11 Юли 2020събота20:19 ч.

Бащата на апостолите

Бай Иван Арабаджията от Царацово е пръв довереник на Дякона Левски при създаването на Вътрешната революционна организация

/ брой: 158

автор:Дума

visibility 5945

"Бае Иван е едничкият селянин по цяла България и Тракия, който е работил най-деятелно и усърдно, който е стълб на българските движения. Село Царацово е столицата на българските революционерни апостоли, а бае Иван е техният баща и съветник"
                                                                               Захарий Стоянов  
                                                           (Из "Записки по българските въстания")

Левски тръгва от Влашко за турската столица по море, а оттам идва в Българско. Тук търсел близки и познати, на които да се облегне в апостолската си дейност за изграждане на комитетска мрежа. В Карлово питал как да намери Иван Арабадажията. Насочили го към Царацово. В началото на 1869 г. той идва в селото и намира своя стар приятел и родственик.
Левски представил идеята си за комитетите. Арабаджията напълно го подкрепил:
- Народът се разшета - не е заспал като преди. Надеждите са големи...
Царацовското съзаклятие било съставено в края на същата година. Тогава Дяконът се появил в селото с муле - "продавал" ябълки. Божил и Иван взели да умуват кому да се доверят. Левски им казал добре да премислят: да не са те някои пияници и гуляйджии, пресметливи да са в приказките си, а не някои дърдорковци и самохвалковци - хора чисти от всякаква съблазън.
Събрали се една вечер в стаята на Арабаджията. В новосъздадения комитет освен двамата влезли Найден Тотов Прасето, Кузман Гатев и Никола Сомов. Преди да произнесат клетвата, Левски ги предупредил да пазят строго тайна около революционното дело:
- Всяко волно или неволно издайничество ще се наказва със смърт!                                                              
Арабаджията се отдал всецяло на делото. Захвърлил дърводелската тесла и тръгнал с Левски да му помага. Взели да пристигат отвсякъде при него тайни куриери. Носели на Арабаджията многобройни писма, които той лично отнасял на съответните комитети. Така лека-полека станал един от най-надеждните куриери на тайната организация. Криел писмата в един кух дъбов пън сред талаша в работилницата си. Когато пренасял тайните писма на Левски до някой комитет, маскирал ги много хитро. Залепвал писмото, потапял го в лой, поставял го между подковата и ходилото на коня и забивал клинците. Като стигнел до уреченото място, разковавал подковата и вадел писмото. Тогавашните подкови били по-широки - можело да се скрива писмо по този начин.
За да могат куриерите да се придвижват от едно място на  друго, с комитетски пари купили коне, които държали в обора на Божил Ходжев, съсед на Арабаджията.
Дяконът запознал сподвижника си с някои азбучни тайни на конспирацията. Оставил при него един тефтер, чийто листове откъсвал поотделно и оставял само кочана. Когато изпращали писма, написани от Левски и донасяни на Арабаджията, бай Иван внимателно сверявал отрязъка от листа с кочана. Ако линиите между тях съвпадали, това означавало, че всичко е наред, сиреч писмото идва от сигурно място - малко примитивен, но много добър начин за съхраняване на тайната  кореспонденция.
През зимата на 1871 г. Левски присъствал на комитетска сбирка в Царацово. Човек на пост непрекъснато наблюдавал пътя към Пловдив. Изведнъж се появила потеря заптии на коне. Изплашеният човек бързо изтичал да предупреди. Всички се разпръснали, а Левски казал: "Насучете надве-натри рогозката и бягайте навън!" Скрит зад нея, опрян до ъгъла в стената, с револвер в ръка, той зачакал схватката.
В това време Божил заглавиквал неканените гости. Показал им някакав документ от главния ходжа на Цариград, който го препоръчвал за верен човек на властта. Едно заптие пооткрехнало вратата на стаята, погледнало вътре и се върнало. Другите заптиета претърсили двора - обори, кокошарници, кочини. Качвали се и по таваните, но нищо не намерили. А знаели със сигурност, че в селото се укрива голям комита. Ясно било, че има издайничество. Левски назовал и името на издайника, слухтяла из селото и жена му. Тогава решили той да бъде убит, но Левски отменил това решение. Срещнал се с този човек на четири очи. Какво му е казал, не се знае, но той след тази среща се променил.
