Беззащитност

Безработицата не подминава никого днес, но когато удря ощетени и от съдбата хора, нещата стават още по-безнадеждни. 98,2% е дългосрочната безработица сред хората с увреждания - факт, който пак ни нарежда на челните, незавидни, позиции не само в ЕС. Ако приемем, че инвалиди у нас са близо 800 000 души, излиза, че на помощи и пенсии карат 785 600 от тях - повечето в работоспособна възраст. Ненапразно самите увредени заявяват, че най-добрата интеграция е възможността да се трудят и да се усещат равни по достойнство с нормалните хора.
Места за работа обаче и за тях няма. Не е трудно човек да се досети кого ще предпочете един работодател, ако трябва да избира между двама кандидати, от които единият е с увреждания. Особено ако конкурентоспособността и производителността го гонят по петите. Въпреки преференциите, които държавата дава за наемане на хора с увреждания. И ако това са само субективни зависимости, е простено, но когато я няма грижата на държавата, вече е непростимо. Тя е тази, която подпомага всякак предприятията за увредени в повечето цивилизовани държави. У нас трудовите кооперации, които са единствените работодатели на хората с увреждания, на година изчезват с 15-25 на брой. Строени при социализма, те даваха хляб на увредените, а сега са изоставени, рушат се, продават се или се отдават под наем. Защо да не се възстановят, държавата да помогне с поръчки и достойно заплащане на наетите? Ами защото обществените поръчки обичайно ги печелят "приятелите на държавата", т.е. на властта. А "армията на патерица" е оставена да се спасява сама. Да оцелява със защитена заетост на книга. Ще я привикат само на избори. И толкова.