Дефицит на достойни лидери

Петра ТАШЕВА

Голяма част от днешните ни трагедии се дължи на това, че живеем във време със силен дефицит на морал. И на това, че властта често попада в ръцете на хора с прекалено голямо самочувствие, което е без покритие. Изчезнаха необходимите качества като скромност, съвест, срам, самопреценка на собствените достойнства. Хора с много скромни и малки възможности, даже с никаква подготвеност за управление, се стремят да се домогнат, да грабнат властта, за да облагодетелстват себе си и своите близки, да се замогнат и да живеят в охолство за сметка на другите, които се трудят съвестно и имат качества, но не са така нахални и напористи за самоизява. 

Лошото е, че нямаме учебни заведения за подготовка на кадри за управление. Голяма част от младите, учили в чужбина, идват у нас с друго мислене, с прекалено големи амбиции, които често не отговарят на тяхната подготвеност и на техните стремежи за самоизява. 

Още в зората на нашата държава след Освобождението, достоен учен - чех, дошъл у нас с благородни цели, е прозрял много истини за нас, българите. Това е историкът Константин Иречек, живял в България две години, но обиколил страната, видял и описал чудесните ни места и старини, опознал качествата, достойнствата и отрицателните страни на нашия народностен характер. С чувство на хумор той пише, че "българин с българин не може да се разбере, защото те все гръмогласят". 

Колко прозорлив се е оказал Иречек! Тази негова мисъл е толкова истинска, толкова съвременно звучи, че напълно отразява днешното ни обществено и политическо състояние. Дотам сме се докарали, че всеки от нашите настоящи управници се мисли, както каза един сегашен политик, "за Аспарух и смята, че животът на държавата ни започва от него". И шеговитото прозрение на Иречек за стремежите към властта у българите все още е в сила и ни пречи да си оправим държавата. Той е видял, че "България е с два милиона население, което е разделено на три групи - бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри". 

Не е само у нас. Днес в целия свят има дефицитът на достойни лидери. Затова ври и кипи от размирици, от войни, от противоречия във външната и вътрешната политика. Светът се раздира от дълбоки икономически кризи. Задъхва се от болните амбиции на своите управници.

Днес на човечеството са нужни само взаимоизгодни сътрудничества - икономически и културни. Всички, които подхранват войната с оръжия, които одобряват намесата във вътрешната и външната политика на другите страни, само вредят на народите си и на цялата планета.