Безсилието им
/ брой: 65
Променят Закона за социално подпомагане. Добре. Само че промяната не е точно промяна, а повторение на нещо, което съществува в българското законодателство. Обвързването на социалните помощи с общественополезен труд е от времето на управлението на НДСВ. Обвързването на детските надбавки с посещението на училище на деца от семейства, които са на социални помощи, е от времето на Тройната коалиция. Тази мярка добре си работеше, докато не заработи реално правилото, че парите следват ученика. Тогава законът се пропука, фалшивите бележки се изляха като летен дъжд. Е, защо е необходимо да бъдат реанимирани мерки, които очевидно не са в полза на обществото? Както е казал народът, "не било в тикви, а в кратуни". Очакваният резултат логично е 0!
Вчера депутатите приеха промяна, която на практика не променя нищо, не преодолява бедността - основна причина децата да не могат да ходят на училище. Вече 10 години в НС се предлагат и приемат предимно промени в закони, които при сътворяването им са имали конкретна цел, били са взаимно обвързани, не са нарушавали конституционни права на гражданите, обслужвали са демократичното общество. Безбройните кухи промени, внасяни от управляващите в последните 9-10 години, показват законотворческата им немощ. А от друга страна - безсилието им да сътворят нещо ново, смислено и гарантиращо правата на гражданите, но и техните отговорности и задължения пред обществото. Особено, когато се ползват обществени пари за подкрепа на хора, които наистина се нуждаят от помощ. Безсмислени действия в пространството, от които произлиза хаос. Имитирането на дейност с много шум и фанфари при всеки възникнал проблем се превърна в маниер на действие на властта. Локализирането и потулването на огъня обаче не предотвратява мащабния пожар. Уви! Очевидно 10 години не стигат, за да се научат управляващите да управляват така, че у хората да остане усещането за справедливост. Но 10 години на унижаване и безочливо лъгане на електората са прекалено дълго време за тестване на търпението му.