Българската култура като приоритет

Няколко са важните цели в сферата на културата, изпълнени по управленската програма на правителството на Пламен Орешарски за последните седем месеца. 
Първото, с което д-р Петър Стоянович и екипът му се захваща, след като застава начело на Министерството на културата, е създаването на постоянно действащ Обществено-консултативен съвет за развитие на българската култура. Той е реализиран в края на юли 2013 г. - два месеца по-рано от срока му за изпълнение 30 септември 2013 г. 
Съветът е важен, защото е

експертно консултативно звено

за формиране на позиции, становища и инициативи и за решаване на проблемни въпроси от компетентността на министъра на културата, определена в Закона за закрила и развитие на културата, Закона за културното наследство, Закона за филмовата индустрия, Закона за народните читалища, Закона за обществените библиотеки, Закона за меценатството, Закона за филмовата индустрия, Закона за авторското право и сродните му права, Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, Закона за радиото и телевизията, Закона за Националния дарителски фонд "13 века България" и при спазване на принципите на публичност и прозрачност. В съвета се включват на доброволен принцип представители на неправителствените организации с дейност в сферата на културата, представители на академичната общност и медиите, както и представители на граждански организации.
Втората изпълнена мярка, която се вижда от  отчета на кабинета "Орешарски", е създаването на междуведомствена работна група, включваща експерти от МК, МОН, Министерството на младежта и спорта, Министерството на регионалното развитие, Министерството на труда и социалната политика, както и представители на различни неправителствени организации. Задачата на работната група е да изготви проект на Национален план за

разширяване на достъпа на младите до култура

Групата е съставена в резултат на присъединяването на МК към декларацията за достъп до култура на младите хора, инициирана от Българската асоциация на работодателите в областта на културата и Българската асоциация на младежките работници. МК се присъедини към декларацията на БАРОК и БАМПА на 12 август 2013 г. в София. Вече са събрани информация и добри практики, получени от ведомства и общини. Предстои обобщаване и анализ на информацията, за да се формулират конкретните мерки, които ще бъдат включени в плана, чиято структура е в процес на приемане.
Факт е и третият реализиран приоритет в областта на културата в правителството на Орешарски. От предоставения отчет става ясно, че са направени анализ и оценка на ефективността от дейността на културните центрове в чужбина. Търсят се форми за подкрепа на представянето на българските творци, както и насърчаване на международното партньорство на българските културни институти.
Проведени са конкурси за директори на българските културни институти в чужбина в Берлин, Братислава, Будапеща, Виена, Лондон и Прага. В ход са конкурсите за директори на  културните ни институти в Москва, Скопие, Варшава, Париж и Рим. Предприети са действия за
 
реформиране структурата на институтите

чрез разширяване на дейността им с прояви в областта на културните индустрии, образованието и развитието на културния туризъм, чрез организиране на дни на българското кино, участие в международни изложения на изобразителното изкуство, във фестивали на сценичните изкуства, курсове по български език, малки туристически борси и т.н. В процедура на договаряне е проект на Спогодба за учредяване на културни институти с Китай, водени са разговори и с Украйна, се посочва в отчета на кабинета в частта му за културната политика.  
Започна подготовката на програма за българското председателство на Европейския съюз, което страната ще поеме през втората половина на 2018 г. МК ще предложи да бъде учреден български културен институт в Брюксел, който ще има функции като на останалите ни представителства зад граница, но ще се фокусира върху подготовката на културната програма, съпътстваща председателството ни.
Според отчета българските културни институти постоянно оказват съдействие и подкрепа на наши творци и културни продукти за тяхната реализация на международния културен пазар, като улесняват участието им в международни прояви, организирани в съответните страни.
С цел

