Църквата почита на 18 август Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец. Св. мчци Флор и Лавър

Св. Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ 

Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, в гънките на Осоговската планина. След като напуснал своето родно село, постъпил вероятно в близкия манастир "Св. Димитрий" под връх Руен. Приел монашество, но не останал задълго в манастира; подвизавал се на много места, докато се установил в прекрасната рилска планинска пустиня и основал манастир, който съществува вече над 1000 години. Починал на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница.
Около 980 г. нетленните му мощи били открити и пренесени в гр. Средец (София). В 1183 г. унгарският крал Бела III завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите в своята столица Гран (Остергом), върнал ги след 4 години. От София цар Асен, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите в своята столица Търново в 1195 г. А след като България била завоювана от турците, монасите от обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., където почиват и досега.

Житие на св. мъченици Флор и Лавър

Св. мъченици Флор и Лавър били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия на Адриатическо море, вярвали в Господа Иисус Христос и се стараели да Му угодят чрез добри дела.
В съседната на тях област езичниците пожелали да построят великолепен езически храм. Управителят на Илирия изпратил там тия двама братя, които били известни като изкусни каменоделци. Флор и Лавър отишли и започнали усърдно да работят, като получаваната от тях заплата раздавали на бедните, а сами се задоволявали с най-необходимото.
Двамата братя често говорели на езичниците за истинския Бог, за милосърдието на Господа Иисус Христос. Мнозина от тия, които ги слушали, се уверили в суетата на идолите и приемали християнската вяра.
Веднъж синът на главния идолски жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото отлетяло камъче. На виковете на детето се затекъл бащата, с гняв и ругатни се нахвърлил срещу Флор и Лавър. Братята взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, поучавали го на Христовата вяра. А на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа. Тогава идолският жрец с целия си дом повярвал в Бога.
Когато храмът бил готов, повярвалите жители на страната - около 300 души, се събрали в него, за да го посветят на Господа Бога. Поставили в него св. Кръст и във време на всенощното пеене силна светлина осияла отгоре. Християните побързали да унищожат идолите, които езичниците искали да поставят в него.
Като узнал за станалото, началникът на страната заповядал да заловят всички участници и ги наказал смъртно. Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това изпратени вързани при илирийския управител Ликион. Той заповядал да ги хвърлят в пресъхнал кладенец и да ги засипят с пръст. След много години телата на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград.