Без токчета е по-лесно

Максим Кваша
"Газета"

Детската версия на приказката за Пепеляшка завършва с думите: "И те живяха дълго и щастливо."
Възрастните обаче знаят, че доста често тиквата си остава тиква и не се превръща в никаква каляска, кристалната пантофка изчезва някъде, после излиза, че принцът - погледнат отблизо - си е същинска свиня, а белият му кон е от картон.
В една по-съвременна версия не става дума за кон, а за сребрист лексъс, купен на кредит без ни най-малки шансове да бъде изплатен. Все едно - смисълът е същият. Съответно е различен и финалът на въпросната "Пепеляшка за възрастни": госпожицата запретва ръкави, подпретва си полата, изоставя мечтите да я споходи късметът и почва да печели сама. И за шампоан, та да не ходи вече мърлява, и за каляска, която не се превръща в повехнал зеленчук, и то в най-несгодния момент.
О да, уважаеми читателю, това е икономическата рубрика, няма грешка. А в горния абзац се опитах да обобщя най-новата икономическа история на Латвия. Защо точно на Латвия? Не само защото пиша тази колонка в хотел в Рига, а отвън се носи шумът на нощната столица, пълна с гласове на тийнейджъри - незадоволени сексуално, но доволно пийнали (според акцента, явно са от Манчестър, досущ като в сериала "Паднал от Марс"). Има и друга причина: в последно време тук стават забележителни неща. Някои биха могли да се случат и в Русия, други може би не.
Напоследък например Латвия постигна няколко икономически рекорда. Малко преди 2008 г. местният БВП нарастваше година след година със средно темпо - близо 10 на сто годишно. Сиреч растежът бе с 50 процента по-голям, отколкото в Русия. Някои свариха дори (не съвсем заслужено според мен) да й лепнат етикета на балтийски тигър.
Растежът бе финансиран със заеми от чужбина. Чистият приток на чуждестранни капитали стигаше 25 на сто от БВП. За Русия това би означавало към 300-400 милиарда долара годишно. Дори през 2007 г. обаче, в разгара на руския бум, Русия привличаше отвън в пъти по-малко средства. Кредитите в Латвия нарастваха с бясно темпо - и потребителските, и ипотечните, и отпусканите за най-различни бизнеси. В тая луда надпревара всички сякаш бяха забравили, че ще трябва да връщат парите. Нещата бяха отвъд всякакво сравнение с прословутата "вакханалия на потребителските кредити" в Русия - толкова по-стръмен бе растежът.
После обаче дойде 2008 г., световната криза попари видимо прегрялата икономика... и мехурът се пукна. Само през 2009 г. латвийският БВП спадна с 18 процента. Двойно повече, отколкото руският. Поевтиняха в пъти недвижимите имоти; всъщност не се знае колко точно, защото хората просто спряха да купуват апартаменти и офиси. Вече нямаше и как да връщат заемите, с които купуваха и строяха какво ли не. Делът на "лошите кредити" в Латвия бе сред най-големите в света (много по-висок, отколкото в Русия, макар и по-нисък от този в Украйна).
Този мехур остави след себе си куп странни неща: и разкошни търговски центрове без много-много купувачи, и дизайнерски хотели в промишлените зони, и разнообразни недовършени строежи, и скъпи коли, чиито притежатели сега направо нямат пари да им сменят маслото.
Останаха и твърде малко работни места. Безработицата надхвърляше може би 20 на сто от икономически активното население (в Русия максимумът бе към 10 процента, сега е близо 6 на сто). А и днес само регистрираните безработни в Латвия са 15 на сто (при 2-3 процента в Русия).
Сложих "може би" в предишния абзац, тъй като и местните статистици май не са много наясно колко е останало от въпросното население. Границите са отворени, евтините авиолинии едва ли не срещу 1 евро откарват всеки желаещ в Лондон или в Дъблин, където са изникнали цели колонии пришълци от тази малка държава с около 2 милиона жители. По съвсем предварителни оценки през последните години 10-15 на сто от латвийците са напуснали страната. Според някои са заминали дори 20 или 25 процента.
Заплатите и доходите са спаднали дотам, че в Рига вече няма никакви задръствания. Банките са иззели част от колите заради неизплатени дългове, на другите шофьори пък им излиза твърде солено да плащат за гориво и паркиране (бензинът струва към 1,5 долара за литър, един час паркинг в центъра стига 12 долара).
Освен това местното правителство взе крайно твърди мерки. Повечето държави изобщо не чакат тъй драматично развитие на ситуацията - девалвират си валутата, пускат инфлацията на воля, само и само да не допуснат фалити. Горе-долу така постъпи и Русия през 2008-2009 г.
Латвийците обаче запазиха фиксирания курс към еврото, техният лат не спадна с нито един сантим. Затова пък орязаха бюджетните разходи и задължения: с други думи, оправяйте се сами, скъпи граждани (какво остава пък за негражданите /предимно руснаци, заварени от независимостта в бившите балтийски съветски републики - б.р./), всеки да се простира според чергата си. А предприятията получиха ясен сигнал: повишете конкурентоспособността, намалете разходите, увеличете износа.
Меко казано, рискована стратегия. Още повече в една демократична държава - имаше опасност поддръжниците на твърдия курс да изгубят последните избори. Чудно защо обаче те отново получиха мнозинство в парламента. Повечето латвийци подкрепиха непопулярните мерки. Дори твърде непопулярните. Дори осъзнали, че е много възможно да ги връхлети поредната вълна, орязваща заплати и социални гаранции.
И вече лесно ще се справите с гатанката, оставена за най-накрая: защо жителките на Рига почти са престанали да носят високи токове и токчета "игли"? Специално разпитах познати момичета - може просто да им е минала модата? За разлика от Москва, в Рига ботушите с тънки токчета кажи-речи са повод за почуда. Явно е дошло времето всички да работят, да запретнат ръкави и да подпретнат поли. Без токчета май става по-лесно.