подкрепа на българските творци в чужбина

Министерството на културата членува и участва в работата на Мрежата на националните културни институти в чужбина на държавите членки на ЕС. Българските културни институти са партньори в много съвместни проекти, организирани в различните европейски столици. Тези прояви несъмнено активизират международното сътрудничество и налагането на българските творци и продукти на международния пазар на изкуството, се изтъква в отчета за седеммесечния период на управление на правителството. 
Министерството на културата е национален координатор за провеждане на процедурата за избор на български град за европейска столица на културата през 2019 г. В периода от 10 до 12 декември се проведе първото заседание на журито, което разгледа кандидатурите и направи предварителна селекция на градовете. София, Пловдив, Варна и Велико Търново продължават надпреварата за европейска столица на културата'2019. В края на годината ще стане ясно кой от тях комисията ще предложи. Окончателното решение ще се вземе от Съвета на министрите на културата на ЕС през май 2015 г.
Отчетът посочва, че МК е национален координатор за прилагане на програмите на ЕС "Творческа Европа" и "Европа за гражданите" за периода 2014-2020 г. България и Румъния координират участието на държавите членки на ЕС в работата на направляващата група по Приоритетна област 3 - "Насърчаване на културата, туризма и контакта между хората" на Дунавската стратегия. Според отчета активизирана е и дейността за

борба с нелегалния трафик на културни ценности

Изготвен е Меморандум за разбирателство между правителството на България и правителството на САЩ във връзка с налагането на ограничения върху вноса на категории археологически и църковно-етноложки материали от страната, подписан на 14 януари т.г.
През 2013 г. България е избрана за член на комитета за прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности. През 2014-а предстои страната да бъде домакин на следващото заседание на бюрото на комитета.
За насърчаване на международното партньорство на българските културни институти МК инициира и подкрепя логистично и финансово провеждането на наши културни прояви в чужбина. В периода 30 септември - 30 ноември 2013 г. в Държавния исторически музей в Москва бе показана мащабната изложба "Легендите оживяват. Тракийското злато на България", която се радваше на голям успех.
На базата на сключеното петгодишно Споразумение за сътрудничество между МК и музея "Лувър" в процес на подготовка е представянето също на изложба на тракийски съкровища, която се предвижда да гостува в Париж през 2015 г. В ход е и подготовката за изложби на икони от България в престижни музеи в Украйна и Монако.


В календара на ЮНЕСКО

за отбелязване на кръгли годишнини на видни дейци в областта на културата през 2014 и 2015 г., приет от Генералната конференция през ноември м.г., са вписани 100 години от рождението на Борис Христов, 100 години от смъртта на Пейо Яворов, 100 години от рождението на проф. Цветана Романска (етнограф) и 1200 години от рождението на св. Методий. За целта се изготвя национална програма. Да не забравим и започналата сложна организация за отбелязването на 1000 години от смъртта на цар Самуил Български.
По повод отбелязването на 65-годишнината от установяване на дипломатически отношения между България и Китай се подготвя поредица от културни събития, които всяка от страните ще покаже в другата. България е заявила готовност през 2015 г. да стане домакин на конференция на министрите на културата във формат Централна и Източна Европа + Китай (16 + Китай).
Към културния календар можем да добавим и организирането на Дни на българската култура в Алжир през 2014 г. в отговор на проведените през 2013 г. Дни на алжирската култура у нас.
Не на последно място от набелязаните цели от екипа на д-р Петър Стоянович в отчета фигурира мярката за

подпомагане и популяризиране на иновации в творческите процеси

чрез разширяване на програмите на Националния фонд "Култура" за "Творчески дебюти", "Мобилност", "Научни изследвания на културните процеси" и "Млади творчески таланти". Задачата е в процес на изпълнение.
Реализирани са конкурсни сесии по програма "Мобилност" и програма "Дебюти". Чрез тях се  осигурява участие на български творци в международни културни форуми, както и посещения на чуждестранни мениджъри и продуценти в областта на изкуствата. Тези програми наистина са полезни, защото дават възможност на млади творци освен да направят своите първи професионални стъпки, да се изявят пред публика.
Националната стратегия за култура е сред основните акценти на МК, по която сформираните работни групи започнаха дейност още през лятото на м.г. Да се надяваме, че по документа се работи и той ще бъде завършен в най-скоро време. Защото без дългосрочна стратегия за развитие на българската култура всичко останало би изглеждало някак абстрактно.