Българският славей и Женският хор "Христина Морфова"

Д-р Николина Кръстева

Момиченце, наречено Христина, се ражда на 24 април 1889 г. в Стара Загора, в семейството на известния адвокат Васил Морфов. Тя израства като прекрасен човек, с изключително богата душевност и непреодолимо желание да пее, независимо от тежестта и сивотата на детството си. Именно тази страст към пеенето побеждава всички препятствия и тя провежда обучението си в прочутата Пиводова академия в Прага, Чехословакия.
В началото на XX век тя е една от най-известните и обичани певици в Европа. Дебютът й в България е през 1910 г. Владеела е гласовия си апарат до съвършенство. Имала е красиви ръце, които са впечатлявали хората около нея. Била е винаги засмяна, приветлива, грижовна,  всеотдаваща се на работата. Боготворяла е българската шевица, българското е господствало в нейния свят, но най-вече това е била българската песен. Нейните снимки разкриват богатството на душата й, сърдечността, радостта от съществуването, готовността да се включи с действие във всяко полезно начинание. В отношенията си с хората е била мила, любезна, игрива, чувствена, готова за помощ и работа. Независимо от давността на времето, тя и изкуството й не са забравени. И днес гражданите на Чехия и Словакия изпитват най-благородни чувства и уважение към нейното артистично майсторство, живот и дейност. Особено пъстри са концертните програми на Христина Морфова, ненадминат майстор на народната песен, основоположница на популярните концерти в столицата и страната, а също и концертите, които организира със своите студенти на открити камиони, обкичени с рози - нейното любимо цвете.
В спомените на Петър, син на Владимир Григориев - агронома, грижещ се за градината на големия български промишленик Никола Чилов, четем за последните мигове от живота на Христина Морфова. Весела, жизнерадостна, тя пристига следобед в имението и разговаря с хората. И страшната новина на следващия ден - край Пирдоп загива прекрасната певица, "Българският славей" Христина Морфова. Денят е бил 1 юни 1936 г. Покруса, болка, изненада, всичко се смесва в едно - няма я вече Христина Морфова! Пресата у нас и в чужбина отбелязва: "Тя търсеше все нови пътища. Великолепната оперна певица откри стойността на камерното пеене. Тя осъзна, че песента е най-съвършената вокална форма. Нейната любов към България я накара да научи безброй народни песни. Морфова стана тяхна робиня и апостолка. Тя правеше от всяка песен драма. Песента й беше декламация. Речта й - песен. Морфова обиколи света с нашите песни. Английски, немски, френски сърца се разиграваха, когато тя пееше. Тя имаше обаяние, имаше чар... Ние всички ще можем на старини да кажем: щастливи бяхме, че чухме Христина Морфова и че благодарение на нея, на нейното изкуство, научихме как се пее родната песен." (в. "Балкан", 7 юни 1936 г.)
Най-големият парадокс в живота на тази велика българка е, че - въпреки силната й обич към България и всичко българско - тя не е била оценена по достойнство и незаслужено е била уволнена. Това сякаш предизвестява и фаталния край на нейния живот. Но както винаги, това печално събитие ражда началото на едно ново и изключително по своята същност събитие - създаването на женски хор, носещ нейното име.
"Той се яви за живот не само за да символизира безсмъртието на една наша певица, която държеше в омая всички, слушали нейното вдъхновено пеене, но и да продължи внушените от нея стремежи у нейните ученички към безкрайно красивото и жизненото в музикалното изкуство. Той се яви като повеля в храма на българското хорово изкуство" ("Български народен театър", двуседмичник, 1940, Паметен брой). През изминалите 80 години Женският хор "Христина Морфова" при Народно читалище "Д-р Петър Берон-1926 г." показа, че е достоен да носи името на "Българския славей". И не само името, а също нейните завети към младите, нейната обич към българското музикално изкуство, нейната всеотдайност и трудолюбие, нейното огромно родолюбие. Българската хорова песен, в нейните различни нюанси, беше и е водещо начало в репертоарната политика на хора, което неизменно се прави във всеки концерт у нас и в чужбина. А на лобното място край Пирдоп хористките поставиха паметник на певицата, увековечавайки нейното име (1957 г.).
