Избори
Соня Келеведжиева:
БСП отново ще бъде глас на обикновените хора
Под фасадата на стабилна България се крие страданието на българите и усещането за изоставеност, казва водачката на листата на БСП в Сливен
/ брой: 61
"Повече пари за въоръжаване не означава повече сигурност"
- Госпожо Келеведжиева, усещат ли хората новия дух на БСП?
- Да, усеща се. И хората го улавят, осъзнават, че БСП е променена, защото започна да говори ясно, честно и по същество. По-малко са вътрешните битки, повече разговорите с редовите социалисти и симпатизантите. Говорим открито и честно за проблемите на хората- доходи, цени, здравеопазване, труд и сигурност. Обикновеният човек не иска скандали, а реални действия, решения. Българинът иска почтеност от политиците, последователност в действията им, иска партия, която не се срамува да застане зад трудещите се. Българинът иска социална и справедлива държава. Обновление чрез уважение иска народът ни – уважение към хората и към българските ценности. Именно в това е новият дух – обновление, но без отказ от ценностите. Не подмяна, а връщане към смисъла. Всичко това, без съмнение, се дължи на решенията на Конгреса, на новия председател на БСП- др. Крум Зарков, на новото Изпълнително бюро и работата на НС на БСП, както и на желанието на всички нас, социалистите, да укрепим партията си.
- Каква е вашата амбиция за тези избори?
- Бих казала, че имам желание, мечта, а не просто амбиция. Желанието ми е БСП да възкръсне от пепелта като Феникс и отново да бъде стабилен, разпознаваем и независим ляв фактор в политиката. Не просто участник, а сила, която влияе върху посоката на държавата. Най-силното ми послание е просто: държавата трябва да се върне при хората. В момента твърде много българи имат усещането, че са оставени сами – сами да се справят със здравната система и неуредиците, сами да се справят с растящите цени, с несигурността. Това не е нормално. Държавата трябва да защитава труда, да гарантира достъп до здравеопазване и образование и да създава условия за достоен живот. Ще работя активно, за да вдъхна живот на тази идея – БСП отново да бъде силният и ясен глас на обикновените хора в българската политика. Не патерица, не украшение, не удобен фон на чужди проекти, а партия с характер и отговорност – това е посланието, което искам да бъде чуто. Държавата трябва отново да работи за нормалните хора – за работещите, за младите семейства, за пенсионерите и за уязвимите, а не за привилегированите и задкулисието.
- Кои са най-големите проблеми на хората за които иначе медиите мълчат?
- Дали бих могла в няколко изречения да събера тревогите, проблемите, болките на българина? Трудно е. В реалния живот хората говорят за доходи, цени, здравеопазване, образование, култура и сигурност. Семействата пресмятат всеки цент, сравняват продуктите във веригите и магазините. Стоят с калема в ръка и пресмятат парите за ток, вода, дърва, хляб… Родителите ни са изправени пред дилемата дали лекарства, или храна да си купят. Младите не са сигурни дали имат бъдеще тук, в родината. Българчетата са неграмотни. Не влизат в библиотека, но знаят пътя към казината и нощните клубове. Мога да продължа да се оглеждам и улавям със сърцето си, проблемите. Това показва, че под фасадата на стабилна България се крие страданието на българите и усещането за изоставеност.
- БСП единствена категорично и ясно излезе с позиция, че е против войната в Близкия изток. Защо според вас всички останали мълчат?
- Позицията на БСП е ясна: войната носи страдание, болка, разделя бащи от деца, осакатява души. Войната е бедствие. България има нужда от мир, разум и дипломация. Хората не искат България да бъде въвличана в чужди конфликти. БСП е за провеждане на разумна отбранителна политика, съобразена с националния интерес, която да служи на обществото. БСП се обявява за солидарност, и казва своето „НЕ“ на оръжейната надпревара, защото повечето пари за въоръжаване не означава повече сигурност.
- Кои са най-големите проблеми, които виждате във вашата област?
Основните проблеми в образованието и културата произтичат от хронично недофинансиране, пазарно ориентирания модел и задълбочаващите се социални неравенства. Против принципа „парите следват ученика“ съм, защото училището се превърна в „пазар“ и се влоши качеството на образованието. Тежък и неразбираем е учебният материал по много предмети, претрупани са програмите, а това е в основата на функционалната неграмотност сред младежите. Има нужда от спешни реформи и в квалификацията на педагогическите екипи, училището загуби възпитателната си функция, базирана на традиционни ценности и патриотизъм.
Проблемите в културата са органично свързани с образованието, защото липсата на реални знания и културни натрупвания у завършващите са бариера пред икономическото развитие и професионализма. Затова и БСП предлага образованието и културата да станат първостепенна държавна цел, да се гарантира равен достъп до качествени услуги за всички български граждани
- Какво ви мотивира за участие в този вот?
- Мотивира ме убеждението, че несправедливостта не трябва да бъде нормалност. Политиката трябва да върне достойнството на хората.
- Какво отличава БСП от всички останали участници в този вот?
- Ясната социална идентичност, фокусът върху хората, а не върху властта. Говорим за доходи, труд, здраве и справедливост.
- Нека да кажем няколко думи и за културата у нас - прави ли впечатление, че тя влиза в новините основно със скандали за субсидии, драми и интриги. Защо е така? Защо тези, които наистина крепят културата в България и карат с мизерни заплати остават невидими? Може ли да се промени това?
- Културата не е лукс. Тя е идентичност, приемственост, фундамент на нацията. Трябва устойчиво финансиране и уважение към хората в сектора. Няма как да не изразя разочарованието си, че се отделя нисък процент от БВП за култура, което според мен обрича на мизерия творците и води до разруха на културните институти. Наблюдава се концентрация на културен живот само в големите градове, докато в малките населени места читалищата (като основен стълб) често са със затихващи функции. България има нужда от повече справедливост, повече държавност и повече грижа за творците, за културните институти.