Веднъж Левски и Арабаджията били в Търневия хан в Пловдив. Някакъв човек настоятелно искал да види Дякона. Най-сетне го пропуснали да влезе. Той отворил вратата и се вкаменил. Дълго време стоял, без да продума нито дума. Левски го подканил: "Уста имаш, а не говориш!" А онзи все така стоял неподвижен. Арабаджията го прегърнал през рамо и полекичка го извел навън. Левски тогава  рекъл: "Чудни хора! Та аз съм обикновен човек. Турците с разгласата си голяма цена ми дадоха".                                                   
Един ден Левски, Арабаджията и Георги Данчов Зографина от Чирпан отишли в село Черпелии. Местният свещеник, познайник на Бай Иван, искал да  види Дякона. Влезли в къщата на попа, но него го нямало. Видели окачен на стената неговия портрет. Левски го поогледал, поогледал и изведнъж скочил: "Ставайте да си отиваме!". На връщане обяснил: "Попът не е добър човек - по портрета му познах..."
Семейството на Арабаджията гладувало. Левски предложил да отидат двамата до чифлика на Гюмюшгердан и силом да вземат оттам жито. Арабаджията категорично отказал: "С кражба къща се не храни!" Дяконът повече не умувал, изгубил се в тъмното и на няколко пъти донасял чували с жито. Убеждавал бай Ивана с думите: "Има кражба и кражба. Ние работим за народното дело и на нас ни е позволено."
Пред членове на Троянския революционен комитет Левски казва:
"На моя лична отговорност заявявам: лъжете и крадете за народност! А който лъже и краде за своя лична облага, аз сам ще го промуша с моята кама!"
В Царацово се разисквали и въпроси относно политическото устройство на България. Левски ревностно държал да се установи републиканско управление. Той означавал паролите си с главните букви Д.Р. ("Да живее Републиката!"). Посочвал за пример Швейцария и още една страна - Америка. Казвал: "Там хората си избират президент само за няколко години: ако им харесва - преизбират го, ако ли не - търсят си друг".
В Царацово  (а не в софийските села) му бил зададен историческият въпрос какъв ще стане, след като се освободи България: "Какъв ще станеш ти, бай Василе, когато се освободим?", попитал го веднъж Божил Ходжев в присъствието на Ангел Кънчев, Сава Младенов и Димитър Общи. Левски отвърнал:
"Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да отида в Русия и ще съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, народът е потиснат от нас повече".
Било зима - сняг дълбок. Арабаджията носел писма от Пазарджик. Движел се напряко по коларски пътища през Радиново, Цалапица, Мало Конаре. И все вървял пеша. Нападнала го глутница вълци. Спасила го една върба, на която се облегнал и  стрелял с револвера си по тях, после се отбранявал с къса дъбова тояга. Разкъсал муцуните на няколко звяра. Вълците взели да се хапят един друг и се отдалечили. Бай Иван се прибрал невредим в Пазарджик. Все повтарял: "Аз на револвер не вярвам! На тоягата си вярвам". И никога наистина не изпущал тоягата от ръцете си.
Веднъж Левски забравил някакво важно писмо в Пазарджик, което трябвало да се отнесе в Букурещ. Когато той легнал да спи, бай Иван отишъл и на сутринта донесъл писмото. Движел се напряко през ниви и гори. Изминал за една нощ около 20 километра. Левски се просълзил като приел писмото. 
В спомените си Константин Доганов, член на Букурещкия централен комитет, пише:
"Бае Иван от селото Царацово, Пловдивско окружие, който беше пощаджия и постоянно ходеше пешком. Той беше дотолкова скороходец, щото за три дни стигаше до Дунава, предаваше писма, вестници, брошури, прокламации и пр. и се връщаше обратно".
На младини по време на Кримската война Арабаджията ходил в Русия като доброволец. Заедно с други български младежи той стигнал до Одеса, където останал близо две години. Сетне разказвал:
