Заради високите такси
Над 12% от българите нямат банкова сметка
Хора с малки спестявания закриват влогове, за да покриват неотложни разходи
/ брой: 89
Между 12 и 16% от българите над 15-годишна възраст не притежават банкова сметка, показва проучване на базирания в Брюксел Файнанс уоч (Finance Watch). Подобна е и картината в Унгария, а най-крайна – в Румъния, където около трима от всеки десет души над 15 години не притежават банкова сметка.
Авторите на доклада коментират, че една от основните причини са високите банкови такси, които карат особено по-бедните хора да избягват услугите на финансовите институции. Не помага дори европейската регулация, която създаде т. нар. базова банкова сметка. Тя е факт и в България, но използването й е пренебрежимо малко.
В Германия разходите за основна платежна сметка са 27,83 евро на месец. В Дания и Финландия е по-евтино - от порядъка на 13-10 евро. В Испания поддръжката на сметка за основни операции дори е безплатна за по-бедните домакинства (с доход под 25 200 евро годишно).
У нас базовата платежна сметка бе освободена от такси - при условие че се използва за получаване заплата, пенсия, стипендия. Както стана ясно обаче, в България всяка банки си измисля някакви допълнителни критерии и условия, в резултат на което малцина българи се ползват от облекченията. По данни на Министерството на финансите от септември, когато бяха премахнати таксите, към началото на годината откритите сметки за основни платежни операции са едва 1000-2000, пише economic.bg.
Според експертите на "Файнанс уоч" огромен брой граждани са без банкова сметка не само заради таксите, но и заради недостатъчни кампании за осведомяване, както и заради нежелание на банките да предлагат този тип услуги. От Европейската организация на потребителите (BEUC) изтъкват като допълнителна причина и закриването на банкови клонове и стремежа на банките да ограничават услугите на гише за сметка на онлайн и мобилното банкирането.
Високият процент на хора без банкова сметка в някои страни се обяснява и с мащабите на сивата икономика и такъв е случаят с Румъния, България и Унгария. Много хора държат на кеша, защото крият доходи и данъци.
Малките депозити намаляват, големите нарастват
Хора с малки спестявания закриват влоговете си, за да покрият неотложни разходи, и депозитите със суми под 1000 лв. и между 2500 лв. и 5000 лв. намаляват на годишна база, показват данни на БНБ. Така например сметките с до 1000 лева в тях са се стопили с 64 452, а сумите в тях са намалели с близо 9,5 млн. лева. Хората са закрили и влогове, в които е имало от 2500 до 5000 лева, като те са с 11 211 по-малко за година, а изтеглената сума е над 27,15 млн. лева. Прави впечатление, че ръст на годишна база е отчетен при всички големи депозити, а намаляват само влоговете с малки суми в тях. 241 са новите милионерски депозити, открити само за година в банките у нас, показват данни към края на март. Само за три месеца обаче 22-ма милионери са закрили депозитите си над 1 млн. лева. Общо такива спестявания имат 1518 човека у нас. Между 500 хил. лева и 1 млн. лева в банка държат 3264 души, като за година броят им се е увеличил със 146.
Най-много спрямо март 2023 г. са се увеличили депозитите със суми от от 200 хил. лева до 500 хил. лева – с 25,5 на сто или с 4662 броя, като такива в банките са общо 22874 депозита.