ли се, оттам насетне започва да се гради. 
Много е важна средата, в която расте едно дете. В Родопите много деца свирят от малки. А например във Варна има много добри школи за джура гайда, децата едно друго се слушат, ухото се нагажда към звука и нещата се наместват. Сложно е, но се получава, нужна е много практика.

- Завършили сте Националното училище за фолклорни изкуства в Котел и след това сте се върнали като преподавател. 
- След завършването на училището всеки от нас имаше разпределение да работи някъде. Моето беше в Музикалното училище в Котел и след като отбих военната си служба, учителствах там около две години. След това отидох в Пловдив, завърших Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и в същото време работех в ансамбъл "Тракия", който е солидна школа: много концерти, голям репертоар... От 2000 г. дойдох в София със семейството си и започнах работа в Оркестъра за народна музика на БНР. И продължавам до ден днешен с тази концертна и звукозаписна дейност. Съчетавам я с преподаване в Музикалната академия и в 144 СУ "Народни будители". В това училище започваме да обучаваме децата от първи клас и до 12-и, ако има проблясъци в определени ученици, те продължават да учат музика.

- Има ли много майстори, които се занимават с изработката на гайди? 
- Навремето имаше двама майстори на гайди - бай Кольо от Елхово и бай Слави. Те изработваха прекрасни гайди. Сега има майстори, които ги правят и по-усъвършенствани. За мен най-съвършените гайди ги прави майстор Николай Андонов от Варна. Има и други, които също изработват хубави гайди.

- Вие композирате произведения за Вашия инструмент. На концерта в Първо студио в края на миналия сезон "Ритъмът на Балканите" изпълнихте две свои нови композиции, едната от които - с две гайдуници.
- Обичам да експериментирам с гайдата, дори и най-нестандартни неща, нехарактерни, прави ми удоволствие. Във времето открих свиренето с две гайдуници и реших да го приложа и в оркестъра, в мои авторски пиеси, които създавам в планината, където ходя много често.

- Вероятно това Ваше влечение към експеримента Ви е отвело и към група "Булгара", с която смесвате фолклора с рок, джаз и други жанрове.
- Там е друг експеримент, заедно с моите колеги, с които свирим от 2002 г., и вече минахме в други жанрове, но в основата на всичко е фолклорът.

- Смесването на фолклора с други жанрове е деликатна задача - ако към фолклора не се подхожда внимателно, може да се опорочи и опошли. Но пък, от друга страна, това дава безкрайни възможности за участие в проекти с музиканти от различни жанрове и държави.
- Но за да се получи всичко както трябва, на първо място е нужно да се познава добре българският фолклор и характерните особености на всички фолклорни области в страната. И едва тогава да започне да се претворява. И когато се разработва нещо, за да не се промени, трябва да се спазва точният определен стил, с който човек се захваща да прави дадена музика.

- Това, че фолклорът вече е включен в обучението в Музикалната академия, е от съществено значение за неговия престиж и авторитет.
- Важно е човек да мисли в правилната посока, а не просто да свири безцелно. В академията учим студентите да мислят правилно, да знаят какво правят и защо го правят.

- А след като завършат, намират ли си лесно работа?
- Това е много сложен въпрос... Всеки е свободен да прави каквито иска проекти, стига да има желанието и възможността. В днешно време е много трудно човек да си намери работа, особено в нашия бранш, след като завърши обучението си. Изисква се търпение и който е поел по пътя на музиканта, да не се отказва. Има приливи и отливи, но в крайна сметка мечтата се сбъдва. 
Когато бях малко дете, моята мечта беше някога да стана като гайдаря Никола Атанасов, който беше в оркестъра на радиото. В онези времена те ходеха да свирят по сватби, тържества, моите родители ме водеха да слушам и аз слушах, слушах... И в крайна сметка постигнах мечтата си. 

- Оркестърът за народна музика при БНР има като приоритет да прави записи за фонотеката на Радиото - изключително важно и ценно за нашата музикална и фолклорна история.
- Да, защото по този начин се запазват българските ни корени, нашата история. Фолклорът е мъдростта на народа, която трябва да се съхрани. Това е нашата мисия - на Оркестъра за народна музика в Радиото: откриваме автентични фолклорни творби, обработваме ги или ги оставяме с оригиналното им звучене, и ги записваме. Опитваме се да предаваме всичко, което сме научили и от нашите учители.