България без боб...

След като негов съгражданин създаде партията "България без цензура", още един нов български политик, минал по пътя на чалгата, дописник на провинциалната преса, реши да основе нова партия. Целият негов преход минал в мизерия, в недоимък и дългове. През целия преход в менюто му основното ястие било боб. После зрелият фасул поскъпнал чувствително, но бобът продължил да бъде най-честият обяд и вечеря. И макар малко шумно и не особено ароматно, преходът тласнал моя лирически герой към основаване на нова политическа партия, преминала през движение и граждански съюз. Нарекла се "България без боб".
 Веднъж да поеме страната, щял да изкорени това растение от нивата и кухнята на българина. Така му било писнало, че бил решен на всичко да стане и премиер и депутат, само и само да осъществи детската си и младежка мечта. Потърсил помощта на кварталния сараф, извадил малко лични джобни средства, събрал клакьори, ушил байрак, написал си химн и в кварталната читалищна сграда направил учредителен конгрес на най-новата българска политическа партия "България без боб".
Избрали го единодушно. Ан блок. Явно. И обещал да раздаде на бедните телевизори, таблети, айфони, менюта без бобени ястия, обещал европейски доходи, пенсии...
 И станало чудо. Повярвали му. Както преди повярвали на царе и пъдари, на пожарникари и седесари. И партията "България без боб" влязла във властта. Започнала да управлява по нов образ и подобие... Но хората продължили своя преход отново с боб и в недоимък, в безработица и ниски доходи, ниски пенсии и високи сметки, в корупция и престъпност, в неграмотност и флашки, с нови лични тефтерчета и нови лица по телевизионните екрани и в медиите... с мракобесничене и шизофрения, със същите държавни субсидии на партиите, а купуването и продаването на гласове вече не било престъпление...
 Симпатизанти и съмишленици на основателя на "България без боб" се срещнали с лидера си и го попитали директно, на живо, докога ще ядат боб и защо не се изпълнява основното партийно обещание. А лидерът, много учуден, вместо да отговори, запитал изненадващо: Ама още ли има боб в страната? Че аз отдавна не ям боб в парламента и в ресторанта на Министерския съвет...