"Ние тук, при всичките зулуми на турчина, си имаме по нещичко: земя, добитък и какво ли не, а русите  - нищичко. Там човека, най-вече селянина, не го считат за човек. Мужиците ходят с големи бради, защото нямат пари да си купят бръсначи".
Погнусил се като видял как някакъв господар карал навързани хора на пазар. Повечето били боси и газели сняг до колене, а той качен на кон ги биел с камшик да вървят по-бързо. Иначе за руския народ Арабаджията говорел с възхищение.
За религията казвал без колебание: "С черно расо и с молитви не можем се отърва от тиранина. Само на пушките и сабите си трябва да се уповаваме".  Не спазвал постите, ядял яйца в петък.
Веднъж двамата с Левски отивали за Пазарджик. Срещнали няколко калугери на коне, които кръстосвали по селата за просия. Като ги видял, Левски пламнал от яд и извикал: "Не ви е срам! Да крадете и да лъжете в името на Бога, да ходите и да се храните от потта на народа!..."
Левски отбягвал много-много да се показва пред хората. Ходел до Пловдив и вечерта се връщал пак да пренощува  в Царацово. Пеел юнашки песни и обучавал съратниците си на военни упражнения. Решел косата си на две страни и нагоре.
Пътували за Карлово един ден. Спрели до каменния мост при село Радиново да си починат и да похапнат: хляб, сланинка, чесън, праз. Левски посочил с пръст към водата: "Виж, виж, бачо Иване, как рибките плуват нагоре и чевръсто подскачат. И при нас, хората, е така. Светът няма спиране".
На страница 80 в джобното си тефтерче Левски е отбелязал единственото възнаграждение на Арабаджията: "На пощаджията тракийска Ивана за разноски в къщата му 125 гроша".
Едва ли бай Иван е взел суха пара. Вероятно Дякона е купувал храна, за да яде и той заедно с изгладнялото семейство на Арабаджията.
Било след Освобождeнието. Събрали се царацовци да колят прасе. Седнали на трапеза и подхванали разговор за Дякона. Арабаджията рекъл:
- Който от вас го помни, нека каже виждал ли го е някога тъжен. Винаги беше засмян и радостен, като че ходеше да калесва за сватба. Вечер седим до късно, а на сутринта аз още не съм станал от сън - той вече ходи по двора. Вземал бил пари от чорбаджиите. Оръжие трябваше, а народът - беден, парите - у богатите. Ако не правехме така, и сега да сме още под турско. Защо Левски го обичаха, а на Димитър Общи заради щурия му характер всякой обръщаше гръб? Човек като Дякона не ще се намери! Кой друг можеше да създаде такава организация - с тайна поща и тайна полиция, с правилници и наредби, та да накара да потрепери цяла  империя...
 Левски много обичал децата. Синът на Божил, дядо Ангел, разказвал как той ги галел по главичките и винаги им давал по бучка захар. Когато почвал разговор с възрастните, за да избегне детското присъствие много умело ги отпращал с думите: "Хайде, бачовата, идете да си играете на двора!"
Арабаджията се възхищавал от чудния глас на Дякона. Когато пътували насаме занякъде, той все пеел. Съчинявал си и сам песнички. "Тая бива ли я, Иване?", питал. "Бива я, бива!" - отвръщал Арабаджията и двамата неусетно стигали до уреченото място.
Арабаджията бил смаян от организаторските способности на Левски. Красивият външен вид, изрядната чистота и спретнатост много му помагали да привлича хората. А огненото му слово карало и най-коравата душа да потрепне.
 Въпреки всичко това той срещал големи трудности в набавянето на пари за оръжие. Някои давали, но повечето не се отзовавали. Принуден бил да изпраща на чорбаджиите заплашителни писма. Определял им тайни места, където да оставят пари. С дни наред в къщата на Арабаджията Левски пишел смразяващи писма до пловдивските големци. Ала мнозина от тях не искали и да чуят заплахите му. Тогава той се принуждавал да прибегне към насилие.
На Узунджовския панаир спазарил от някакъв търговец 200 револвера. Дал му и предплата. На следващия ден оръжието било предоставено. Изпратили човек да донесе нужната сума. Но касиерът на тамошния комитет бил вече похарчил парите. Нападнал пратеника с кама. Пратеникът излязъл по-бърз от него и го убил.