Заветната мечта на Христина Морфова: "Музиката е най-скъпият дар в живота на човека: в дни на неволя тя носи радост, утеха, забрава. Сторете, щото тя да стане най-добър и искрен приятел на младежта...", беше реализирана през 1979 г. чрез основаването на Хоровото общество хор "Христина Морфова" и Детско-юношеската музикална студия "Български славей" към НЧ "Д-р Петър Берон-1926 г."
Женският хор "Христина Морфова" за първи път въведе в интерпретациите си стерeо подреждането на сцената - смяната на разположението на различните гласове, телодвиженията, обусловени от съдържанието на изпълняваните песни, използването на "разговор" между групите, "надпяването" им при народните песни, различното сценично облекло, участието на гост-диригенти, които дирижират впечатляващо концерти след една-две репетиции... Женският хор "Христина Морфова" донесе на България първия златен медал от конкурса в Ланголен (Англия, 1965), първите места от конкурсите в Мидълсброу (Англия, 1974), Варна (1975), Гориция (Италия, 1980), Толоса (Испания, 1984), участие в Световната асамблея на хоровете "Зимрия" (Израел, 1992), скъп гост на Волфсбург и Лайпциг (Германия, 1972, 1977, 1984), на Заандам (Холандия, 1984), на Прага (Чехословакия, 1989), многократно на Гърция, носител на орден "Кирил и Методий" - първа степен, награди на Комитета за култура, Центъра за художествена самодейност, Столичната община, Министерството на отбраната и много други.
Верността към идеята, заложена от създателите му - да бъде неръкотворният паметник на делото на Христина Морфова, да следва българската репертоарна линия в своята изява, да бъде навсякъде рупор, възпитател в обич и преклонение към българското музикално изкуство, да е верен носител на благородните идеи на читалищната дейност, към която се приобщава през 70-те години на миналия век, са в основата на успехите на хора. През годините се осъществява също непрекъснат творчески контакт с българските композитори Георги Димитров, Любомир Пипков, Парашкев Хаджиев, Димитър Сагаев, Тодор Попов, Димитър Петков, Александър Танев, Красимир Кюркчийски, Николай Стойков, Стефан Мутафчиев, Николай Кауфман, Александър Текелиев и много други.
Женският хор "Христина Морфова" може и трябва да се гордее със своя незабравим и неповторим диригент проф. Лилия Гюлева. Тя изведе изкуството, създавано от хора, на високо професионално художествено ниво, който изпълни песни - перли от българската хорова и световна музикална литература. Всяка изпята песен беше израз на съвършенство, дължащо се на творчески градивната връзка между хор и диригент. Беше "обикновен човек", който правеше "необикновено изкуство"! Пожелавам го от сърце на диригентите, наследили богатството, изградено през годините от стотиците хористки.
Две жени - Христина Морфова и Лилия Гюлева, са вечните символи на Женския хор "Христина Морфова". Много хористки - жени с различни професии, възрасти, социално положение, следват пътя им. Роден в дни на тъга за обаятелната Христина Морфова, вече 80 години Женският хор "Христина Морфова" е венец на благодарност и преклонение пред нейното дело, дарявайки българската песен на милиони слушатели в страната и в чужбина. Незабравимата Лилия Гюлева и нейните "вълшебни ръце" незримо ни водят по трудния път в прекрасния свят на музиката. А ние - хористките, от началото и до днес следвахме, следваме и ще следваме техния завет, а в сърцата ни пулсира девизът на българските хорове: "Родна песен нас навек ни свързва..."
---------
Авторката е бивш председател на Женския хор "Христина Морфова"


Христина Морфова

Проф. Лилия Гюлева

Снимки Личен архив