Парламентът не събра кворум за промените в Изборния кодекс
Този начин за включване в дневния ред беше неправилен, заяви Наталия Киселова
/ брой: 15
Депутатите не успяха да започнат разглеждането на промените в Изборния кодекс на второ гласуване заради сериозно напрежение в пленарната зала и липса на кворум. Предложението на зам.-председателя на НС Костадин Ангелов изборното законодателство да бъде включено като първа точка в дневния ред първоначално беше прието със 116 гласа „за“, 107 „против“ и без въздържали се.
Малко след това Йордан Иванов от ПП-ДБ поиска прегласуване и проверка на кворума, като призова "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" да преосмислят позицията си, за да не подкрепят форсираното разглеждане на Изборния кодекс. Проф. Костадин Ангелов уважи процедурното искане и разпореди проверка на присъствието в залата.
Процедурата доведе до сериозно напрежение, скандирания и тропане по банките. Последваха няколко поредни почивки - първоначално 10-минутна, която се проточи повече от час, а след това и допълнителна 30-минутна. И при трите проверки на кворума се регистрираха едва 116 народни представители, което не позволи парламентът да пристъпи към същинските дебати по Изборния кодекс.
В крайна сметка проф. Костадин Ангелов закри заседанието.
Този начин за включване на Изборния кодекс в дневния ред беше неправилен, заяви пред журналисти доц. Наталия Киселова. По думите й парламентарната група на "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" има решение депутатите да гласуват по съвест изборното законодателство. Като минат 24 часа, ще говорим пак, допълни Киселова в отговор на въпрос дали в групата има разногласия по темата.
Тя подчерта, че БСП настоява за отлагане на влизането в сила на част от промените в Изборния кодекс, включително тези, свързани със сканиращите устройства. „Ако имаше подкрепа на предложението на БСП в правната комисия да се отложи влизането в сила на измененията, щяхме да водим по друг начин разговора“, заяви тя. Според Киселова предложените изменения двойно утежняват избирателите, тъй като ги натоварват с допълнителни процедури при гласуването. „Говорим за това как избирателите да могат достатъчно лесно да отидат до урните“, посочи тя. Киселова коментира, че няма как служебното правителство, без пари и без бюджет, да се сдобие с тези машини. Затова според нея въвеждането на скенерите веднага е нереалистично и крие риск за нормалното провеждане на изборите. Киселова посочи, че в неделя е чула от председателя на Народното събрание Рая Назарян, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят отлагане на влизането на нормите от 1 януари 2027 г.