По време на голямата тревога след арабаконашкия обир на турската хазна Левски предал на Арабаджията да скрие в къщата си едно гърненце с комитетски лири. След Съединението той ги внесъл в Народната банка в София.
В Голямо Конаре комитетът бил основан в отсъствието на Левски от Арабаджията. За председател бил избран свещеник Иван Генов, а за секретар - даскал Еньо Маринов Бекирски. Когато през 1934 г. съборили неговата къща, намерили зазидана в стената кожена торба с комитетски книжа, но не ги запазили.
Един ден при Арабаджията дошли Петър Бонев и поп Георги Тилев от Перущица. Съветвали се с него какво да правят. Бонев казал: "Обесиха Левски, но наченатото трябва да се довърши докрай. Ти си ходил във Влашко, иди и сега. Свържи се с тамошните хора и да подемем наново работата".
Бай Иван се съгласил. Докато Арабаджията отсъствал, Божил изхранвал лично семейството му.
Тръгнали из Българско нови заместници на Левски.
През пролетта на 1875 г. в Царацово пристигнал Стефан Стамболов. Арабаджията го посрещнал с недоверие, макар да му показал пълномощно от Любен Каравелов. Двамата с Арабаджията отишли при Христо Търнев и Димитър Матевски в Пловдив. Обиколили и съседните села. Младият апостол оставил на бай Иван книжка с песни. Изпял му неговата "Не щеме ний богатство".
В началото на 1876 г. отива при Бай Иван  новият гюргевски апостол Георги Бенковски и още от прага на къщицата му иска да го закълне. Арабаджията тутакси отказва с думите:
- Аз съм се клел веднъж пред Левски и то стига и за тук - на Земята - и за горе - на Небето!
Бенковски отива в Царацово заедно с Панайот Волов. Пристигнали навръх Атансовден. Било неделя. Имало сватба с лудо хоро, провиквания и песни. Настанили се в къщата на Божил Ходжев. На сутринта Арабаджията заминал за Пловдив и довел оттам Христо Търнев и Христо Благоев. Заговорили за въстание. Решили да свикат стария революционен комитет и други доверени лица. Събрали се у Божилови: Арабаджията, Божил, Найден Прасето, Куман Гатев, Никола Сомов и още седем души. Начо Ботев и Георги Донков Скрипалов положили клетва пред Волов и Бенковски.
Бенковски говорил пламенно и посочил какво става в Босна и Херцеговина. Волов подсилил народното въображение с легенди. За него стрина Иваница разказвала: "Много наперен мъж беше. Едни сладки приказки думаше и все на турците се заканваше. Колкото пъти влизаше и излизаше от нас, всякога се целуваше с наш Ивана".
А Бенковски имал представителен външен вид. Всяка негова дума попадала на място. Така наелектризирал присъстващите, че те били готови на всякакви изпитания. Двамата апостоли дали указания - всеки да си набави оръжие и боеприпаси, да си приготви храна и да чака сигнала за въстание. Фишеците трябвало да се потапят в лой и восък, за да издържат на влага. Волов написал и рецепта как се приготвя мехлем за рани.
Арабаджията поел задължението да подготви близките села Мързян, Черпелии, Строево, Радиново и Карнофоля. Съпроводен от пъдаря Георги Неделев Ибришима, Волов ходил до село Мързян.
В Царацово закипяла трескава дейност. Селото било разделено между комитетските хора по махали. Турците засилили гаврата си над българите, което подтиквало селяните да се вдигнат на борба. Всеки бързал да се въоръжи. Хората не жалели нищо, за да се снабдят с пушка и револвер. Георги Скрипалата бил шивач, но се заел да пренася оръжие, като пригодил каруцата си с двойно дъно. Леел куршуми и пълнел фишеци, като ги продавал и позабогатял от това.
Волов бил възложил на Найден Прасето като ръководител на комитетската тайна полиция да превозва оръжието и боеприпасите към Карлово. За свой помощник той привлякъл баджанака си Игнат Ганчев Дошков. Рисковано било да повери на чужд човек това. Двамата през ден почнали да прекарват оръжие. Сменяли се - единият сутрин, другият вечер.
Турците подушили, че българите готвят нещо и почнали да пазят пътищата. Между 10 и 15 март на височината при село Чукурлии Игнат бил спрян и обискиран. Кошовете, догоре пълни с риба, имали двойно дъно, под което намерили револвери и много фишеци. Повели Игнат право в пловдивския затвор. Започнал безкраен разпит и жестоки инквизиции. Горили го с нагорещени железа. Били го по гърдите с торби пълни с пясък, докато повърнал кръв. Изхвърлили го като умряло животно. Пикаел кръв - бъбреците му били съсипани. Починал на 42-годишна възраст през пролетта на 1878 г.   
