България няма по-добра алтернатива от ЕС

Ивайло Калфин,
Член на Европейския парламент

Макар да са минали едва седем години, споменът от хората, които се прегръщаха от радост от завръщането на България в Европа, е избледнял като пощенска картичка. ЕС е вкаран в ролята на строгия Брюксел, който ни подава морков, но с тоягата. Цели партии си осигуриха охолно настояще с риторика, опираща се на митове за ЕС, а обществото сякаш няма глас да се противи на заблудите.

Проучване на общественото мнение, направено по моя идея чрез Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент, отчете значим спад в подкрепата за ЕС у нас. От близо 80 процента през 2007 г., днес едва 48 на сто от българите продължават да вярват, че ЕС е правилният избор. За всеки трети членството не е променило нищо, а 23 на сто смятат, че сме загубили. Ползата от влизането в ЕС се осъзнава от 36 на сто от анкетираните.
Националното представително проучване, направено от "Джи консултинг", показва още, че оптимизмът за развитието на България е нисък. 57% смятат, че страната върви на зле. Само 13 процента виждат промяна към по-добро.

В същото време очакванията към ЕС се запазват високи. Желанието за участие в различни европейски начинания е силно. Половината от запитаните подкрепят въвеждане на данък върху финансовите сделки, който да включи банковия сектор във възстановяването на икономиката. 74% одобряват въвеждането на единен надзор върху банките. 59% подкрепят идеята ЕС да развива общи социални инструменти, като младежката гаранция, чрез които държавата осигурява работа или обучение на безработни.
Малко над една трета от запитаните искат по-социален, справедлив и солидарен ЕС, който е ангажиран в по-голяма степен с преразпределението на благата, регулирането на бизнеса и в създаването на повече общи правила. 17 на сто отхвърлят идеята за повече Европа. 41% смятат, че двете визии за ЕС могат да се съчетаят.

Каква е причината за спадащото доверие към ЕС?

Наред с вроденото черногледство и кризата, която удари по имиджа на ЕС навсякъде в Европа, за мен основна причина са сгрешените очаквания от влизането в Съюза.
Пътувам доста из страната и навсякъде чувам, че хората разчитат ЕС да им намери работа, да им осигури прилично заплащане и спокоен живот. В същото време ЕС не е и не е бил замислян като социален посредник. Неговата идея е да създава възможности, да обединява около ценности и правила, в името на постигането на общи цели. Той няма механизми да решава социални проблеми.
Европейските политики като цяло, а социалните, образованието и здравеопазването дори в по-голяма степен, са построени така, че да подпомагат, а не да заместват националните.
Европейският бюджет дава доста ясна представа за европейската архитектура - 94% процента от него се връща в страните членки и се управлява от техните власти в изпълнение на определени цели, за които те са защитили програми пред Европейската комисия. Решенията как и за кого се харчат европейските фондове в по-голямата си част се взимат в министерствата, които управляват европейските програми, не в Брюксел. ЕС само одобрява приоритетите, контролира съблюдаването на правилата и, разбира се, плаща. Останалото е "домашно".
Парите за земеделие са една трета от всички средства от европейския бюджет, които идват у нас. ЕС предвиди различни възможности за насочването им - към младите фермери, към дребните стопанства и към екологичното земеделие. Как ще бъдат разпределени субсидиите - дали към големите зърнопроизводители, които след това изнасят суровини от България, без особен икономически ефект за страната, или към по-малките земеделски стопанства, зеленчукопроизводители и животновъди, е национално решение.

Защо реалностите се разминават с очакванията?

Обяснението, че българите не разбират какво всъщност представлява ЕС, е толкова лесно, колкото и невярно. След седем години членство този социален опит би трябвало вече да е налице. По-скоро правителствата, които управляваха от 2007 г., не успяха да покажат по достатъчно убедителен начин на хората, че има начини да използват по-пълноценно възможностите на Европа.
Липсата на решения води не само до евроскептицизъм, но и до засилване на самовнушението, че ние сме втора ръка хора, идващи от малка държава, някъде в периферията, с която никой не се съобразява и никой няма намерение да чуе. България нито е малка, нито би могла да бъде заобиколена, но тя е често незабележима, защото й липсват позиции и каузи, които да отстоява. Всички европейски членки са поставени пред институциите при равни условия, така че ако не можем да намерим ползите, това е наш проблем.
Опасявам се, ако отговорите, които гражданите очакваме, не бъдат дадени, отчаянието ще надделее и мнозина зорлем ще станат евроскептици. Противно на логиката, тъй като България няма по-добра и по-стабилна алтернатива от участието си в ЕС.