Безпомощност

Откакто имаме Министерство на туризма - близо 5 години, министър е все "дяланият камък" Николина Ангелкова, която обиколи няколко ведомства и показа какво и как може в не едно и две правителства. Още в началото на своето министерстване в туризма тя разтягаше локуми и даваше обещания как у нас по гръцки и турски модел срещу платена напитка ще можем да ползваме безплатно чадър и шезлонг на плажа. И как по принцип цените на сянката в платените части на плажовете драстично ще паднат от следващата година. Нe се получи така. Беше все в бъдеще време, винаги от следващата, но никога от тази година. Прилапа плажните концесии, но след като гръмна пореден скандал с цена за сянка (70 лв.), по-висока от тази на нощувка в скъп хотел, прати своя чиновничка да се обяснява "в телевизора". И така се оказа, че от Министерството на туризма са непричом по случая, защото това били стари концесионни договори.

Дори и да са стари договори, нали Ангелкова отговоря за туризма. А подобно обирджийство може само да пъди туристи от нашите плажове. И колкото и милиони да се наливат в реклама (всяка година стават все повече), подобни шашкънии съсипват имиджа на страната ни. Принципът от уста на уста работи с пълна сила. Но не в наша полза. Пет години министърът не можа да разбере каква й е работата и да проумее, че управлява огромен сектор от икономиката, който внася 12-13% от БВП на страната.

Ангелкова продължава да показа, че напълно не е наясно каква трябва да бъде държавната политика за развитието на този важен сектор. Съвсем наскоро властта въведе рестрикции за свободното къмпингуване, но бетон връз дюните и плажа може. Егати държавната политика. 

А Ангелкова ходи из плажове и курорти като редови инспектор да проверява качеството на туристическите услуги и пунтира дейност. Защо ли? Безпомощна и напълно некомпетентна.