На 28 март, Връбница, в Царацово пристигнал Волов с двама души. Носели окръжното решение за свикване на събрание в Оборище на 12 април. Тогава Великден се падал на 4, 5 и 6 април. В Царацово християнският празник винаги бил много тържествен - с печено агне, маврудово вино и писани яйца. Всички се събирали на поляната за хоро. Онази година била по-особена. Хората се тревожели за съдбата си - навсякъде се говорело за всеобщо клане на християните. Чували се и радостни новини. Уплашените аги в Пловдив шушукали по кафенетата: "Московецът идва..."
Подготовката за въстанието станала всекидневие. Въоръжените мъже, най-вече младежите, търсели начин да изпробват пушките и револверите си. Рангел Куманов, син на комитетски човек, скришом от баща си продал две овце с агнетата, за да си купи револвер на вехто. Същото сторил и Никола Лилов, като изял голям бой от баща си. Мало и голямо било погълнато от магията на времето.
Арабаджията продължавал да обикаля по селата. Подканял селяните да си изберат представители за събранието на Оборище. Никой обаче не се съгласявал.
 Бай Иван се нагърбил да бъде сам депутат на целия район: Царацово, Радиново, Строево, Черпелии и Мързян. Ала свещениците бягали от опасния занаят. Бай Иван пишел пълномощните за всяко село, въпреки трудното си писане. Те се подписвали с палец, нацапан със сажди или мастило.
На 11 април Арабаджията тръгнал пешком през Строево за Оборище. Носел през рамо торба с храна и други потреби. Отзад на пояса му била затъкнала къса дъбова тояга. Отпред - нож и револвер. Прикривал ги с наметнат къс кожух.
В Елешница с него тръгнал Генчо Динчов - председателят на комитета. Яздели двамата на коне. Стигнали в Панагюрище на другия ден по обяд. Там ги посрещнал Димо Петров. Стойко Цицерков ги поканил у дома си да пренощуват. Не мигнали до зазоряване от обсъждания. Потеглили за село Баня, където ги спрял Бенковски, който проверил пълномощните им. Рано сутринта стигнали на Оборище.
Повечето от представителите били познати на бай Иван. Той бил през цялото време със своя брат Петър от Каратопрак. Двамата преспали през нощта под едно дърво, завити с кожусите си.
Най-после Събранието било открито. Почнали големи разногласия и спорове. Работата стигнала до бой. Виновен бил пазарджишкият представител Иван Соколов, който не искал да отстъпи първенството на Бенковски. Арабаджията усетил, че всичко може да пропадне и заел твърдо страната на войводата.
По-късно той разказвал на сина си:
"На Бенковски на Оборище много му се противиха учените хора, когато искаше да му подпишат едно пълномощно. С тях той опря на нож, но ги победи с думи. Аз го подкрепих, защото Левски ме беше научил, че за да вървят народните работи, както подобава, от едно място трябва да се свири!"

                               

Васил Левски

Печатът на Българския революционен централен комитет


Паметникът на Оборище с имената на представителите на революционните комитети. На дясната колона най-долу е записан Иван Арабаджията                     

Подготви Илия Пехливанов
по книгата на Владимир Игнатов "Бащата на апостолите. Спомени за Иван Арабаджията", изд. "Веда словена", Пловдив, 1998            
                               

ЕП окончателно прие пакета "Мобилност"

автор:Дума

visibility 377

/ брой: 130

Търговията на дребно с рекорден спад през май

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 130

Зърнената реколта най-слаба от десетилетия

автор:Дума

visibility 429

/ брой: 130

Don't touch Our Gladstone!*

автор:Велислава Дърева

visibility 636

/ брой: 130

Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

автор:Мирослав Попов

visibility 563

/ брой: 130

Датата

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 130

В ход е откровен прокурорски преврат

автор:Дума

visibility 1276

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