Бедните са нашето богатство

Господа,

Нима сте забравили кои сме ние, какво представляваме и как сме постигнали това, което сме. Именно бедните са нашето богатство. Колкото по-многобройни са те, толкова по-богати сме ние. Защото източникът на нашето богатство не са парите, които притежаваме, нито фабриките, нито която и да е друга наша собственост, а трудът на трудолюбивите бедни. Труд, който ние купуваме с парите, които ние печатаме, на цена, която ние определяме. Нима сте забравили това?
Няма по-голяма шега от факта, че именно капитализмът, който масите възприемат като защитник на частната собственост, унищожава частната собственост.
Именно капитализмът, който ние изградихме, уби частната собственост, унищожавайки възможността човек сам да задоволява насъщните си нужди, да работи за себе си, а не за заплата. Капиталът ръка за ръка с конкуренцията убива всяка съпротива на тези, които искат да се хранят от собствения си труд.
Днес, господа, ние направихме това невъзможно. Днес никой не може да притежава собственост, ако разчита единствено и само на собствения си труд. Днес собствеността е в нашите ръце именно понеже останалите са принудени да ни продават труда си. Всеки, който работи за заплата, е наша собственост, и ние можем да се разпореждаме с него така, както пожелаем. Днес, господа, нашата собственост, придобита благодарение на експлоатацията на чуждия труд, стана единствената възможна частна собственост. Днес никой не може да работи за себе си, да произвежда със собствен труд и така да забогатее - това е минало, забравете го.
Днес, когато нашата собственост е достатъчно закриляна, ние по-лесно можем да живеем без пари, отколкото без бедни, защото кой щеше да работи...? Нашият интерес изисква по-голямата част от бедните никога да не стоят без работа, дори да работят на две или три места и въпреки това винаги изцяло да изразходват това, което получават... От всичко това ние знаем, че в една демократична нация, в която робството е забранено, най-сигурното богатство се състои от множеството трудолюбиви бедни.
Днес, господа, ние сме в благословеното положение да трупаме баснословни печалби, печалби, за които нашите предци не са си мечтали. Ние знаем, че именно когато за бедните положението е критично, когато те са поставени на ръба на оцеляването, именно тогава нашите печалби са най-високи. Сега, когато тази жалка класа се гърчи в ръцете на кризата и надава вопли срещу нас, сега е моментът да изстискаме от тях всичко, което сме способни, защото те зависят от нас, а не обратното, както някои си въобразяват. Сега ние можем да свалим заплащането дори под жизнения минимум именно поради многобройността на тази отчаяна маса хора, останали без възможността да работят за нас.
Колкото повече са безработните, толкова по-голям е страхът у работещите, толкова по-предани и трудолюбиви са те. Ние няма нужда да ги подтикваме да работят, те сами повишават производителността си, дочувайки воплите на останалите без работа, страхувайки се от тяхната конкуренция. Именно когато те трябва да се обединяват, за да оцелеят, техният страх ги прави озлобени и недоверчиви един към друг, нашата намеса, за да предотвратим обединението им, не е необходима.
Затова и нашата задача е да не допуснем тази класа да забогатее и да работи за себе си. Защото знаем, че капиталът е капитал, че се трупа и нараства само и единствено когато използва чужд труд. Оставим ли всеки, позволим ли му да се изхранва със собствен труд, сам да произвежда, да реализира произведеното на пазара или директно да го консумира и така сам да задоволява потребностите си, капиталът изчезва. Не съжалявайте бедните, радвайте им се, те са гаранция за нашето щастие.
Къде са нашите предци, да ни видят как заменихме камшика с лихвата!

/от "Бъзикилийкс" по "Капиталът" на Маркс - със съкращения/