29 Март 2024петък12:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности

"Българската кубинка" Тересита Капоте пое към вечността

Свързала личния си живот със страната ни още от 1961 г., тя бе посланик на Куба у нас от 2010 до 2015 г. Изключително обичана, остава да живее в хиляди български сърца

/ брой: 105

visibility 2173

Къдринка КЪДРИНОВА

"Не разрешавам на никого в мое присъствие да говори лошо за България! Ако сте недоволни от нещо, действайте, оправете го. Но нищо лошо не искам да чувам! Прекрасната България с цялата й култура, история и добри хора заслужава само обич!"

Колко чужди посланици сте чували да говорят така? Аз - само един. Скъпата ми приятелка, посланичката на Куба у нас от 2010 до 2015 г. Тересита Капоте, "българската кубинка", както тя често сама се наричаше, защото беше свързала и личния си живот с България още от 1961 г. 

Уви, на 2 юни, точно в Деня на Христо Ботев, когото тя толкова обичаше и винаги говореше за него като за събрат по идеи, творби и съдба с големия кубински поет и революционер Хосе Марти, Тересита отлетя във вечността... Тежка болест я отне от всички нас, безбройните й приятели и от двете страни на океана, които имахме щастието да бъдем озарени от нейната винаги слънчева, заразяваща енергия, от нейната пламенна отдаденост на каузите на родната й Куба, от нейната трепетна нежност към втората й родина България, от вдъхновението, с което постоянно доизграждаше живия човешки мост между двете ни страни и народи... Изключително обичана у нас, Тере - както я наричахме всички близки - остава да живее в хиляди български сърца завинаги, hasta siempre!...

Родена през 1943 г. в една от най-бедните по онова време кубински провинции Пинар дел Рио, Тере остава без майка още 7-годишна - отнема й я върлуващата туберкулоза. Бащата се жени втори път, но мащехата е като от приказките... И Тере се изнася да живее при чичо си и леля си. Когато на 1 януари 1959 г. побеждава Кубинската революция, момичето я прегръща със сърцето и се включва в отрядите на младите ограмотители, които тръгват из планини и села да учат народа на четене и писане. Така само за една година е ликвидирана 30-процентната неграмотност в Куба. Кампанията още не е приключила, когато бащата на Тере й съобщава, че е одобрена да замине в някоя от социалистическите страни, за да продължи да се учи и самата тя.

Ето така през мразовития декември 1961 г. едва 18-годишната кубинка заедно с група свои връстници и сънародници попада в България. Разпределена е да учи в Техникума по черна металургия към металургичния завод "Ленин" в Перник. Изкарва 6-месечен курс по български и после започва 2-годишно обучение по специалността "Силикатни анализи".

Веднага я покорява сърдечността на хората, които я заобикалят, грижите им и вниманието към нея и другите кубинци от групата. На нашенците им е интересно какво става в Куба, чудят се защо не всички пристигнали оттам младежи са черни, високата и светлокоса Тере направо ги изумява.

В Перник тя среща и любовта - това е "най-красивият доктор на света", както Тере ми го описваше години по-късно, акушер-гинеколога Георги Петров, 12 години по-голям от нея. Бракът им се разпада след 9 години по банални житейски причини... Но преди това семейството живее в Хавана от 1963 до 1966 г., където се раждат двете им деца - Асен или Ачо (1964 г.) и Росио или Роси (1966 г.). Д-р Петров става един от най-търсените гинеколози в Хавана, а Тере работи като преводачка в българското посолство. През 1966 г., когато Роси е едва на 22 дни, семейството се връща в България и Тере става секретарка в кубинското посолство у нас. 

Раздялата на родителите идва през 1970 г., но за огромна мъка на Тересита е съпроводена и с раздяла на децата - Роси тръгва с нея за Хавана, а Ачо остава в България с баща си. И това през годините е нейна постоянна болка и магнит, който все я тегли отново и отново към страната ни. Когато по-късно пише едно от най-емоционалните си стихотворения - "Послание към България", тя споменава там как сърцето й е останало "да пулсира с едната си небесна половина" на нашата земя...

Утвърждавайки се в Куба като един от най-добрите преводачи на и от български, Тере е поканена да превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков при посещението на българския държавен глава на Острова на свободата през 1970 г. Намира подходящ момент да разкаже на Фидел личната си история и да го помоли да я вземе пак като преводачка, когато тръгне към България с ответна визита. Кубинският команданте така и прави, когато пристига у нас през 1972 г.

Посещението му тук е фурор - българите го посрещат с обич и възхищение. Тере ми е разказвала как в Пловдив, например, хората са стояли с часове под проливен дъжд, само и само да помахат на кортежа с госта. Чиста истина са и легендите за бягствата на Фидел от охраната, за да може спокойно да поиграе баскетбол и пинг-понг със случайни българи. Емоционални спомени пазеше Тере и от нашумялото изкачване на революционния вожд на Черни връх - има и снимки оттогава, на които е и младата преводачка до него. Разказвала ми е как изумени да го срещнат туристи са се надпреварвали да го черпят с кисело мляко и сирене. А също и колко възхитено аплодирал той след това песните на Йорданка Христова на официалната вечеря в "Бояна". 

Оттогава Тере и Данчето стават изключително близки приятелки. Който ги е чул как заедно пеят "Песен моя, обич моя", няма да го забрави никога. Макар и отдалеч, Данчето положи за Тере много грижи през последната година, когато здравето й се влоши. Даваше й кураж до последно, надяваше се на добрия изход от предстоящата й операция в Хавана... А с Фидел Тере съхрани специална, човешка връзка до кончината му през 2016 г. През 2006 г., малко преди той да се разболее и да напусне политиката, двамата се виждат на официална среща с кубинските посланици по света и Фидел с радост си говори с нея за онова изкачване на Черни връх...

Тере изкачи много върхове през яркия си живот. След като завършва дипломация в Хавана, тя изкарва три дипломатически мандата в България - от 1986 до 1990 г. като втори и първи секретар в кубинското посолство, от 1994 до 2001 г. като временно управляващ посолството, а от 2010 до 2015 г. и като посланик на Куба.

Имаше човешкото щастие да се радва "на живо" на раждането на двамата сина на Ачо - Георги (1989 г.) и Борис (1999 г.), докато работи в София. Роси също я направи щастлива и със своя син Хавиер (2001 г.). Уви, от България през 2018-а дойде жестоката новина, която очевидно подкопа здравето й - тогава внезапно си отиде нейният Ачо... 

От 1989 г. предано и любящо до Тере бе и вторият й съпруг - кубинският инженер Берман Алеман, с когото се срещат и женят пак тук, в България, където той е бил на специализация по електроника. Три пъти гостувах в дома им в Хавана при моите три последни журналистически комаднировки дотам - през 2016-а, 2018-а и 2019-а. И винаги "Мами Тере", както държеше да я наричам, ме посрещаше с неизменната си емоционалност и обич, говореше ми вдъхновено за промените в Куба, разпитваше ме за България... 

Не мога и не искам да й казвам сбогом... Затова ще повтарям само типично кубинското Hasta siempre, Teresita! - Завинаги, Тересита!...

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 180

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 170

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 157

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 156

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 168

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 161

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 175

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 145

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