23 Ноември 2024събота11:20 ч.

Знание

Българинът, който създаде електронния часовник

Петър Петров е знаменит изобретател, превърнал мечтите си в реалност

/ брой: 59

автор:Ирен Танева

visibility 4491

Инж. Петър Петров. У нас е познат за малцина. За приятелите си е "човекът от "Аполо". За САЩ е изобретателят Питър Петроф. Знаменит българин, забележителен специалист в областта на корабостроенето, на космическата ракетна техника, създател на дигиталния ръчен часовник и на безжичния сърдечен монитор.

Съдбата му е изпълнена с авантюри и превратности, житейският му път е богат. Роден е в село Брестовица, Пловдивско, на 21 октомври 1919 г. Понеже казват, че родното място влияе на изграждането ни, да разкажем за селото. Богато още през Възраждането, с училище, с читалище, винаги е било благоустроено. В него живеят дейни, интелигентни хора. Бащата на Петър е свещеник.  Има две сестри, едната от които също се установява след години в САЩ. По традиция момчето завършва духовна семинария. Но бъдещето на духовник вероятно не го привлича и, едва навършил 20 години, през 1939 г. Петър постъпва във Френския чуждестранен легион. Участва в отбраната на линията Мажино. Сражението е загубено, българският младеж е заловен от германците, попада във военнопленнически лагер. След освобождаването си през март 1941 г. се завръща в България. Постъпва в армията, за да отслужи редовната си военна служба. Разпределен е в гвардейската рота на цар Борис III, става неин шеф. Събитията от септември 1944 г. изиграват преломна роля в живота му. На 24 години е. Опасявайки се от репресии, отива в Германия. Това е една от превратностите в житие-битието му - преди четири години е воювал срещу нея, сега търси убежище там. За новата власт у нас той е "враг на народа". Семейството му е репресирано. Той получава дори задочна смъртна присъда, което му затваря вратите към България за 55 години, връща се само веднъж - към края на живота си.

Младежът има влечение към техниката. В Мюнхен постъпва в университета. Магистър-електроинженер става през 1947 г. Успоредно с това взема магистърска степен за машинен инженер в корабостроенето. Опитва се да напусне Германия, но след неуспешен опит да стигне до Южна Африка е заловен от британския флот и е изпратен обратно в Германия.

Разбира ясно, че САЩ са водещи в областта на техниката, и се стреми да замине зад океана. Ала може да получи американска виза по общия ред на чакащи след около 60 години. Затова заминава за Канада. Насочва се към работа за фирми от Щатите. Взема участие в разработки на авиационни проекти за покритие на Арктическия кръг. Мести се във Виетнам, където оглавява проектирането на електроцентрали, сгради, мостове. В работата си проявява новаторство, съобразява се с последните тенденции в техниката. Известно време работи в Африка и Индокитай.

Идва обаче 1957 г. В Съветския съюз е изстрелян първият изкуствен спътник на Земята. По това време тече мащабно съревнование между двете политически системи в стремежа да завоюват Космоса. Въвлечени са хиляди учени, инженери, специалисти от различни области. Съобщението за руския успех води до предложение за реализирането на проекта "Орбитър" - за ускорено пускане на първия американски спътник на Земята. Срокът е три месеца. За целта са ангажирани допълнително специалисти на възраст до 40 години не само от САЩ, но и от други държави. Това изиграва важна роля за по-нататъшната съдба на Петър Петров и ускорява пристигането му в Щатите. По това време той е в Индокитай. Синът му Ралф разказва, че нищо не било в състояние да го спре - нито преживяното от нацистите, нито превратностите в България, нито преживяното по пътя. С катамарана  "Джемини - 2У", построен изцяло по негов проект,  той се озовава през океана в Америка. Веднага се насочва към институтите, които разработват космически програми. Работи по един от първите метеорологични и комуникационни спътници. Организира и отдела на компанията "Харис" за полупроводници. За да бъде назначен, трябва да премине през около тридесет интервюта. Младият мъж се справя. Нещо повече - три години след постъпването си вече е ръководител на инженерния отдел. Създадените от него първи системи за ранно метеорологично прогнозиране и комуникационни спътници го правят водещ специалист в тази област на техниката. 

Петров е привлечен за работа по проекти на НАСА и "Боинг". Мести се да живее в Хънтсвил,  където работят най-големите познавачи в ракетното дело. След време е привлечен от изтъкнатия ракетен специалист Вернер фон Браун за участие в проектирането на ракета до Сатурн по програмата "Аполо". Участва като водещ инженер в един от най-важните етапи от овладяването на Космоса - създаването на ракетите-носители и на първите космически кораби. През 1968 г. основава първата собствена фирма. По същото време изобретява безжичния сърдечен монитор. Приспособява го за работа в болнични условия. В наше време това устройство е познато в цял свят. Второто му много известно изобретение е дигиталният ръчен часовник. Отначало откритието е популяризирано под името "Пулсар". В началото е само като бижу, през 1969 г. се продава на доста високата цена от около 2100 щ.д. Луксозна вещ, която пет години по-късно залива пазара. Петър Петров разказва, че нарекъл изобретението на звездите пулсари - хит в астрономията по онова време. Те излъчват радиовълни на равни интервали с точно определена дължина. Така е и с часовника: при натискане на бутон вместо стрелки се появяват светещи в червено цифри. През 1975 г. създава нова фирма с предмет на дейност производство на компютърно оборудване за измерване на замърсяването в околната среда. Отначало фирмата е в семейния гараж. След няколко години офисите й са 55 в 12 държави. 

По-късно Петров се занимава с изработването на чип за безжично предаване на радиовълни. Видеосигналите проникват през стени. Могат да бъдат ползвани за издирване на хора, за охрана на границите, при земетресения, при залавяне на престъпници. Затова и интересът на специалните служби към изобретението е изключителен. Инж. Петров е имал намерение да предложи това изобретение и в България, но смъртта го изпреварва. Дейността му е обвързана и с националната сигурност и още не всичко в разностранното му новаторско дело е разкрито. Има участие в конструирането на космическите кораби "Джемини" - първите двуместни космически кораби на САЩ.

"Ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми", казва синът му Ралф. Портретът на Петър Петров няма да е пълен, ако не надникнем и извън изобретенията му. Със съпругата си Хелън Филипс живеят заедно 52 години. Имат трима сина. Внуците са десет. Сред тях Райна, Роза, Петър...  Недвусмислено свидетелство за българския дух в семейството. И бащата, и синовете винаги подчертават българския си корен. Петров се познава отблизо с бизнесмена и милионер Максуел, с директора на ЦРУ Колби. Има непосредствени връзки с водещите американски специалисти в областта на електрониката, космическите технологии, астронавтиката. Ползва седем езика. Мечтател, но и реалист, който прави мечтите действителност. Много обичал да говори български и го правел при всяка възможност. Поддържа контакти с българи, живеещи в САЩ. Посещава български инициативи. Корабът му "Джемини" е продаден за социални нужди и се ползва като плаващо сиропиталище. Не осъществява само една своя мечта, за която бленува до последния си час - да посети още веднъж родината. Според сина му България е ковачницата, калила характера на баща му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Петър Петров си отива от този свят през 2003 г. в дома си в Хънтсвил. "Ню Йорк Таймс" отпечатва некролог на челно място. Почит изказват и издания като "Дискавър" и "Иконъмист". Останал в сянката на създадените от него изобретения, той всъщност присъства с тях всяка минута в живота на хората по целия свят. 

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 360

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 341

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 385

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 333

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 363

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